Н а Международния икономически форум в Санкт Петербург българският държавен глава подчерта, че устойчивото развитие предполага и глобален консенсус срещу корупцията, прането на пари, укриването на данъци и ограничаването на офшорните зони.
Устойчивото развитие не е само политическо и икономическо предизвикателство, а етап в културното съзряване на човечеството. Негов фундамент е взаимното признаване и приемане на националните културни кодове. Това заяви държавният глава в изказването си на президентския панел на Петербургския международен икономически форум, посветен на устойчивото развитие. Президентът Румен Радев е първият български държавен глава, който участва в авторитетното събитие.
В обръщението си към участниците във форума Румен Радев посочи, че културните различия имат пряк ефект върху средата за сигурност и когато не са разчетени, осъзнати и приети като право на другия, пораждат недоверие и рискове за сигурността, а оттам и за устойчивото развитие. Липсата на културна комуникация е в основата на възприемането на „другия“ като противник“, заяви президентът и припомни думите на големия български революционер Гоце Делчев, който преди повече от век заявява, че разбира света „единствено като поле за културно съревнование между народите“.
Според Румен Радев устойчивото развитие е невъзможно и без устойчиво доверие, сигурност и социален мир. Ликвидирането на масовия глад се оказа недостатъчно за постигане на истинска стабилност, миграционните вълни не затихват, а броят на бежанците се увеличава. Липсата на сигурност и бедността прогонват хората по пътя на миграцията и захранват ксенофобията и национализма в приемните държави. „Нужен е ефективен модел за гарантиране на сигурност и стабилност, за инвестиции в икономиката, образованието и здравеопазването в страните, от които произхождат мигрантите“, призова държавният глава.
Румен Радев изтъкна необходимостта и от по-ефективен механизъм за глобална сигурност, който да ограничи изкушението от едностранни, силови действия, да привилегирова диалога и многостранната дипломация и да противостои на поляризацията и радикализацията. По думите на президента устойчивото развитие предполага и преодоляването и предотвратяването на финансови кризи, а това означа по-прецизен контрол на финансовите пазари. Необходим е глобален консенсус срещу корупцията, прането на пари, укриването на данъци и ограничаването на офшорните зони. „Вярвам, че тези проблеми са познати на всички политически лидери и тук трябва да проявим воля. Темата се дискутира от години и е време за решения“, призова президентът.
„С новото хилядолетие устойчивото развитие зае водещо място в международния дневен ред. В тези години някои държави се възползваха от глобализацията, други се оказаха в ролята на губещи“, посочи Румен Радев. Държавният глава подчерта, че планетата се задъхва от свръхексплоатацията на богатствата й и грандиозния търговски трафик. Населението расте, а ресурсите не достигат. Свободната миграция на капитали в дигиталната ера без ясни правила генерира риск за най-уязвимите общества. Свръхпотреблението, което се превърна в символ на икономическия и личния успех, вече застрашава общото ни бъдеще.
Тези процеси, заедно с подкопаването на международния правов ред и прехода към полицентричен свят генерират нестабилност и според президента един от показателите за това е ежегодният ръст на разходите за отбрана. В резултат на това средата за сигурност не се подобрява, а недоверието расте. Стремежът към технологично превъзходство, гарантиращо политически предимства, също причинява дисбаланси и води до технологичен разрив и недоверие между държавите.
„Неравномерното развитие преобърна много представи и роди нов свят. Кой би предположил преди двадесетина години, че Китай ще се превърне в стожер на идеята за свободна търговия, а САЩ ще налагат протекционизъм? Кой би допуснал, че в Европа, в която от десетилетия утвърждаваме модел на толерантност, отново ще надигнат глава неофашистки и екстремистки движения под натиска на социалните диспропорции и имиграцията?“, посочи Румен Радев.
По думите на президента е нужен нов, наднационален мироглед на граждани на планетата, който младите вече имат, а политиците все още не могат да си позволят, защото светът е арена на конкуренция и конфликти между държавите. „Природата обаче ни отправя императивна покана да надмогнем границите на собствените егоизми. Нашите предшественици преодоляха своите противоречия и установиха следвоенния глобален ред в името на мира и ООН бе ключът към този успех“, подчерта Румен Радев. И добави, че точно в зората на студената война е била проявена тази мъдрост към обединение и днес наш дълг е да сторим същото, но за спасението на планетата и човечеството.
Президентът открои икономическия форум в Санкт Петербург като среща на голямата икономика с голямата политика, на който се обсъждат ключовите проблеми на днешното развитие и добави, че приема изпратената до него покана за участие, като признание за способността на България да изгражда мостове между различни региони и култури.
Според Румен Радев преодоляването на предизвикателствата на устойчивото развитие изисква всеобхватен подход, обединяващ широк спектър от инструменти – от политически до културни. „Ако искаме устойчиво развитие за човечеството, крайно време е всички заедно да определим ясни правила и цели за неговото осъществяване. Според мен мястото за тази дейност е ООН, трябва да се научим да използваме потенциала на тази организация и да укрепим нейните инструменти и механизми“, заяви още българският държавен глава в изказването си на Международния икономически форум в Санкт Петербург.
Румен Радев отправи покана към представителите на международните компании, участващи в икономическия форум, да инвестират в България. Президентът открои като позитивен пример действащите у нас хиляди германски компании, които разширяват дейността си и са допринесли за формирането на 8.3 млрд. евро двустранен стокообмен между България и Германия за 2018 г.
