У краинският президент Володимир Зеленски подхвърли подигравателно, че Кремъл се притеснява от „дронове над Червения площад“, докато Москва въвежда извънредни мерки за сигурност преди парада на 9 май, пише Newsweek.
(Във видеото: Русия и Украйна обявиха временно прекратяване на огъня за честванията на Деня на победата)
Владимир Путин има достатъчно причини да се оглежда – и през рамо, и към небето. Изтекъл доклад на европейското разузнаване, цитиран от Financial Times и Важни истории, твърди, че руският президент прекарва все повече време в бункери, опасявайки се от атентат или преврат.
Сигурността около него е затегната до краен предел: повече проверки, по-малко помощници, ограничени движения и комуникация. Мнозина на Запад, и най-вече в Украйна, биха приветствали новината, фантазирайки за справедливост, доставена чрез дрон. Но една удовлетворяваща фантазия би се сблъскала с мрачна реалност. Владетел, който се доверява на все по-малко хора, не подготвя спокойна смяна на властта. И това е големият проблем. Ексцентричната система на „гангстерска политика“ в Русия е изградена около един човек: Путин. Тя би била най-опасна в момента, в който този човек внезапно изчезне, пише в своя анализ Newsweek.
Държавата, която Путин изгради
В продължение на четвърт век Путин се превърна в арбитър, покровител и последна инстанция на руската система. Той насъскваше елитните фракции една срещу друга, за да се борят за неговото благоволение – ключът към богатството в модерна Русия. Малко неща се случват без неговото изрично или мълчаливо одобрение, пише още в анализа.
Путин изгради тази огромна лична власт, като същевременно систематично отслабваше влиянието на институциите. Сега той е центърът на вселената в руската държава и неговият имплозивен край би оставил черна дупка, която ще погълне всичко останало, пише Newsweek.
Най-голямата заплаха за Путин вероятно не са дроновете, а вътрешната опозиция в „мафиотската държава“, която сам създаде. Амбициозен съперник, усещащ прозорец от възможности на фона на тежкото състояние на икономиката и провалената кампания в Украйна, би могъл да действа изненадващо. Бунтът на Евгений Пригожин през юни 2023 г. беше напомняне, че лоялността в системата на Путин може да се превърне във въоръжен лост със светкавична скорост.
Новите лица на путинизма
Според разузнавателния доклад напрежението между службите за сигурност (ФСБ, Гвардията, ФСО) расте. Арестът на бившия заместник-министър на отбраната Руслан Цаликов през март 2026 г. се свързва с рискове от преврат срещу Путин.
Списъкът с потенциални наследници включва имена като:
Алексей Дюмин: Бивш телохранител на Путин и настоящ помощник.
Сергей Кириенко: Отговарящ за вътрешната политика и пропагандата.
Дмитрий Патрушев: Вицепремиер и син на дългогодишния приятел на Путин, Николай Патрушев.
Но нито едно от тези имена не решава основния проблем: ролята на Путин като обединител на фракциите. По конституция премиерът Михаил Мишустин би станал временно изпълняващ длъжността президент, но зад кулисите ще започне „битка с ножове“ за контрол над ядрената държава.
Искрата на руската нестабилност
Структурните слабости на Русия могат да превърнат пожара в ад. Към февруари 2026 г. западни оценки сочат около 1 милион убити или ранени руски войници. Икономическата болка е огромна – инфлацията е висока, резервите са изчерпани, а санкциите хапят болезнено.
Демобилизацията добавя още един запалим елемент. Стотици хиляди мъже, обучени и травматизирани от брутална война, ще се върнат в гражданския живот, озлобени от бедността и липсата на признателност.
Русия не е парламентарна система, която чака опозиционен лидер да влезе през парадния вход. Тя е военна автокрация, в която съдбите на шефовете на разузнаването и армията зависят от близостта им до насилието.
Едно решение, дузина проблеми
Западът познава методите на Путин от четвърт век. Той разбира само от „твърда сила“. Дали ситуацията между Русия и НАТО би била по-малко конфронтационна без него? Може би. Но Путин е „старият дявол“, когото съюзниците познават добре. По-добре той, отколкото нова, непроверена фигура, изплувала от кървава дворцова борба, търсеща да се докаже като новия „силен човек“.
Внезапната смърт на Путин би прекратила управлението на един човек, без да сложи край на системата, която той създаде. Американците и европейците могат да искат справедливост за Украйна, но трябва да разберат, че един неконтролиран колапс на върха на руската държава не е справедливост. Това би било криза с ядрени оръжия, въоръжени фракции и вече започнала война.
Внимавайте какво си пожелавате. Смъртта на Путин може да реши един проблем, но вероятно ще създаде още дузина.
