Натиск върху руския "генерал Армагедон": За какво проливаме кръвта си?

В одещи руски военни ястреби подкрепиха унизителното решение на силите на Москва да се изтеглят този месец от украинския град Херсон, но командирът, който подкрепяше този ход, сега е подложен на засилващ се натиск да докаже, че това действие е било правилно.

Къде е Путин и на кого предаде контрола над войната?

Сергей Суровикин, наричан от руските медии "генерал Армагедон" заради репутацията му на безмилостен военачалник, на 9 ноември препоръча силите на Москва да напуснат Херсон и западния бряг на река Днепър с аргумента, че там са изложени на опасност.

Суровикин, 56-годишен ветеран от войните в Чечения и Сирия, който беше награден от президента Владимир Путин, твърдеше, че  изтеглянето, завършило два дни по-късно, ще позволи на Москва да спаси оборудване и да предислоцира силите си там - по оценки на САЩ става дума за 30 000 души,  които да се включат в офанзиви на други места.

Оттогава някои войскови части бяха преместени от южните райони в Източна Украйна, където се водят ожесточени сражения, а героят на Русия е подложен на натиск преди настъпването на зимата да покаже, че е взел правилното решение.

Артемий Троицки: Краят на Путин дойде. Собствените му хора ще го свалят

"Чакаме блестящите ви резултати и се молим за вас, моля се за вас всеки ден", каза миналата седмица в телевизионно интервю на Суровикин Маргарита Симонян,  твърдолинейната главна редакторка на телевизия RT и един от основните публични поддръжници на войната.

Симонян призова Суровикин - едър мъж с бръсната глава, който бе показан по телевизията да говори кратко и ясно като военен -  да не обръща внимание на "глупостите" на критиците - препратка към влиятелни военни блогъри,  недоволни от оттеглянето на командваните от него войски.

Един от тези блогъри, Владлен Татарски, който има повече от половин милион последователи в социалната мрежа Телеграм, беше ядосан от посещението на украинския президент Володимир Зеленски в  Херсон след отстъплението на руските войски и попита защо Москва не го е убила.

"За какво проливаме кръвта си? Защо Зеленски може спокойно да отиде в  Херсон?", попита Татарски във видеопост. "От символична гледна точка щеше да е чудесно, ако един „Геран“ (вид дрон) беше кацнал на глупавата му глава, но това не се случи. Защо? Или ще водим пълноценна война, или... нищо няма да се получи".

Напрежението расте

Руският архинационалист Александър Дугин (чиято дъщеря Даря беше убита край Москва през август, според Русия - от украинската държава), увеличи натиска върху Суровикин, заявявайки, че Херсон е последното парче украинска земя, от което Русия е можела да си позволи да се откаже.

Херсон е "последният рубеж на отстъплението", заяви Дугин в националистическата онлайн медия „Царград“.

Високопоставени руски правителствени служители и военни ястреби казват, че искат да си върнат Херсон в някакъв момент, което изглежда трудно постижимо в близко време.

Също така завземането на нови позиции на изток срещу силно мотивираната и оборудвана от Запада украинска армия е лесна задача, особено през зимата.

Киев от своя страна обеща да продължи да си връща контрола върху територии, а руски официални лица предупреждават, че подозират, че Украйна може да се опита да открие трети фронт на запад със сили, прехвърлени от Херсон.

Някои искат от Суровикин също така да засили руската кампания за бомбардиране на украинската енергийна инфраструктура - тактика, която според Кремъл има за цел да доведе Украйна на масата за преговори.

Владимир Соловьов, един от най-известните водещи на руско ултранационалистическо политическо телевизионно токшоу, заяви миналата седмица: "Обръщам се към героя на Русия, армейски генерал Суровикин: Другарю армейски генерал, моля ви да завършите пълното унищожаване на енергийната инфраструктура на нацистката украинска хунта".

Други коментатори по държавната телевизия започнаха публично да поставят под въпрос начина на водене на войната, макар че вероятно стаява дума за внимателно обмислени ходове, чиято цел е да се създаде впечатление за истински обществен дебат.

