П рез февруари 2022 г., когато Русия настъпваше към Киев, Олександър Дмитриев осъзнал, че знае как да спре руските сили: да взриви язовира, задържащ река Ирпин североизточно от столицата, и да върне към живот отдавна изгубената блатиста равнина.
(Във видеото: Мир или война: Ще има ли решение за войната между Русия и Украйна)
Дмитриев, консултант по отбраната и организатор на офроуд състезания в района преди войната, отлично познавал терена. Той знаел какво би означавало повторното заливане на речния басейн, огромна площ от блата и мочурища, източени по време на съветската епоха за руската военна техника.
"Това се превръща в непроходимо блато, както казват джипърите", обяснил той.
Дмитриев предложил плана си на командира, отговарящ за защитата на Киев, и получил зелена светлина. Идеята проработила. "На практика това спря руската атака откъм север", казва той. Кадрите на затънали в кал танкове обиколиха света.
Три години по-късно този акт на отчаяние вдъхновява държавите по източния фланг на НАТО да проучват възстановяването на собствените си блата, съчетавайки две европейски приоритетни цели, които често се конкурират за внимание и финансиране:
- отбраната и
- климата.
Защото идеята не е само подготовка за евентуална руска атака. Усилията на ЕС за борба с глобалното затопляне разчитат и на помощта на природата, а торфените блата улавят въглероден диоксид също толкова ефективно, колкото задържат в калта танкове. Проблемът е, че половината от блатата в ЕС са източени, за да се създаде земя за земеделие. Така деградиралите торфища отделят парникови газове и позволяват на тежката техника да преминава лесно.
Днес някои европейски правителства виждат в съживяването на умиращите блата решение на няколко проблема едновременно.
From Kyiv to the Suwałki Gap, bogs have returned as Europe’s defensive shield.https://t.co/851eo0jTpL
— POLITICOEurope (@POLITICOEurope) August 26, 2025
- "Печеливша комбинация" за отбрана и климат
Финландия и Полша заявиха пред Politico, че активно проучват възстановяването на блатата като мярка с двойна цел:
- защита на границите и
- борба с климатичните промени.
Полша включи блатата в мащабния си проект "Източен щит" на стойност 2,3 млрд. евро, стартирал миналата година. Министерството на отбраната в страната уточнява, че проектът "предвижда екологична защита, включително чрез формиране на торфища и залесяване на граничните райони".
"Това е печеливша комбинация, която постига много цели едновременно", коментира Таря Хааранен, генерален директор по природозащитата в Министерството на околната среда на Финландия.
- Какво представляват блатата?
В естественото си състояние блатата са покрити с фин мъх, който не може напълно да се разложи във влажната среда и бавно се превръща в мека почва, богата на въглерод - торф. Именно това ги прави най-ефективните хранилища на CO2 на Земята.
Макар да заемат едва 3 процента от планетата, блатата съхраняват една трета от световния въглерод. Това е два пъти повече, отколкото горите. Когато обаче бъдат източени, те започват да отделят въглерод, натрупван стотици или хиляди години.
Днес около 12 процента от световните торфища са деградирали и произвеждат 4 процента от замърсяването, затоплящо планетата - повече, отколкото авиацията (2,5 процента). В Европа ситуацията е още по-драматична: половината от торфищата в ЕС са увредени, предимно заради земеделски дренажи.
През 2022 г. държавите от ЕС са докладвали 124 млн. тона емисии от източени блата, почти колкото годишните емисии на Нидерландия.
Затова и новият Закон за възстановяване на природата на ЕС изисква страните членки да възстановят 30 процента от деградиралите торфища до 2030 г. и 50 процента до 2050 г.
- Блатният пояс на НАТО
Съвпадение или не - повечето торфища в ЕС са разположени по границата на НАТО с Русия и Беларус: от финландската Арктика през балтийските държави, край уязвимия Сувалкски коридор и до източна Полша.
Във влажно състояние този терен представлява смъртоносен капан за военни камиони и танкове. В трагичен случай по-рано тази година четирима американски войници загинаха в Литва, след като 63-тонната им бронирана машина М88 "Херкулес" пропадна в блато.
Исторически блатата често са спирали армии - от германските племена, победили римляните през 9 г. сл. Хр., до финландските блатисти граници, забавили съветските войски през 40-те години.
Днес идеята за стратегическо наводняване на източени торфища, за да се затрудни врагът, отново набира популярност.
- Полша - лидер в "блатната стратегия"
Темата напредва най-бързо в Полша. Макар обикновено Варшава да е скептична към мащабни климатични действия, активисти и учени убедиха политиците, че природата може да бъде мощен отбранителен съюзник.
"Щом заговорите за сигурност, всички слушат в Полша", казва Витория Йендрошковяк, климатична активистка от движението "Петъци за бъдещето".
След години на кампании въпросът вече е на масата на правителството, където се водят разговори между учените и министерствата на отбраната и на околната среда.
"Целта на отбраната е да върнем възможно най-много блата по източната граница", заявява екологът Виктор Котовски, член на правителствения Съвет за опазване на природата. "Това съвпада и с нуждите на природата, и с целите за климата."
- Балтийските държави и Германия - по-предпазливи
В балтийските страни ентусиазмът е по-слаб. Само Литва потвърди, че обсъжда подобни проекти, докато Естония и Латвия включват естествени прегради в новите си отбранителни планове, но не предвиждат възстановяване на торфища.
В Германия пък военните гледат на идеята двусмислено, блатата биха могли да попречат и на придвижването на собствените сили на НАТО.
- Природа, армия и фермери - сложен баланс
Учените признават, че блатата не могат да заместят традиционната отбрана. Те няма да спрат дронове или ракети. Освен това възстановяването им е свързано с трудности: местни общности се страхуват от наводнения, а фермерите от загуба на земеделски земи.
"Това няма да проработи без участието на земеделците", казва Котовски. В Полша 85 процента от торфищата са увредени най-вече заради земеделски нужди. Затова учените настояват за програми, които да компенсират фермерите и дори да им позволят да печелят от нови култури като тръстика.
- Урокът от Украйна
В Украйна наводняването на басейна на Ирпин спаси Киев, но нанесе и щети: унищожени домове, земи и нарушени екосистеми.
"Да, то спря руската инвазия и това бе жизненоважно. Но имаше и екологични щети", признава естонският еколог Авелиина Хелм.
Затова учените предупреждават: Европа има шанс да планира внимателно и да възстанови блатата така, че да служат едновременно на природата, отбраната и земеделието. "Може би е по-добре да мислим предварително, вместо да бъдем принудени да действаме в отчаяние", казва тя.
криза, която тихо расте" />
