С лънчева светлина огрява “пещерна” сграда. Високият таван и полираният под придават вид на железопътна гара или самолетен хангар. Но въздухът е неподвижен и силно клаустрофобичен. По дългите страни на залата са разположени големи вградени клетки, във всяка от които се намират десетки мъже. Това е Cecot - Центърът за задържане на терористи в Ел Салвадор - а мъжете там са известни като „най-лошите от най-лошите“.
Масови убийци, наркодилъри и гангстери, те са обвинени, че навремето са държали в Салвадор заложници и са всявали страх в страната, докато са управлявали градовете и улиците. Днес те са лишени от свобода, влияние и индивидуалност. И може би никога няма да си ги върнат.
Всеки от тях носи обикновена бяла тениска и къси панталони. Някои затворници са с бели чорапи и сандали. Главите им са обръснати, а някои имат татуировки по лицата си. Много от тях стоят уверено, дори предизвикателно, със скръстени ръце на няколко метра от решетките от пода до тавана. Други седят с кръстосани крака и неподвижно на четириетажните метални койки, които са разположени в килиите. А други гледат надолу или настрани, носят маски на лицата, сякаш искат да избегнат да бъдат видени от камерата на CNN или да уловят погледите на журналистите, почти засрамени. Хората от екиипа на CNN са единствените външни лица в затвора, получили ексклузивен достъп и частна обиколка като първата голяма американска новинарска организация, допусната в Cecot в края на миналия месец. Открит преди по-малко от две години, той вече е емблематичен елемент от „новия Салвадор“ на президента Найиб Букеле. Под управлението на силния мъж централноамериканската държава е преобразена. Някогашната „столица на убийствата“ на света сега е много по-безопасна. Безмилостното разчистване на тези улици и безпощадното отношение към членовете на бандите предизвикаха възмущение и загриженост сред правозащитните организации, които осъдиха Cecot като нехуманен и неприемлив.
Жестокото отношение към мъжете се проявява в цялата история на Cecot. Всяка от повече от две дузини групови килии, които екипът на CNN вижда в сектор 4, е построена за около 80 затворници. Единственото обзавеждане е от метални койки, без чаршафи, възглавници или матраци. Има открита тоалетна, циментова мивка и пластмасова кофа за миене и голяма кана за питейна вода. Килиите са чисти - умишлен и ярък контраст с мръсните и окаяни затвори от миналото на Салвадор.
Мъжете са в тези килии по 23 часа и половина на ден. Те не работят. Не им е позволено да ползват книги, карти или писма от дома. По време на хранене чиниите с храна се подреждат извън килиите и се издърпват през решетките. Никога не се сервира месо. Всекидневната 30-минутна почивка е само за излизане от килията в централния коридор за групови упражнения или четене на Библията.
Тук няма уединение, няма и следа от комфорт. Въоръжените маскирани пазачи осигуряват постоянно наблюдение, а служителите на затвора твърдят, че светлините са включени 24 часа в денонощието. Налице е натрапчива тишина, когато празните погледи на затворниците срещат любопитния поглед на журналистите. В очите на някои от тях има празнота, тревожна пустота, която подсказва, че душите им са си отишли, оставяйки след себе си само черупки.
Лишенията са преднамерени, отклонение от времената преди Букеле, когато се е казвало, че затворниците се хранят по-добре от цивилните. „Сега тук за закуска получават боб, сирене или смес от ориз и боб, може би плантани и чаша кафе или атоле (царевична напитка)“, казва директорът на Cecot Белармино Гарсия.
В Салвадор няма смъртно наказание, но няма и намерение тези мъже да бъдат освободени. Густаво Виляторо, министърът на обществената сигурност на Салвадор, дава ясна оценка на подхода на правителството към членовете на бандите. „Вярваме в рехабилитацията, но само за обикновените престъпници“, казва той, като прави разлика между така наречените „сътрудници“ на бандите и членовете на бандите.
„Някой, който всеки ден убива хора, всеки ден изнасилва нашите момичета, как можеш да промениш съзнанието му? Ние не сме глупави“, допълва той. „В САЩ си представете сериен убиец във вашия щат, във вашата общност да бъде освободен от съдия ... как бихте се почувствали като гражданин? Ние нямаме доказателства, че някой може да промени мнението на сериен убиец ... а в Салвадор имаме повече от 40 000 серийни убийци - членове на тези бандитски организации“, казва той.
🇸🇻 Imágenes del CECOT: Centro de Confinamiento del Terrorismo en El Salvador, allí están encarcelados los más peligrosos delincuentes de Centroamérica.pic.twitter.com/9x4d2Szvwt
— Informe Orwell (@InformeOrwell) December 9, 2023
„Исках да бъда бандит”
Искаме да разговаряме със затворник и служителите на затвора извеждат 41-годишния Марвин Васкес от групова килия. Самопризналият се лидер на кликата MS-13 казва, че е готов да говори с журналисти, дори само за да разубеди младите хора да следват неговия път. Екипът на CNN го среща седнал на стол в страничен коридор с бетонни стени, извън полезрението на останалите затворници. Ръцете и глезените му са оковани с белезници, а двама надзиратели, облечени в бойно снаряжение от глава до пети, стоят над него с лице един към друг.
