Н е изпадайте в паника веднага, но може би е време да започнете да подготвяте спешни запаси, пише Politico.
Страхът на Брюксел от това, че една от основателките на Европейския съюз държава може да се наклони към крайната десница, беше внезапно съживен тази седмица, тъй като нарастващата политическа криза във Франция набира скорост. Един от историческите съюзници на президента Еманюел Макрон се присъедини към гласовете, призоваващи го да се оттегли.
Френският президент е под огромен натиск, след като последният опит на премиера му да сформира функциониращо правителство се провали само за 14 часа, а нови избори в следващите месеци, ако не седмици, изглеждат все по-вероятни.
На президентско и парламентарно ниво победата на Националния сбор на Марин Льо Пен вече е реална възможност. Това означава, че евроскептична фигура от крайната десница може скоро да представлява Франция в ключовите институции на ЕС, добавяйки се към нарастващия хор от популистки, десни гласове.
"Имаме континент, който е преживял войни, локдауни, вид лека диктатура в Будапеща, свикнали сме да функционираме при много шокове", каза високопоставен служител на Европейската комисия, пожелал анонимност, за да говори откровено.
Но "Льо Пен е различна", добави той, позовавайки се на широко споделената оценка в Брюксел, че радикална промяна във френското ръководство би имала дълбоки последици за ЕС.
Как сривът на Макрон разклаща Европа
Докато крайната десница призовава Макрон да свика нови парламентарни избори, събитията тази седмица повишават и вероятността за предсрочни президентски избори, ако Макрон бъде принуден да се оттегли - нещо, което той досега категорично е отхвърлял, обещавайки да остане на поста до края на мандата си през 2027 г.
Ако Националният сбор придобие изпълнителна власт във Франция, това ще усложни допълнително живота на ЕС, който вече се сблъсква с трудности, символизирани около масата на Съвета на ЕС от Виктор Орбан в Унгария и Роберт Фицо в Словакия, и скоро вероятно ще се присъедини и Андрей Бабиш след последния му изборен триумф в Чехия.
Новият популистки възход застрашава политиките на блока в ключови сектори, особено по отношение на Русия и отбраната. Орбан и Фицо са спирали усилията на ЕС да наложи санкции на Москва след пълномащабното ѝ нахлуване в Украйна.
Бабиш е обещал да отмени инициативата за боеприпаси за Украйна, да оспори плановете на НАТО за увеличаване на военните разходи и да се конфронтира с Комисията по Зелената сделка, също сред целите на Льо Пен.
Лидерът на френската крайна десница многократно е изразявала противопоставяне на увеличаването на помощта за Киев, обвинявайки Макрон във военна реторика, когато той, например, предложи изпращане на наземни сили в Украйна.
Въпреки че Франция не е най-големият финансов донор за военната помощ на Киев, риторичното "лидерство" на Макрон е било ключов двигател за подкрепа на страната и за укрепване на европейската отбрана, според високопоставен служител на ЕС. След неговото отсъствие "всичко това ще бъде в опасност, знаем, че Льо Пен няма да продължи по същия начин".
Краят на Макрон идва. Може ли обаче някой да спре Льо Пен?
Националният сбор категорично се противопоставя на визията на Макрон за споделяне на френския ядрен чадър или обединяване на военни ресурси с разширяването на войната на континента.
Попитана наскоро в телевизионния канал LCI дали френските ядрени оръжия някой ден могат да бъдат разположени в Германия или Полша, Льо Пен отговори остро: "И после какво?"
Тя също повтори обещанията си да напусне интегрираното военно командване на НАТО, макар и да заяви, че ще продължи сътрудничеството с ключови съюзници, включително САЩ, по важни военни мисии.
Най-лошият сценарий за еврофилите може, разбира се, никога да не се реализира. Въпреки агресивната риторика, Националният сбор все още не е доказал, че може да преодолее изборните бариери, които го ограничават.
Във френската специфична двуфазна изборна система, за да спечели, партията трябва да получи подкрепата на над 50% от избирателите във втория тур. Този праг е бил труден за Льо Пен и нейните съмишленици, като избирателите с различни политически предпочитания досега се обединяваха зад основните кандидати, за да задържат крайната десница, макар и с намаляваща разлика.
Ляво-десният фронт срещу крайната десница: Помага ли на Макрон да избегне кризата?
Въпреки това, Националният сбор постига забележителни резултати и вече е най-голямата политическа група в долната камара, контролирайки заедно със съюзниците си около една четвърт от местата. През 2017 г., когато Макрон беше избран за първи път, те имаха само няколко места.
Дори в сегашния политически хаос, спечелването на абсолютното мнозинство остава трудна задача, според Матьо Галард от изследователския институт Ipsos.
Но дълбоко разделеният политически пейзаж означава, че т.нар. Републикански фронт, при който другите партии се обединяват срещу крайната десница между двата тура, изглежда сериозно отслабен.
В момента Националният сбор се ползва с подкрепа около 33% за потенциален бъдещ парламентарен вот, според Opinionway, със среден левия блок между 18% и 24%, а центристката група на Макрон изостава трета с 14%-16%.
Ако партията на Льо Пен спечели абсолютното мнозинство на предсрочни избори или се доближи до него, протежето ѝ Жордан Бардела ще може да претендира за премиерския пост и да назначи правителство на крайната десница.
Това означава, че Националният сбор ще представлява Франция в Съвета на ЕС, където правителствата на страните членки съвместно с Европейския парламент договарят законодателство.
The EU’s worst nightmare has never looked so real. https://t.co/czCDfZr0tb
— POLITICOEurope (@POLITICOEurope) October 9, 2025
- Крайната десница в Брюксел
Докато всички в Брюксел мислят за президентските избори, хората "подценяват напълно как би изглеждало общо противопоставяне в Съвета", каза същият служител на Комисията, като визира работата на Франция при блокирането на законодателство от Комисията в различни сектори.
Бъдеща Франция с крайна десница все още би била в малцинство, поне засега.
"По въпроса за автомобилите, например, ще имат само унгарците на своя страна. Ще загубят. По Меркосур ще загубят", добави служителят, визирайки търговското споразумение между ЕС и групата Меркосур, чакащо подпис на 5 декември.
Големият въпрос за Европа е дали различните форми на популизъм и национализъм отдясно ще успеят в даден момент да се обединят в блокиращо малцинство, което да спре машината на ЕС.
"Играта не е приключила": Звездният миг на крайната десница
Галард от Ipsos смята, че такъв сценарий е малко вероятен в краткосрочен план, въпреки високите резултати на крайнодесни партии в предстоящи избори, като например в Нидерландия в края на октомври.
"Когато гледате други държави, има доста контрастни ситуации", каза той. "Например в Нидерландия на пръв поглед Партията за свободата на Геерт Вилдерс води в анкетите, но вероятно ще е значително по-ниско от миналите избори."
Популистките националисти вероятно ще са ключови играчи и на изборите през следващата година в Швеция и Унгария, където Виктор Орбан се стреми към преизбиране. На изборите в Германия през февруари тази година избирателите дадоха на крайната десница от "Алтернатива за Германия" (AfD) най-добрия национален резултат досега - 21% от гласовете, правейки я втората по големина партия в страната.
"Най-стратегическият начин да го видим е да разберем, че всяка страна повече или по-малко ще има своя "популистки момент", каза Грегуар Роос, директор на програмата за Европа и Русия в мозъчния тръст Chatham House в Лондон. "Едното, на което можем да се надяваме, е тези моменти да не се случват едновременно."
