З а Еманюел Макрон не беше достатъчно, че Люк Ремо изправи на крака държавната ядрена компания на Франция. Той искаше главен изпълнителен директор, който да поставя френската индустрия на първо място и да строи местни реактори по-бързо.
Това посочва Никола Камут за Politico.
Нямаше значение, че Ремо успя да възроди проблемната компания само за няколко години или че EDF произвеждаше ядрена енергия в обеми, невиждани от 2019 г. насам. Нямаше значение, че EDF разширяваше присъствието си в Европа. Ремо се сблъскваше със закъснения при изграждането на нови местни реактори. Той не предлагаше преференциални договори на индустриите с висок енергиен разход, коментира Камут.
Във Франция на президента Еманюел Макрон това беше достатъчно, за да бъде произнесена присъдата.
Под ръководството на Макрон френските власти започнаха да гледат на EDF като на продължение на правителството – инструмент в плана му да осигури евтина, местно произведена ядрена енергия за затруднените френски индустриални гиганти. Франция първо, останалите – по-късно, посочва авторът на Politico.
Визията на Ремо обаче беше по-капиталистическа. EDF трябваше да служи на Франция, да, но също така и да се разширява в Европа. И трябваше да продава своята енергия у дома на цени, които носят печалба, смята Никола Камут.
Въпреки това, според трима души, запознати с обстоятелствата около отстраняването му, Ремо не е очаквал да бъде уволнен – поне не още, коментира Камут.
Той е знаел, че съдбата му вече е била предопределена дни по-рано, след като Макрон напуснал среща с ядрени експерти, недоволен от забавянето на проектите за нови френски ядрени реактори, възложени на EDF, пише авторът на Politico.
„Макрон беше много недоволен“, казва съветник от френското икономическо министерство.
Френският протекционизъм отне главата на CEO-то, категоричен е Никола Камут.
Макрон: Китай има ключова роля за предотвратяването на ядрена ескалация
Проблемно възраждане
Люк Ремо пое EDF в края на 2022 г. в момент на тежка криза за компанията. Почти половината от ядрените ѝ централи бяха спрени поради открити миниатюрни пукнатини в тръбопроводите за охлаждане на ядрените реактори, което изискваше продължителни ремонти.
Това беше рязък спад за емблематичната френска компания, създадена след Втората световна война като държавен монопол с цел да захранва страната и да я изведе от следвоенната мизерия. През 2023 г. френското правителство отново пое пълен контрол над EDF, близо 20 години след частичната ѝ приватизация, пише Никола Камут.
При Ремо обаче нещата започнаха да се подобряват. Производството на ядрена енергия се възстанови, което помогна на компанията да излезе от червените числа (макар че тя все още е силно задлъжняла), посочва авторът на Politico.
Но това възраждане не се вписваше напълно във визията на Макрон, смята Камут.
Макрон искаше EDF да бъде двигателят на френския ядрен ренесанс, обявен през 2022 г. преди президентските избори и на фона на руското нахлуване в Украйна, което принуди Европа да преосмисли енергийните си връзки с Москва. EDF беше натоварена със задачата да изгради поне шест нови ядрени реактора, пише още Камут.
Правителството също така притискаше EDF да сключи сделка през 2023 г. за предоставяне на евтини дългосрочни договори на енергоемки индустрии като стоманодобива и алуминиевото производство, които поддържат френската икономика, но свиват производството си заради високите сметки за ток, коментира Никола Камут.
EDF се съгласи да изпълнява тези задачи по необходимост, но амбициите на Ремо надхвърляха границите на Франция. Той също така настояваше за строеж на ядрени централи из цяла Европа, за да мобилизира индустрията в по-широк мащаб. А у дома искаше да продава атомната енергия на EDF на цени, които да позволят на компанията да финансира инвестициите си както в ядрена, така и във възобновяема енергия. С други думи, без отстъпки за стратегическите индустрии, посочва авторът.
„Много бързо правителството загуби контрол върху визията, която Люк Ремо налагаше в EDF. А след това всичко беше приключено“, казва бивш съветник в икономическото министерство.
В крайна сметка френските власти започнаха да обмислят смяна.
„Решението узряваше в продължение на няколко месеца“, казва съветник от френското икономическо министерство.
„Има сериозни разногласия относно индустриалното управление“, допълва друг съветник.
How “France First” doomed a nuclear CEO.https://t.co/XVSwz4bpRa
— POLITICOEurope (@POLITICOEurope) March 26, 2025
Усмивка въпреки напрежението
На 21 февруари Ремо обаче беше усмихнат, когато представяше финансовите резултати на EDF за 2024 г.
Компанията бе спечелила над 11 милиарда евро за годината, а производството на ядрена енергия отново бе стабилно. Изпълнителният директор похвали „отличните резултати“ на фирмата.
Но зад успеха клокочеше недоволството от забавянето на шестте нови реактора. Две години след началото на проекта EDF все още се затрудняваше да финализира плановете си, което застрашаваше ключови решения за финансирането им, посочва Никола Камут.
Тези забавяния бяха във фокуса на съдбоносната среща на ядрения политически съвет – затворен комитет, председателстван от Макрон.
„Срещата разкри, че нито един проект не напредва и че този застой в решенията застрашава цялата програма“, казва съветник от министерството.
Макрон: Готов съм на ядрена стъпка за защита на Европа от Русия
Липсата на „услуги“ за индустрията
Успоредно с това правителството беше раздразнено от нежеланието на Ремо да предлага преференциални договори на индустриалните гиганти, посочва Камут.
През 2023 г. след ожесточени дискусии Ремо заплаши да подаде оставка, но накрая се постигна неясно споразумение, което така и не беше публично разкрито, допълва авторът.
Според условията, които Politico е прегледал, EDF е трябвало да предложи изгодни дългосрочни договори за ключови индустрии – стоманодобив, алуминий, химикали. В замяна правителството е щяло да даде повече търговска свобода на EDF.
Но година и половина по-късно напредъкът беше незначителен, посочва Камут.
Ремо вече беше вбесил правителството. Сега индустриалните ръководители се обръщаха срещу него, пише той.
Така стана още по-лесно държавата да пусне гилотината, категоричен е авторът Politico.
Бернар Фонтана, ръководител на Framatome – компания за ядрени реактори, контролирана от EDF, ще замени Ремо през април. Ако парламентът одобри номинацията му, мисията му би трябвало да е ясна.
Ако не, правителството на Макрон ще го наблюдава отблизо.
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Politico и на Vesti.bg като цяло.
* Видеото е архивно!
Не пропускайте още от Vesti.bg:
CNN: САЩ са убедени: „Европа умира, за съжаление“
Почина "латиноамериканската Мерилин Монро"