Васкес казва, че е израснал в Лос Анджелис и говори на перфектен английски със спокойна увереност. Той разказва за живота, който го е довел дотук, с лекота, която опровергава бруталността на думите му. „Някои хора искаха да станат адвокати, полицаи, войници“, разказва той. „Аз исках да бъда бандит. И исках да постигна всичко, което ми хрумнеше. И до този момент мисля, че съм постигнал всичко, което съм искал да постигна.“ Васкес, който е бил в затвора преди Букеле, разказва, че се е присъединил към MS-13 като момче и се е издигнал в редиците. След като се завръща в Салвадор, той дори създава своя собствена клика - „Луди престъпници“, която сега е татуирана на гърба му.
Когато екип на CNN го пита за престъпленията му, той е смразяващо откровен. „Грабеж, убийство, правиш каквото трябва, за да оцелееш“, казва той с леко свиване на рамене. „Убивал ли си хора?“ - притискаме го, на което той отговаря без колебание: “Да. Това е животът на бандата.“ Макар да изразява съжаление, че някога се е присъединил към банда, оценката му за жертвите е също толкова непринудена, колкото и тонът му. „Дори не знам как да ви кажа колко са“, казва той. „Ние не мислим за това колко трябва да убием. Просто правим това, което трябва да направим, за да оцелеем.“ Той признава, че може да са „поне 20-30“, въпреки че не е сигурен в точния брой.
Спомня си, че е „взривил“ кола, пълна с хора в САЩ, като признава, че е „възможно“ те да не са оцелели.
В момента, в който разговорът с Васкес приключва, охранителите се придвижват бързо, за да го отведат.
The thing that separates El Salvador's new Center for the Confinement of Terrorism from any other prison on the planet is that once an inmate enters CECOT, he will never leave again.
— Salvadoran Pride (@SalvadoranPride) July 29, 2024
Watch this! 🇸🇻 pic.twitter.com/mIGC3colyy
Наблюдателни кули, електрифицирани огради и въоръжена охрана
Членовете на различни банди са умишлено настанени заедно. Пред една от килиите служител нарежда на затворниците да си свалят ризите. Те го правят кротко и незабавно, разкривайки татуировките на MS-13 и Barrio 18 - заклети врагове извън това място, принудителни другари в него.
Всеки, който извърши „тежко престъпление“ срещу други затворници или персонала, го чака изолация - циментови килии, в които затворниците могат да прекарат до 15 дни. Стаите са черни, с изключение на малък отвор в тавана, два етажа по-нагоре, който пропуска малко светлина. Единственото обзавеждане е циментова мивка, тоалетна и бетонна плоча за легло. Храната се подава през процеп на вратата.
Затворниците никога не напускат секторите си. Бетонните странични стаи могат да се използват за правни консултации и съдебни заседания чрез видео. Има и медицински персонал, който осигурява необходимото лечение, отново на място.
Според правилата не се допускат посещения от семейството или приятели. Всеки, който пристига в затвора, се отказва от всички лични вещи и бива физически претърсен и електронно сканиран за всякаква контрабанда. Хиляда души въоръжена охрана - пазачи, полицаи и войници - са готови да реагират на всяка заплаха отвън или отвътре.
Самият затвор е ограден с множество електрифицирани огради с 19 наблюдателни кули, които обграждат съоръжението, построено в изолация в селски район, далеч от всякакви градове. Преди да видите сградите, започват контролни пунктове, на които се претърсват превозни средства и се проверява самоличността на хората. Сигналите на мобилните телефони изчезват, когато се приближите до издигащата се стоманена порта на затвора - единственият път за влизане или излизане.
Затворът Cecot е построен само за седем месеца и е открит през януари 2023 г., за да побере до 40 000 затворници. От съображения за сигурност Гарсия не разкрива точния брой на задържаните, но признава, че в момента там са настанени между 10 000 и 20 000 затворници.
La corresponsal de #BBCMundo @leire_ventas tuvo acceso al Cecot, la megacárcel símbolo de la política de seguridad del presidente Bukele en El Salvador. Esto fue lo que vio. pic.twitter.com/ntTT4zl9lz
— BBC News Mundo (@bbcmundo) February 13, 2024
„Твърде крайно”
Извънредното положение на Букеле, обявено през март 2022 г., доведе до арестуването на най-малко 81 000 души - повече от 1% от населението на Салвадор - в рамките на мащабни усилия за изкореняване на влиянието на бандите. Букеле призна, че някои невинни хора са попаднали в мрежата, като според правителството 7000 от тях вече са освободени. Той и многобройните му поддръжници твърдят, че подобни съпътстващи щети са част от трудния процес на трансформация на една държава, обхваната от десетилетия на корупция и насилие.