В отговор на въпрос по време на последвалата дискусия за сътрудничеството на България и Китай, включително и в рамките на инициативата „Един пояс – един път“, президентът Румен Радев припомни идеята си за откриване на Център за глобално партньорство на ЕС с Китай в страната ни, който да анализира европейските процедури и законодателство и да предлага ефективни инвестиционни решения от взаимен интерес.
В тазгодишния панел на високо равнище участваха и генералният секретар на ООН Антониу Гутериш, Президентът на Руската федерация Владимир Путин, президентът на Китайската народна република Си Дзинпин, министър-председателят на Словакия Петер Пелегрини и министър-председателят на Армения Никол Пашинян.
Българският президент Румен Радев разказа, че българите са благодарни на Русия за освобождаването от Османската империя и напомни, че Русия е получила християнството и азбуката от България.
Радев напомни също така какво България е дала на Русия. „Големият гражданин на Санкт Петербург акад. Дмитрий Лихачов нарече моята родина държава на духа, тъй като от България Русия е получила своята писменост. От нашите земи в Русия е пристигнало християнството, и древнобългарския църковно-славянски език“, каза Радев по време на сесията на Петербургския икономически форум.
„След хилядолетия, през 1878 г., от Русия България получи своята свобода, за която отдадоха живота си хиляди руски войници. Ние, българите, никога няма да забравим това“, подчерта държавният глава.
Българският президент не спомена, че СССР е освободил България от германско-фашистка окупация, но в същото време е припомнил, че Съветският Съюз е прекратил своето съществуване.
„Преди 70 години България стана първата страна, извинете, втората страна света, която е признала Китайската народна република и е установила дипломатически отношения с нея. Тъй като първата страна, признала Китай, вече не съществува, можем да твърдим, че България е първата държава, признала тази страна“, отбеляза Радев.
„България има дългосрочно сътрудничество с Русия в областта на енергетиката, което има стратегически измерения. Наблюдаваме дълбоки промени в енергийната и в частност в газопреносната инфраструктура и в резултат на тях България развива потенциал за бъдеща дистрибуция на природен газ към Югоизточна и Централна Европа“. Това заяви президентът Румен Радев в рамките на дискусията на Петербургския международен икономически форум.
Държавният глава посочи, че в процес на развитие са общите енергийни политики на ЕС, на който България е член и страната ни работи за изпълнение на заложените в тях цели – диверсификация и конкурентоспособност. Тези промени създават по-добри възможности за разширяване на присъствието и на Русия на газовите пазари в Югоизточна и Централна Европа. „Всичко това налага да си отговорим на въпроса как в новите условия можем да продължим нашето стратегическо сътрудничество с Русия“, коментира Румен Радев.
Българският държавен глава отново подчерта, че страната ни очаква да трансформира отношенията си с Русия в областта на енергетиката, в които ценовата политика е съществен елемент.
Президентът Путин заяви от своя страна, че цената на природния газ е обвързана с цената на нефта и определи това като „справедлива цена“. По думите му България е загубила от спирането на проекта „Южен поток“. Според руския държавен глава това не е било суверенно решение на страната ни, а загубените инвестиции в „Южен поток“ представляват цената за евроинтеграцията, която България плаща.
В отговор президентът Радев заяви, че не може да се съгласи с твърдението, че суверенитетът на България е бил ограничен. „Южен поток“ не беше проект само на България, а европейски проект и решението е било общо, добави държавният глава. Румен Радев подчерта и че независимо от сегашната сложна формула за формирането на цената на природния газ, ние трябва да гледаме отвъд днешния ден.
В рамките на дискусията на въпрос за ефекта от наложените на Русия санкции отговориха президентът Румен Радев и министър-председателят на Словакия Петер Пелегрини. Българският държавен глава посочи, че санкциите са метод с икономически средства да се променят политически позиции. От такива решения страда бизнесът, а те засягат освен страната, на която са наложени и страните които ги налагат. Често пъти санкциите не са ефективно решение, засягат широки слоеве на населението и създават негативен ефект срещу подобна политика. „България има негативен опит със санкциите срещу бивша Югославия, в резултат на които се появи черен пазар и организирана престъпност“, припомни още президентът Румен Радев.
Желаещите да заемат мястото на диригента в световния политически „оркестър“ са все повече, всеки идва със своята партитура, а трябва да се „намалят децибелите“ и повече да се слуша всеки инструмент, каза още българският президент Румен Радев.
„Време е и ние, политиците, да намалим децибелите. Защото ние все още сме далеч от тази хармония, която очакват от нас гражданите на света, но това е добро начало, за да започнем да се чуваме. Желаещите да заемат мястото на диригента в световния оркестър постоянно расте, но всеки един от тях идва със своята партитура, често без дори да се поздрави с оркестрантите“, каза Радев.
„Ако искаме да постигнем устойчиво развитие на човечеството, ние трябва да установим ясни правила, за да пишем музика с оглед на спецификата на всеки инструмент в оркестъра. Мисля, че мястото за подобна дейност – това е ООН. Докато не започнем да уважаваме ООН, да използваме нейния силен потенциал, да укрепваме нейните средства и механизми, ние няма да успеем да композираме мелодия, а само фрагменти – напрежение и конфликти“, подчерта той.
Петербургският икономически форум се провежда от 6 юни до 8 юни в града на Нева. Българският държавен глава е един от официалните гости, които говориха на така наречения президентски панел.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
