Д епутати от „Прогресивна България“ (ПБ) са внесли законопроект за изменение на Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, във връзка с решението на Конституционния съд (КС) от тази седмица, с което бяха обявени за противоконституционни разпоредби на закона, свързани с особения управител в обекти от критичната инфраструктура. Законопроектът е внесен вчера в деловодството на парламента от Даниел Парушев, Слави Василев, Иван Ангелов, Николай Косев, Стефан Белчев и Иван Мавродиев от ПБ, според информация на сайта на Народното събрание.
Промяната има за цел да осигури възможност държавата да предприема временни мерки за защита на обществения интерес и енергийната сигурност и по отношение на търговски дружества, когато именно чрез тях се осъществява реализацията и снабдяването на пазара.
Кабинетът внесе в НС законопроект за национализация на „Лукойл“ - България
Според действащата разпоредба на чл. 25а обектите на критична инфраструктура, представляващи стратегически обекти от значение за националната сигурност в сектор енергетика, предназначени за производство, преработка, обработка, съхраняване и пренос на нефт, в т. ч. по тръбопроводи, и на енергийни продукти, подлежат на надзор от министъра на икономиката, инвестициите и индустрията. В тази редакция не са включени и стратегическите обекти от значение за националната сигурност, от които се осъществява и дейност търговия. Тази празнота би довела до невъзможност държавата да осъществи надзор над такива обекти, респективно лицата, които осъществяват такива дейности, като напр. търговията с горива за авиацията и корабоплаването, тъй като не позволява ефективно обезпечаване на обществения интерес в случаите, когато дейността по реализацията на нефт и нефтопродукти се осъществява чрез отделно търговско дружество, което не извършва преработване или съхраняване, а единствено търговия, какъвто е случаят с дружествата „Лукойл - България Бункер“ ЕООД и „Лукойл Ейвиейшън България“ ЕООД, посочват вносителите. Затова с промените се предлага включването на дейността „търговия“ в приложното поле на чл. 25а от закона.
В мотивите на закопроекта се посочва, че след влизането в сила на решението на Конституционния съд от 21 юли 2026 г. по отношение на дружествата „Лукойл Ейвиейшън България“ ЕООД и „Лукойл - България Бункер“ ЕООД няма да съществува законова възможност за назначаване на особен търговски управител, доколкото двете дружества извършват само търговия с енергийни продукти, и собственикът ПАО „Лукойл“, чрез дъщерното си дружество „Лукойл Интернешънъл“, ще има право да поеме управлението им.
От „Прогресивна България“ отбелязват, че понастоящем „Лукойл Ейвиейшън България“ и „Лукойл - България Бункер“ попадат под дерогациите, дадени от OFSI (Обединеното кралство) и ОFАС (САЩ) за българските дружества от групата „Лукойл“. В случай че двете дружества преминат под управление на едноличния собственик на капитала и в случай че не бъдат включени в лицензите за групата компании „Лукойл“ в България или бъдат „извадени“ от тях преди изтичане на срока, на практика би означавало, че дейността им ще бъда блокирана, тъй като ще затрудни платежните операции и въобще операциите на двете дружества.
Окончателно: При криза държавата може да поеме контрола над рафинерията в Бургас
В мотивите изрично се посочва, че „Лукойл Ейвиейшън България“ има 85,71 % пазарен дял като оператор на наземно обслужване на летище „Васил Левски“, а на летище Бургас този дял е 90 %. Аналогична е ситуацията и по отношение на „Лукойл - България Бункер“, което е основно при бункероването (зареждането с корабно гориво на плавателни съдове) в България, с национално покритие както в Черно море - пристанищата в Бургас и Варна, така и по р. Дунав - Русе, Видин, Лом и б1-ва миля на р. Дунав.
Според вносителите предложеното изменение на закона гарантира пълнота и последователност на правната уредба, като поставя всички основни дейности по веригата на доставка и реализация на нефт и нефтопродукти при еднакъв правен режим, когато това е необходимо за защита на националната сигурност, енергийната сигурност и непрекъсваемостта на снабдяването.
