Революцията, която унищожи империята в Китай

П рез октомври 1911 г. група революционери в южните части на Китай организират бунт срещу династия Цин и на следващата година успешно слагат край на императорската система в страната.

Със Синхайската революция се полагат основните на Китайската република и затова днес ще ви запознаем с основните неща, които е полезно да знаете за този граждански бунт.

След като завладяват Китай през 17-и век манджурите до голяма степен живеят в бездействие и въпреки статута им на окупационни войски те не са кой знае колко ефективни.

Династията навлиза във все по-тежък упадък през 19-и век, а със смъртта на императрица Цъси през 1908 г. империята губи последния си способен лидер.

През 1911 г. император Пу И е още дете, а регентите му се оказват неспособни да управляват страната. Неуспешното противопоставяне с други държави разклаща не само династията, но и целия механизъм на функциониране на държавата.

Редицата събития, които впоследствие водят до началото на Синхайската революция, започват със споразумение от 5 април 1911 г. между държавата и чуждестранни банки за изграждането на линии от железопътната линия Хугуанг в централен Китай.

Правителството в Пекин решава да заеме от местна компания линия в Съчуан, чието строителството току-що е започнало, и предлага част от взетия заем за завършване на проекта. Предложената сума обаче не отговаря на исканията на акционерите и през септември 1911 г. недоволството им прераства в бунт.

На 10 октомври (без да има нищо общо със събитията в Съчуан) избухва бунт сред войниците в Учан и това се смята като формалното начало на Синхайската революция.

Бунтовниците бързо успяват да превземат монетния двор и арсенала на град Учан. Последвали още градове, които един по един се обявявали срещу властта на династия Цин.

Регентът, обзет от паника, удовлетворява искането на Съвета за незабавното приемане на конституция и призовава бившия вицекрал Юен Шъкай да прекрати оттеглянето си и да спаси династията. През ноември 1911 г. той става премиер на страната.

Според някои историци, ако действията на Юен били по-енергични и решителни, той би могъл да потуши протестите бързо и да удължи във времето така или иначе неизбежното.

Това обаче не се случва, решенията закъсняват и до края на годината общо 14 провинции се обявяват срещу властта на династия Цин.

В няколко града манджурските гарнизони са избити, регентът е принуден да напусне длъжността си, в Нанкин е създадено временно републиканско правителство, а архиреволюционерът Сун Ятсен се завръща в страната и е избран за временен президент.

През декември Юен се съгласява да подпише примирие и започва преговорен процес с републиканците.

На 12 февруари 1912 г. момчето-император Пу И е принудено да абдикира и да предостави властта в ръцете на народни представители. Той освен това декларира, че конституцията трябва да бъде трансформирана в републиканска и дава пълната власт на Юен Шъкай за организирането на временно правителство.

Властите в Нанкин се съгласяват императорът да запази титлата си до живот и да получава голяма пенсия.

С цел да се постигне обединение на страната Сун Ятсен подава оставка от президентския пост и на негово място е избран Юен Шъкай.

Временна конституция е представена през март 1912 г. в парламента в Нанкин, а през април правителството се премества в Пекин.