В ойната между САЩ, Израел и Иран хвърли региона в пълен хаос. Конфликтът вече отне живота на хиляди хора, погълна милиарди долари и изстреля цените на енергоносителите до най-високите им нива от началото на инвазията в Украйна.
Според официални доклади от над дузина държави, въвлечени в ескалацията от 28 февруари насам, броят на загиналите е надхвърлил 4500 души само за първия месец от военните действия, пише The Independent.
Признаци за скорошен мир липсват. Техеран продължава да задушава световната търговия чрез контрола си над Ормузкия проток, докато САЩ, според актуална информация, се подготвят да разположат допълнителен контингент от 10 000 войници в региона.
Доналд Тръмп се опита да притисне Иран, заплашвайки да „унищожи“ електроцентралите на страната, ако проливът не бъде отворен в рамките на 48 часа. Този ултиматум бе удължен първо на пет дни в понеделник, а впоследствие – с още 10 дни в четвъртък.
„Разговорите продължават и въпреки фалшивите твърдения на медиите, те вървят много добре“, заяви Тръмп. В същото време Иранската революционна гвардия обяви протока за затворен и заплаши със „сурови мерки“ всеки опит за преминаване през него.
- Мащабите на конфликта
Данните на Централното командване на САЩ (CENTCOM) са стряскащи: само през първите 24 часа американските сили са поразили над 1000 цели в Иран, а израелските военновъздушни сили – още 750. Две седмици по-късно коалицията отчита удари срещу общо 15 000 обекта.
Анализ на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) показва, че интензитетът на атаките се е стабилизирал на около 300–500 цели дневно след 10-ия ден от началото. До началото на тази седмица САЩ са поддържали средно 375 попадения на денонощие, като към момента няма индикации за преустановяване на въздушната кампания.
По време на последния си брифинг в четвъртък министърът на отбраната на САЩ Пит Хегсет обяви, че военните са потопили над 150 ирански плавателни съда и са унищожили над 10 000 обекта, включително подземни съоръжения и сгради от критично значение за отбранителната индустрия на режима.
- Финансовата цена на ударите
В петък „Вашингтон пост“ разкри, че за последните четири седмици САЩ са изстреляли над 850 ракети „Томахоук“, всяка на стойност 3,5 милиона долара. Тези разходи предизвикаха безпокойство сред служители в Пентагона. Илейн Маккъскър, бивш експерт по бюджета на ведомството, изчислява, че преките бойни щети и възстановяването на загубите само за първите три седмици ще струват на хазната между 1,4 и 2,9 милиарда долара.
Загубите по въздух и море също се трупат. На 1 март Кувейт по погрешка свали три изтребителя F-15E Strike Eagles (на обща стойност около 100 милиона долара), а на 19 март модерен F-35A за 82,5 милиона долара извърши аварийно кацане. Гордостта на американския флот – самолетоносачът USS Gerald R. Ford, струващ 13 милиарда долара – претърпя пожар на 12 март и бе принуден да се оттегли за ремонт в Гърция.
Пред Independent от Пентагона потвърдиха, че изпращат парашутисти в зоната на отговорност на CENTCOM. Според американските медии става въпрос за 1000–2000 войници, но „Уолстрийт Джърнъл“ твърди, че Тръмп обмисля изпращането на до 10 000 души сухопътни войски.
От своя страна Иран обстрелва с ракети и дронове съседните държави, приемащи американски бази. По данни на Вашингтон, Техеран е изстрелял над 500 ракети и 2000 безпилотни апарата само в първите 100 часа на войната. Бахрейн, Кувейт, Саудитска Арабия и ОАЕ са прехванали общо 232 дрона и 194 ракети в първия ден, докато на 23-ия ден броят им е спаднал съответно до 52 и 8.
