Н евена Видакович е генерален мениджър и изпълнителен директор на Мерк България вече три години, но работи за компанията от петнадесет години. Живяла е и работила в САЩ, Австрия, Сърбия (откъдето е родом) и България. Фармацевт по образование, Видакович има и магистърска степен по козметология. Богатият ѝ опит в различни сектори на бизнеса ѝ помага по отношение на широкия набор от умения, изисквани за позицията - креативност, стратегическото мислене и маркетинг.
– Мерк България е сред най-активните компании в обществените здравни инициативи. Кои са основните ви приоритети през 2025 г.?
Компанията работи последователно в области, които имат дългосрочно значение за хората и обществото. Част от основните ни приоритети са свързани с репродуктивното здраве, предиабет и диабет тип 2, заболявания на щитовидната жлеза и емоционалното благополучие на младите хора. Това са теми, които засягат голям брой хора и оказват пряко и значително влияние върху качеството им на живот.
Като глобална научна и технологична компания вярваме, че информираността е ключов елемент и отправна точка за добрата здравна грижа. Затова работим с водещи специалисти, научни дружества и пациентски организации, за да превърнем научните данни в достъпна и полезна информация за хората. Колкото по-рано човек разпознае риска и потърси помощ, толкова по-добри са резултатите – и именно това стои в основата на нашите кампании в България.
– Наскоро подкрепихте националната инициатива „Инвитро в България“. Защо тази тема е сред водещите ви приоритети?
Репродуктивното здраве е област, в която България има впечатляващо високо ниво на експертиза, но голяма част от обществото не е достатъчно информирана за това. Кампанията „Инвитро в България“ показа нещо много значимо – водещите клиники по асистирана репродукция се обединиха, заедно с Центъра за асистирана репродукция и пациентските организации „Искам бебе“ и „Зачатие“, за да говорят с един глас за репродуктивната грижа у нас. За Merck това беше ключов момент, защото когато професионалната общност е обединена, обществото получава най-надеждната и балансирана информация.
България разполага с модерни лаборатории, работещи по стандартите на ESHRE, и с високо квалифицирани специалисти – като страната разполага с едни от най-многобройните сертифицирани ембриолози в региона. В същото време кампанията постави и важни системни въпроси: възрастовото ограничение за финансиране на инвитро до 43 години, нуждата от по-достъпни донорски процедури и от по-съвременна нормативна рамка. Тези теми не могат да бъдат решени едностранно – необходим е диалог между институции, експерти и пациентски организации. Затова нашата роля е да подкрепяме този разговор с научни данни, международен опит и устойчив ангажимент към развитието на репродуктивното здраве в България.
– Кампанията „Време е да говорим с нашите близки“ привлече голямо внимание. Какво стои зад фокуса върху предиабета
Предиабетът е „тиха“ диагноза – много хора живеят с това състояние, без да знаят, че са в риск от развитие на диабет тип 2. Науката обаче е категорична: ако бъде открит навреме, предиабетът може да бъде овладян и дори неутрализиран.
Кампанията ни поставя фокус върху разговора в семейството, защото именно близките често забелязват първите промени – лесна умора, промяна в теглото, по-честа жажда, колебания в енергията. Това са сигнали, които не трябва да се игнорират.
Работим с водещи ендокринолози, които обясняват на достъпен език кои рискови фактори изискват внимание – възраст над 45 години, наднормено тегло, фамилна обремененост, хипертония. Кампанията насърчава хората да направят малката стъпка: да говорят, да се изследват, да реагират навреме. Превенцията е далеч по-ефективна от лечението на напреднал диабет – и това е централното послание на инициативата.
– Проектът FutURe постави фокус върху младите хора. Какви са основните изводи от българската кръгла маса тази година?
FutURe е проект, който дава глас на младите хора – техните потребности, притеснения и идеи за бъдещето. Кръглата маса в София беше много силен пример за това. В разговорите с младежки и студентски организации, представители на Столична община и експерти по психично здраве ясно се откроиха няколко важни тенденции.
Първо, младите хора преживяват емоционалното благополучие като многоизмерно състояние – комбинация от психическа стабилност, социална принадлежност, физическо здраве и чувство за смисъл. Данните от FutURe Barometer, осъществено от Merck, показват, че макар голяма част от тях да се определят като оптимистични, почти половината не получават достатъчна емоционална подкрепа. Това създава „скрита пропаст“ между нагласите и реалността.
Второ, дигиталната среда е едновременно ресурс и източник на напрежение. Младите описаха усещането за постоянна онлайн активност, сравнение и натиск да бъдат перфектни – фактори, които влияят на психическото им здраве. Пандемията допълнително е засилила нуждата от автентични социални контакти и принадлежност.
Трето, участниците формулираха конкретни препоръки – по-ранно въвеждане на теми за емоционално здраве и дигитална хигиена в образованието, по-лесен достъп до психологическа подкрепа, инвестиции в младежки центрове, професионализация на младежката работа и активно участие на младите хора в създаването на политики.
За нас FutURe не е еднократна инициатива. Тя е процес, в който младите хора имат централна роля, а институциите и компаниите – отговорността да ги чуят. Заключенията от българската кръгла маса ще бъдат представени в Европейския парламент, което е ясен знак за значимостта на темата и приносa на България към европейския разговор за бъдещето.
– Работите в тясно партньорство със специалисти в тези области. Какво ви дава този модел?
Партньорствата са в основата на всичко, което правим. Когато говорим за превенция, навременна диагностика и информираност, научната достоверност е най-важният елемент. Работим с водещи специалисти в репродуктивната медицина, ендокринологията и психичното здраве, за да гарантираме, че информацията достига до обществото в най-надеждната си форма.
Устойчивите решения се раждат там, където има взаимодействие между наука, клинична практика и обществен интерес. Това е моделът, който следваме, и който смятаме за най-ефективен.
– Какво предстои за Мерк България през следващата година?
Ще продължим да развиваме и разширяваме кампаниите в трите основни направления – репродуктивно здраве, предиабет и емоционално благополучие на младите хора. Планираме още по-тясно сътрудничество със специалисти, институции и организации, които работят на първа линия. Нашата визия е ясна: да бъдем активен партньор в създаването на по-информирано, по-здраво и по-устойчиво общество в България.