„Защо имаме най-големия брой затворници в света?“ Букеле попита през юни. „Защото превърнахме световната столица на убийствата в най-безопасната страна в Западното полукълбо. Единственият начин да постигнем това е да арестуваме убийците ... нямаме смъртно наказание, така че трябва да вкараме всички в затвора.“ В началото на 2016 г. в тази страна, в която живеят само шест милиона души, е имало средно по едно убийство на всеки час. Сега правителствената статистика сочи, че има повече дни без убийство, отколкото с такова, като през първите девет месеца на тази година са регистрирани общо 104 убийства, една трета от които са свързани със семейно насилие.
Критиците в Ел Салвадор и извън него поставят под съмнение достоверността на данните за престъпността и декларирания успех на правителството над бандите. Дори и да е вярно, те твърдят, че строгият контрол и изолацията на затворниците от страна на Секот преминава границата на нарушенията на човешките права.
„Злоупотребите започват още с влизането в затвора и начина, по който се държат в него... това е твърде крайно“, казва Хуан Карлос Санчес, програмен директор на фондация „Надлежен процес“, която се бори за правата на човека и върховенството на закона в Латинска Америка.
„Например храната на човек, който е под държавен арест - като в Cecot - е човешко право.“
Санчес допълва, че има опасения относно справедливия процес - като в Cecot се използват както осъдени мъже, така и такива, които все още преминават през съдебната система - и това, което той нарича „деспотичен контрол“.
„Това, което ни тревожи най-много, е, че тези затворници влизат в пенитенциарната система и губят всякакъв контакт с външния свят, включително и със семействата си... това се отразява и на другите, не само на затворниците“, казва той.
„При тези условия, ако някога излязат навън, те няма да бъдат реабилитирани ... ще се превърнат в тежест за държавата, ще излязат болни физически, психически, ще излязат с ярост.“
Преди да можем да твърди подобни неща, Гарсия от Cecot предлага: Цялата операция се основава на строгото спазване на човешките права.“ “Много се говори за Cecot и за нарушенията на човешките права, но вие виждате всичко, което правим - медицинска помощ, гарантиране на спазването на справедлив процес. За него строгите ограничения на Cecot са едновременно оправдани и необходими, те са „последна бариера“ между тези престъпници и гражданското общество.
Когато се изкачваме на една от наблюдателните кули над Cecot, слънцето се спуска ниско и хвърля сянка върху огромния комплекс. Съоръжението се простира под нас, с редици от бодлива тел, бетонни стени и надвиснали охранителни кули, които се сливат с хълмистия и буен терен. Построен, за да побере най-мрачните отгласи от миналото на Салвадор, той прилича на изолиран град, на отделен свят, където затворниците са заличени от обществото, разказва екипът на CNN.
#Cecot is the name of the place where all the criminals and terrorists are sent in #ElSalvador
— Wendy Clavijo (@wendykclavijo) July 19, 2024
Let’s get the facts straight pic.twitter.com/8rRBDgPOOH
Нов живот извън стените на затвора
Възможно е още осъдени да са на път към Секо, тъй като репресиите все още не са приключили. Върховният съд отмени конституционната забрана за последователни президентски мандати в полза на Букеле и президентът се кандидатира и спечели безпрецедентен втори мандат по-рано тази година. Така нареченото временно извънредно положение вече е на повече от две години.
След като напускаме стерилния и приглушен интериор на Cecot, се присъединяваме към сили от около 2500 полицаи и войници, които патрулират в квартал на Сан Салвадор, маркиран за потенциални остатъци от дейността на банди. Тежко въоръжени войници се движат по тесните, слабо осветени улички, докато семействата в домовете си седят привидно невъзмутимо, вечерят или гледат телевизия, разказва екипът на CNN.
Журналистите питат един мъж на около 50 години какво е усещането да има такова внушително военно присъствие точно пред вратата си. Салвадор Молинас казва, че всъщност се чувства успокоен от войниците, отбелязвайки, че тази видима сила е причината да се чувства достатъчно сигурен, за да пусне синовете си тийнейджъри сами да ходят на училище и на социални мероприятия.
„Виждам мъжете (войниците) тук с нас и честно казано, това е добре, чувстваме се в безопасност“, казва Молинас, който живее с момчетата си и майка си.
„Имам син в колежа и друг в 7-и клас и благодарение на Бога ги пускам (в клас) с увереност. Преди се налагаше да водя най-малкия в училище, а сега той ходи сам с автобус и нямам страх, че нещо ще му се случи“, добавя той.
„Откакто президентът встъпи в длъжност, слава Богу, живеем спокойно - нещо, което не сме имали при предишните президенти.“
Репресиите на Букеле срещу насилието от страна на бандите получиха широка подкрепа сред салвадорците, въпреки че методите му остават противоречиви. От встъпването си в длъжност той укрепва контрола върху съдебната система, заглушава критиците и отстранява политическите си опоненти. Въпреки това повечето хора, с които се срещаме, смятат тези мерки за жизненоважни за възстановяването на сигурността, а Секо се превърна в мощен символ на този твърд подход към престъпността.
Затворът не може да се види от столицата, а шумните нощни улици контрастират с лъскавата, но бездушна вътрешност на Cecot, където цари тишина и наблюдение.
Затворът, в който членовете на бандите губят цялата си власт и самостоятелност, им дава свободата да живеят.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
