Роман Анин: Руският човек живее в колосална нищета, като през 18 век

"Руснакът живее в колосална нищета. Как да обясниш на такъв човек какво се случва? Този човек живее с по-малко от 150 евро на месец, без течаща вода в тоалетната, като през 18 век", разказва  руският журналист Роман Анин пред Deutsche Welle. 

"Блумбърг": Руските олигарси са изтеглили милиарди от Европа след началото на войната в Украйна

Интервю с Роман Анин, главен редактор на руския сайт за разследваща журналистика "Важни истории":

ДВ: Сайтът за разследваща журналистика "Важни истории", Фондът за борба срещу корупцията и други независими от държавата руски медии и институции проведоха многобройни разследвания за корупцията в Русия. Но те така и не предизвикаха експлозия в общественото съзнание. Може би защото руското общество е апатично?

Роман Анин: Не съм съгласен, че не са предизвикали взрив. Така например разследването на Алексей Навални за "двореца на Путин" е гледано в руския сегмент на YouTube от над 100 милиона души. Това означава, че темата за корупцията все още вълнува хората. Но като цяло руското общество не се интересува много от този проблем - то е заразено. Няма да се впускам в подробности за това - цял трактат може да се напише по темата. Но защо ли се учудваме, след като много хора не се интересуваха даже от войната, докато не тръгна мобилизацията и не започнаха да пращат техни съпрузи и братя без никаква подготовка на фронта, където ги убиваха още на третия ден.

Що се отнася до корупцията - темата им е някак далечна, хората просто не могат да осмислят тези огромни суми, някакви милиарди. Руското общество живее в колосална нищета. Наскоро наш екип се върна от Карелия, където снимахме хора, които живеят в бараки. Как да обясниш на такъв човек за "двореца на Путин" или пък за яхтата на Сечин? Този човек живее с 15 хиляди рубли на месец (под 150 евро, б.ред.), без течаща вода в тоалетната, като през 18-и век. Това са корените на апатията, но има и други причини.

ДВ: А как се преодолява тази апатия? Като хората станат по-богати?

Анин: Безусловно. Но първо трябва да спрем войната в Украйна. Второ, десетилетия трябва да се работи с населението, а страната трябва да се реформира. Нужен е цял комплекс от мерки. Но при режима на Владимир Путин е невъзможно да се преодолее тази апатия. Ако си представим за секунда, че Русия може да бъде различна в бъдещето, тогава ще трябва да се извърши титанична работа по отваряне на архивите, за образоване на населението и за разказване на това какви престъпления е извършил режимът на Путин.

Цялата истина за войната трябва да бъде разкрита, за да могат хората да осъзнаят ужаса, който се е случвал през тези 30 години и на който те са били мълчаливи свидетели. Може би след това Русия ще има шанс да преодолее тази апатия и да започне да живее по нов начин.

ДВ: Тоест, докато Путин е жив, никакви промени не са възможни?

Анин: Не просто докато е жив Путин, а докато е жив колективният Путин - докато Русия е диктатура и докато има такива хора във властта. Просто не сме си давали достатъчно сметка за това. Лично за мен тези хора представляват банда. Това е организирана престъпна група в класическия смисъл на това понятие. И докато тази организирана престъпна група е на власт, нищо няма да се случи.

ДВ: Звучи много песимистично...

Анин: Това не е песимизъм, посочвам просто фактите. И повтарям, че бъдещето на народа зависи от самия народ, а не от нас, журналистите. Нашата задача е да разказваме на хората какво се случва в действителност, каква е властта, какво се случва в Украйна, да им разказваме за престъпната война, за това как руските власти нехаят за живота на собствените си граждани и изпращат стотици хиляди хора на заколение. А останалото вече ще е дело на самите граждани.

Това не е песимизъм, а просто осъзнаване, че животът ви зависи от вас. Ако искате да промените живота си, трябва да го направите. И ако през цялото време останете апатични, един ден ще почукат на вратата ви, ще хванат мъжа ви за врата и след три дни ще го хвърлят на фронта, където ще го убият. Това е цената, която хората плащат за безразличието си към собствената си съдба и към съдбата на страната.