- Тръмп засилва икономическия натиск върху Иран, но според анализа на New York Times това едновременно показва, че засега не желае връщане към пълномащабна война.
- Това може да се превърне в слабост за Вашингтон: Иран може да възприеме нежеланието за нова военна ескалация като възможност да засили натиска върху САЩ и съюзниците им в Персийския залив.
- Най-голямата пречка пред още по-тежки санкции е Китай, който е основният купувач на ирански петрол. Тръмп вероятно ще е предпазлив към Пекин заради стремежа си да подобри отношенията със Си Дзинпин, което ограничава възможностите за допълнителен икономически натиск.
Блокада вместо ракети: Планът на Тръмп – триумф или капан
Заплахите на президента на САЩ Доналд Тръмп за „икономически Ден Д“ изпращат ясен сигнал към Иран - той не иска да се връща към войната. Министърът на финансите Скот Бесент се опита да успокои инвеститорите, обезпокоени от кампанията за натиск срещу Техеран, като заяви, че възобновяването на бойните действия в „голям мащаб“ е малко вероятно.
Проблемът за администрацията на Тръмп е, че Иран също чува това послание.
Тази седмица американският президент обеща „икономически Ден Д“ срещу Иран - „смазваща“ операция, която да „осакати“ страната. Натискът на Вашингтон е сериозен и съчетава разрушенията от войната, морска блокада и санкции, които вече поставиха иранската икономика под най-силното напрежение от десетилетия.
Зад заплахите на администрацията обаче прозира и друго послание, което Бесент направи пределно ясно - Тръмп не желае в момента да се връща към пълномащабни военни действия. Президентът води икономическа кампания срещу Иран, след като по-рано тази година САЩ в продължение на седмици нанасяха удари по страната, а впоследствие той неколкократно се отказа от заплахите си да възобнови атаките.
Експерти смятат, че така Тръмп се оказва въвлечен в конфликт с ограничени възможности за натиск, вече проявени слабости и все по-уверен противник. Иран продължава да страда от недостиг на стоки и висока инфлация, но с наближаването на междинните избори американският президент вероятно ще усеща все по-силно политическите последици от непопулярната война и високите цени на горивата.
Тази комбинация крие опасност Техеран да възприеме поведението на Вашингтон като признак на слабост и да предприеме нова ескалация.
„Сега те го възприемат като човек, който не иска военна ескалация. Това ги стимулира да покажат, че самите те могат да ескалират военно“, коментира Денис Рос, бивш американски преговарящ за Близкия изток, работил за президенти и от двете основни партии.
Тръмп обяви „икономическа война“ срещу Иран
Бесент заяви пред Си Ен Би Си, че Министерството на финансите ще даде пресконференция за новите мерки срещу Иран. По думите му пазарите са реагирали неправилно, повишавайки цената на петрола, тъй като новите икономически заплахи показват, че няма да има незабавно връщане към мащабни бомбардировки.
„Ако прилагаме максимален икономически натиск, това означава, че вероятно няма да има мащабно възобновяване на военните действия. Но бих подчертал - това важи засега“, каза Бесент.
Тръмп обяви предстоящия „икономически Ден Д“ срещу Иран в публикация в социалната си мрежа Truth Social, като предупреди за „икономическа война и изолация в безпрецедентен мащаб“.
„Тези маниаци са притиснати до стената и тези ИСТОРИЧЕСКИ МЕРКИ ще ги осакатят и ще ограничат способността им да разпространяват терор по света“, написа американският президент.
Един от проблемите пред Тръмп е, че той многократно заплашваше Иран с мащабно унищожение, но впоследствие отстъпваше. През юни президентът говори за опасността една продължителна война да тласне САЩ към икономическа „депресия“. Социологическите проучвания показват, че войната с Иран е широко непопулярна, като неодобрението се увеличава дори сред републиканците. Това се превръща в политическа слабост за Тръмп, след като конфликтът, който той първоначално описваше като продължаваща няколко седмици „малка екскурзия“, наближава шестия си месец.
През последните месеци иранският режим показа, че може да издържи на значителните човешки жертви и разрушения, причинени от американските и израелските удари, като същевременно нанася щети на САЩ чрез атаки срещу петролни танкери в Ормузкия проток и други действия.
Цените на бензина в САЩ остават с повече от един долар за галон над нивата отпреди началото на войната. Американски военни бази в Персийския залив са сериозно повредени, 18 американски военнослужещи са загинали, а запасите от боеприпаси са намалели. Споразумение за прекратяване на войната все още няма, включително за пълното отваряне на Ормузкия проток.
Устойчивостта на Иран и ответните му действия изглежда са подтикнали Тръмп да заложи на икономическия натиск като основен инструмент за принуждаване на Техеран към отстъпки. Анализаторите отбелязват, че Вашингтон вече е нанесъл тежък удар върху иранската икономика, а морската блокада допълнително задълбочава щетите от бомбардировките през пролетта.
Нова ескалация настъпи в сряда, когато Обединените арабски емирства - ключов икономически партньор на Иран от другата страна на Персийския залив - обявиха, че прекратяват всички търговски и финансови отношения с Техеран.
По-нататъшното засилване на натиска обаче може да се окаже трудно. Тръмп предупреди, че „ВСЯКА държава“, която предоставя каквато и да е „спасителна линия за Иран“, ще понесе „ОГРОМНИ икономически последици“.
Тръмп обяви „икономическа война“ срещу Иран
Най-важната икономическа опора на Иран е Китай, който купува по-голямата част от иранския петрол.
„Китай е незаменимият елемент“ в кампанията за икономически натиск срещу Иран, коментира Миад Малеки, старши изследовател във Фондацията за защита на демокрациите във Вашингтон и бивш експерт по санкционната политика в Министерството на финансите.
„Няма друга държава, която да може да поеме иранския суров петрол в мащабите на Китай“, добави той.
Тръмп обаче се стреми да подобри отношенията си с китайския лидер Си Дзинпин, който се очаква да посети Вашингтон на 24 септември. Анализатори очакват американската администрация да бъде предпазлива при оказването на натиск върху Пекин, особено преди предстоящата среща. Това поставя под въпрос доколко още може да бъде затегната икономическата кампания срещу Техеран.
Бесент заяви, че разговорите на администрацията с Китай по този въпрос ще останат поверителни.
„Иран е под всеобхватни санкции от години. Единственото голямо нещо, което остава, е агресивно да бъдат атакувани търговските партньори на Иран - преди всичко Китай“, заяви Едуард Фишман, старши изследовател и директор на Центъра за геоикономика „Морис Р. Грийнбърг“ към Съвета за международни отношения.
„Съмнявам се, че Тръмп е готов точно сега да рискува започването на икономическа война с Китай“, добави той.
Остава и въпросът как Иран би реагирал при още по-силен финансов натиск, особено когато в Техеран все по-ясно разбират, че Тръмп иска да избегне връщането към мащабна война.
Рос смята, че Иран вероятно ще потърси начин да засили военния натиск върху САЩ или техните съюзници в Персийския залив. Това от своя страна подчертава несигурността около дългосрочната стратегия на Тръмп в момент, когато цените на горивата остават високи, междинните избори наближават, а запасите от боеприпаси са ограничени.
„През целия този процес не видях способност да се мисли отвъд непосредствената следваща стъпка“, каза Рос за подхода на администрацията към Иран. „Те играят дама, а не шах.“
