Р ъководителка на службите, бивш президент и бивш премиер - в Албания повдигането на обвинения на високопоставени политици и служители вече не е табу. Но може ли страната наистина да скъса с корупцията, съобщи Deutsche Welle.
Вльора Хисени, ръководителката на разузнаването на Албания, е под домашен арест. Тя е обвинена, че е прикривала извършител на престъпление и е споделяла класифицирана информация.
Разследването срещу Хисени е част от по-мащабна акция срещу Националната агенция за информационно общество на Албания, която отговаря за голяма част от дигиталната инфраструктура в страната. Прокуратурата предполага, че Хисени е използвала информация от службите, които ръководи, за да помогне на извършител на престъпление. В момента Хисени продължава да е под домашен арест и е отстранена от позицията си на шеф на разузнаването.
Албания има дългогодишен проблем с корупцията
Случаят на Хисени е само последният от редица разследвания, които стават все повече и все по-често са насочени към хора от политическата сцена и държавните институции на Албания.
Бивш президент на страната изкара близо две години в ареста, срещу бивш премиер в момента се води дело, бившият кмет на Тирана е в затвора от 2025 г., а двама бивши заместник-премиери на Еди Рама са изправени пред съда. Разследвания се водят срещу високопоставени хора в държавни агенции, които контролират обществения ресурс и инфраструктура. При всички тях става дума за злоупотреба със служебно положение.
Години наред проблемът с корупцията в Албания беше изключително голям - на високите нива тя се смяташе за ненаказуема. Едно от най-големите очаквания към съдебната реформа, започната през 2016 г., беше да се повдигнат обвинения на високопоставени политици.
“Очакването беше, че новите институции ще се съсредоточат върху наказателни производства срещу корупция на високо ниво и т.нар. ВИП случаи”, обяснява политологът Африм Красники пред ДВ. "Имаше хора, които бяха над закона и чиято безнаказаност беше очевидна", казва той. Реформата изцяло промени съдебната система на Албания и създаде нови институции, които разследват корупцията и организираната престъпност.
Напредък в наказанията има, но не и в превенцията
Повдигането на обвинения на високопоставени политици обаче не е единствената оценка за добрата работа на институциите. Дориан Матлия от организацията "Рес Публика" изтъква, че голямото количество обвинения означава, че корупцията не е спряна. “Вече сме по-ефективни в наказването на корупцията, но не сме много по-добри в това да я предотвратяваме”, смята експертът.
Според Матлия другите механизми като административен контрол, одити, правила за избягване на конфликт на интереси и други не са ефективни. Докладът на Европейската комисия за Албания от 2025 г. също стига до подобни изводи. В него се казва, че специализираната прокуратура отбелязва сериозен прогрес в наказването на корупцията, но също, че тя остава широко разпространена.
Концентрацията на власт и мрежите за влияние
Този проблем е очевиден и за хората в страната. Проучване показва, че 52% от албанците са били засегнати от корупционни практики, свързани с държавни служители, а 40% са плащали подкуп.
Според Красники проблемът има по-сериозни политически корени. Албания се управлява от социалистическата партия на Еди Рама от 2013 г., която има мнозинство в парламента. Експертът смята, че дългата политическа доминация на Рама е отслабила системата от проверки, които могат да държат властта отговорна. Концентрацията на властта е свързана и с неформални мрежи на влияние, в които хора извън държавните структури определят политически решения, законодателство и разпределянето на публичните ресурси, смята той.
Рама многократно е заявявал, че наказателната отговорност за корупционните практики е индивидуална. По отношение на случая на Хисени той заяви: “Това е между нея и съдебната система”, заяви премиерът.
Ще успее ли Албания да отговори на очакванията на ЕС?
През май Европейският съюз потвърди, че Албания е покрила част от изискванията по отношение на върховенството на закона и вече е във фаза, в която трябва ефективно да прилага промените и да очаква дълготрайни резултати. Индексът за корупцията на “Трансперънси интернешънъл" показва, че Албания отбелязва подобрение - от 33 точки през 2012 г. до 39 през 2025. Все пак страната е под средното ниво за ЕС.
Матлия смята, че усилията на Албания за присъединяване към ЕС са помогнали и са създали условията за работата на институции като специализираната прокуратура. “ЕС вече не очаква само приемането на закони и реформи, но и конкретни и устойчиви резултати. Това създава непрестанно натиск към правосъдието да работи ефективно и да е независимо от политическата власт”, казва експертът.
Според Красники точно това е значението на интеграцията в ЕС. Членството в съюза не бива да се съди само по формалния прогрес на Албания към Брюксел, но и по истинските промени в страната. “Есенцията трябва да е за Албания, обществото и институциите ѝ - да се променят, подобрят и да заслужат интеграцията си."