Един от тях, Дмитрий Абзалов, се оплака от това, което нарече информационен вакуум, като заяви, че би искал да научи "за разнообразие, поне веднъж" какви са конкретните цели на Москва в Украйна.

Друг, Максим Юсин, се оплака в ефир от лъжите, които според него разпространяват някои политици по държавната телевизия, хвалейки се, че руските сили са толкова силни, че ще могат да стигнат до "полската граница, Берлин, Ламанша и Лисабон". "Това е клоунада", каза Юсин.

Някои от съпругите и майките на мобилизираните мъже се организират, за да се опитат да окажат натиск върху министерството на отбраната, недоволни от недостатъчното според тях обучение и оборудване са недостатъчни. Засега броят им е сравнително скромен, а някои от техните оплаквания, които  до голяма степен са отхвърлени от министерството на отбраната, съвпадат с тези, изказани от обществени фигури, които подкрепят войната.

Изкупителна жертва

С назначаването на Суровикин на 8 октомври Русия за първи път Русия публично определи главнокомандващ на силите си в Украйна.

Изтеглянето от Херсон мина по-бързо и по-гладко, отколкото мнозина западни военни анализатори очакваха. Висш американски военен заяви пред Ройтерс, че то е било "относително методично и дисциплинирано“ в сравнение с предишни руски отстъпления.

Британското военно разузнаване се съгласи с тази оценка, като заяви в неделя, че силите на Москва вероятно успешно са ограничили загубата на военна техника и са унищожили това, което са оставили зад себе си.

Руската армия продължава да страда от слабо командване на най-ниско и средно ниво, каза разузнаването, но "...този относителен успех вероятно се дължи отчасти на по-ефективното, единно оперативно командване на генерал Сергей Суровикин".

Според министъра на отбраната на Украйна и западни дипломати изглежда, че генералът е въвел по-строга дисциплина и при него са предприети повече безпощадни атаки срещу инфраструктурата.

"Суровикин е направи голяма промяна в начина, по който те действат",  каза Антъни Брентън, бивш посланик на Великобритания в Русия. "...налице е повече усещане за съгласуваност и разум в  това, което Русия прави сега във военно отношение."

В някои руски кръгове назначаването на генерала се разглежда като създаване на потенциална изкупителна жертва, като същевременно се отклони пряката критика от Путин и в по-малка степен министърът на отбраната Сергей Шойгу.

"Беше очевидно, че назначаването на Суровикин и похвалите към него се дължат поне отчасти на необходимостта да се създаде фигура, която да има мандат да предприема "срамни"  действия, които Путин не желае да предприеме от свое име", каза Александър Баунов, бивш руски дипломат, който сега е високопоставен сътрудник във фондацията за международен мир „Карнеги“.

Суровикин отговаря на изискванията, казва Баунов, защото имиджът му на сибиряк, готов да използва жестоки тактики, за да постигне резултати, се харесва на руските националисти и в техните очи той е имал авторитета да предприеме и ръководи отстъплението, без това да стане повод за твърде много опасни вътрешни разногласия.

"Генералът свърши половината от работата. Сега ще се очаква да свърши и втората половина", казва Баунов. "За едни това трябва да бъде нова офанзива, която ще докаже, че всички отстъпления са били всъщност тактическа маневра. Други ще оценят това като начин Украйна да бъде принудена да започне мирни преговори по следната формула: градът Херсон в замяна на мир, електричество, вода и отопление в украинските градове."

Конрад Музика, полски анализатор в областта на отбраната, който наскоро се завърна от Украйна, заяви, че след Херсон за руската армия е настъпил моментът на истината. С изключение на град Лисичанск, в източната част на Украйна, каза той, цялата територия, която Русия държи, изглежда защитима. "Сега всичко зависи от военните командири, от качеството на оборудването и способността на техните войски да поемат удар от Украйна, да удържат линията и след това да се опитат по някакъв начин да контраатакуват", каза той.