П реминаването на президента Доналд Тръмп от военни действия към икономическа война чрез блокада на иранските кораби и пристанища е опит да се сложи край на конфликта без нова съвместна офанзива на САЩ и Израел.
Логиката на операцията е, че ако Иран не може да изнася петрол и да внася жизненоважни стоки, страната ще понесе толкова тежки финансови и хуманитарни последици, че няма да има друг избор освен да приеме условията на САЩ за прекратяване на войната.
Това може да е разумен зaлог. Икономика, вече разтърсена от санкции, може бързо да изпадне в критичен недостиг на храни, хиперинфлация и банкова криза. Това би било елегантно решение, ако Тръмп отговори на опита на Иран да задуши глобалната икономика чрез частично затваряне на Ормузкия проток със собствен решителен морски ход.
Но нарастващите надежди на американски официални лица, консервативни анализатори и експерти, че блокадата може да пречупи Иран, се основават на предположение, което многократно е подвеждало САЩ в Близкия изток, пише Стивън Колинсън в анализ за Си Ен Ен (CNN).
Стратегията предполага, че Иран ще реагира на натиска по начин, който Вашингтон счита за логичен. Скорошната история обаче показва, че противниците на САЩ – като Ирак, Афганистан, Русия и Либия – често не действат според западните представи за собствените си национални интереси.
Надеждата е, че иранските лидери ще направят отстъпки, за да облекчат крайните последици от блокадата. Планът също така загатва за негласно очакване, че влошаващите се икономически условия могат да предизвикат вътрешно политическо недоволство и да поставят на изпитание контрола на режима. В дългосрочен план той се опира и на очевидната необходимост иранското ръководство да възстанови икономическия растеж след продължителната бомбардировъчна кампания на САЩ и Израел.
Но идеята, че иранските лидери ще възприемат ситуацията по този начин, може да се окаже погрешна. Революционните власти вече са показали безразличие към страданията на населението чрез поредица от политически репресии, довели до хиляди жертви според правозащитни организации и външни оценки. Оцеляването на режима въпреки ликвидирането на много висши ръководители по време на войната също показва висока степен на издръжливост.
Възможно е САЩ отново да подценяват тази устойчивост в това, което иранските лидери възприемат като екзистенциална битка. Според информации Тръмп е вярвал, че съвместната офанзива на САЩ и Израел ще приключи войната бързо – много преди Иран да успее да предприеме действия като затваряне на протока. Затова изходът от американската блокада може да зависи от времето.
Ще се засили ли натискът върху Иран и ще промени ли поведението му, преди блокадата да задълбочи глобалните икономически щети, вече причинени от затварянето на протока, което е намалило значително световните доставки на петрол и природен газ?
Ако това не се случи, новият подход на Тръмп може да се превърне в политически капан и да засили негативните последици от война, която вече застрашава шансовете на Републиканската партия на междинните избори.
Как блокадата може бързо да удари икономиката на Иран
Подобно на голяма част от действията на Тръмп по време на войната, блокадата изглежда импровизирана и недостатъчно обяснена на американската общественост. Но тя е реалистична военна операция. Военноморските сили на САЩ разполагат с достатъчно ресурси в региона и имат дългогодишен опит в налагането на блокади – включително в бивша Югославия, Хаити и по-скоро срещу санкционирани петролни танкери във Венецуела.
Анализ на Фондацията за защита на демокрациите, широко цитиран във Вашингтон през последните дни, твърди, че блокадата – поддържана от американски кораби извън Ормузкия проток и подкрепена от авиация и войски – може да бъде ефективна.
Според старшия анализатор Мияд Малeки блокадата може бързо да нанесе щети на иранската икономика, да прекъсне по-голямата част от търговията, да спре износа на петрол и да предизвика инфлация и натиск върху валутата в рамките на дни. Иран е особено уязвим, защото над 90% от годишната му търговия преминава през протока. Освен това страната може да бъде принудена да спре производството на петрол в рамките на седмици, ако няма къде да съхранява продукцията.
Така че има вероятност планът да ограничи възможностите на Иран по начин, по който въздушната военна кампания не успя.
Блокадата поставя Иран пред нова стратегическа дилема. Възможностите за ескалация са рискови, защото могат да доведат до възобновяване на бойните действия и нарушаване на примирието със САЩ и Израел. Сили на Революционната гвардия могат да отговорят с нови атаки срещу съюзници на САЩ в Персийския залив.
Друга възможност е подкрепяните от Иран хути в Йемен да блокират алтернативен маршрут за петрол през Червено море. Подобен ход би нанесъл сериозен удар на световната икономика и би увеличил политическия натиск върху Тръмп, тъй като войната може да излезе извън контрол.
Блокадата крие рискове и за САЩ. Една от целите ѝ е да окаже натиск върху страни като Китай и Индия, които купуват ирански петрол. Но ако американски сили задържат китайски кораб, това може да предизвика дипломатически инцидент точно преди планирана среща между Тръмп и китайския президент Си Дзинпин в Пекин.
САЩ са оптимисти за евентуална сделка
Белият дом обаче изразява увереност, че блокадата може да доведе до нов кръг преговори с Иран след провала на първата среща миналата седмица в Пакистан.„Нищо не е официално, докато не го чуете от нас тук, в Белия дом“, заяви говорителката Каролайн Ливит. „Но сме оптимистично настроени относно перспективите за споразумение“.
Много американци ще се надяват на мир. Но е факт, че администрацията от седмици представя Иран като отчаян за сделка – въпреки наличните доказателства. Досега митологията около способността на Тръмп да сключва сделки изглежда повърхностна пред лицето на най-трудните геополитически проблеми.
В отношенията с Украйна, Северна Корея и Иран администрацията често е предлагала икономически стимули, без да отчита културните, историческите и националистическите мотиви на противниците си.
Стана ясно в Пакистан, че позициите на САЩ и Иран са трудно съвместими. Вашингтон иска да предотврати разработването на ядрено оръжие от Иран, да ограничи ракетния му потенциал и да прекрати подкрепата за групировки като „Хизбула“ и „Хамас“. Иран от своя страна настоява за компенсации за войната и ще се стреми да запази ракетните си способности и правото да обогатява уран.
Въпреки това в хаоса на войната се очертават възможни параметри на сделка. Според американски представител САЩ са предложили споразумение за спиране на обогатяването на уран за 20 години, докато Иран е искал пет. Възможно е да се намери компромис.
Успешното миротворчество изисква и двете страни да създадат пространство за взаимна изгода, което може да бъде представено като успех пред вътрешната публика. Това вероятно ще изисква месеци на преговори, включително сложни дискусии по въпроси като ядрената физика и технологиите за обогатяване на уран. Ще бъде необходимо администрацията да покаже дълбочина, търпение и дипломатическа гъвкавост, които досега липсваха.
Затова най-важният въпрос около новата блокада на Иран може да не е какво ще стане, ако тя се провали, а какво ще последва, ако тя успее.