Месец след началото в преките сблъсъци са въвлечени вече 16 държави: Азербайджан, Бахрейн, Кипър, Иран, Ирак, Израел, Йордания, Кувейт, Ливан, Оман, Катар, Саудитска Арабия, Сирия, Турция, ОАЕ и САЩ. Много други нации пък страдат от атаките срещу международното корабоплаване.
- Хуманитарната катастрофа
Иранската армия се закле да се бие „до пълна победа“. На този фон обществото все още скърби за смъртта на 175 души, предимно ученички, загинали при ракетен удар срещу училище в Южен Иран в първия ден на войната. Предварителното разследване оневинява американските военни, определяйки случая като „грешка“, но окончателно обяснение все още липсва.
Конфликтът доведе и до вълна от репресии в Иран. Правозащитната организация Hengaw съобщи за поне 1700 ареста, а трима души бяха екзекутирани в средата на март заради участие в протести.
В Ливан войната възроди сблъсъците между Израел и „Хизбула“, разселвайки стотици хиляди души. По данни на местните власти близо 1100 души са убити при израелски удари от 2 март насам, като сред жертвите има най-малко 121 деца.
Габриел Карлсон от Британския червен кръст съобщи, че над един милион души са напуснали домовете си. „Това са хора от всички сфери на живота, които днес живеят в приюти и нямат средства да се върнат“, посочи тя. Само през първата седмица Ливанският червен кръст е доставил близо 20 000 одеяла и над 75 000 хранителни пакета. Мащабът на кризата вече засенчва трагедиите от войните в Ирак и Сирия.
ООН разкри, че 370 000 деца в Ливан са били принудени да бягат само за три седмици, след като Израел нареди евакуация на 15% от територията на страната.
- Глобалният трус при горивата
Опитите на Иран да притисне Запада чрез затваряне на Ормузкия проток – ключов за 20% от световните доставки на петрол и газ – доведоха до пазарен шок.
Цената на барел петрол скочи от 72 долара в края на февруари до нива между 90 и 100 долара днес. Сортът Brent достигна пик от 120 долара на 9 март. Във Великобритания шофьорите вече са платили допълнителни 307 милиона паунда за гориво от началото на конфликта.
Макар Тръмп да твърди, че при високи цени на петрола САЩ „печелят много пари“, американските производители в Близкия изток са сериозно застрашени от логистичния хаос.
- Икономическата равносметка
Пентагонът информира конгресмените, че първите шест дни на войната са стрували на САЩ 11,3 милиарда долара заради интензивното използване на скъпо оръжие. Прогнозите на Центъра за американски прогрес сочат, че до края на тази седмица общата сума може да достигне 25 милиарда долара. Според изчисления на ООН, Вашингтон харчи средно по 1 милиард долара на ден за военни действия.
Анализаторите на Citi предупреждават за тежки сценарии, при които глобалният икономически растеж може да падне под 2%, а инфлацията да надхвърли 4%. Парализата на полетите към региона струва на туристическата индустрия по 20 милиона паунда на час. Goldman Sachs пък прогнозира загубата на 10 000 работни места месечно в САЩ до края на годината вследствие на петролния шок.
- Кой печели от войната?
Според „Файненшъл таймс“, основният печеливш е Русия, която инкасира по 150 милиона долара допълнителни приходи на ден заради скъпия петрол. Москва е на път да отчете най-високите си приходи от горива от 2022 г. насам. Норвегия и Канада също печелят от ситуацията.
Огромни печалби очакват и компаниите в отбранителния сектор. Lockheed Martin вече обяви планове да учетвори производството на ракети Precision Strike.
Съмнения за спекула обаче хвърлят сянка върху пазарите. Анализатори отбелязаха, че петролни договори за стотици милиони долари са били сключени броени минути преди изявлението на Тръмп за отлагане на ударите срещу иранската енергийна мрежа. Bloomberg съобщи, че 6 милиона барела петрол са били продадени светкавично малко преди официалното съобщение, което породи въпроси за изтичане на вътрешна информация. Белият дом категорично отрече тези твърдения.
