В един свят, който все по-малко се ограничава от международните норми и правила и все повече се управлява от самата власт, има опасност ограниченията, които дълго време ограничаваха разпространението на ядрени оръжия, да се разхлабят, ако не и напълно да се разчупят.
Наскоро, докато участвах във виртуален трансатлантически семинар, чух двама американци да твърдят, че Вашингтон трябва да даде приоритет на военните ангажименти в Азия пред тези в Европа - мнение, което е в унисон с бъдещата администрация на САЩ.
Това разказва Иво Далдер за Politico.
Чух един от тях да казва, че САЩ „ще запазят разширената си ядрена възпираща сила“, въпреки че Европа ще трябва да се защитава от военната заплаха на Русия. Това ме успокои, тъй като американският ядрен арсенал от десетилетия е крайъгълен камък на ядрената сигурност на НАТО, посочва Далдер.
Русия с предупреждение към САЩ за ядрени опити
Въпреки това имам своите съмнения. Ядрената история на НАТО се състои от едно дълго усилие да се уверят неядрените европейски съюзници, че САЩ биха рискували да унищожат Ню Йорк или Вашингтон, за да защитят Берлин или Варшава. Един от начините за това е разполагането на ядрени оръжия в Европа и предлагането на някои европейски съюзници да летят със собствени самолети, носещи американски ядрени оръжия, пише авторът на Politico.
По-важното успокоение обаче винаги е било свързано с разполагането на американски войски на фронтовата линия, което гарантира, че Америка ще участва във всяка война още от първия изстрел. Именно тези войски правят ангажимента за сигурност на Америка, включително нейното ядрено възпиране, съвсем реален - както за Русия, така и за съюзниците от НАТО, посочва той.
Когато обаче посочих това, водещият предположи, че европейските държави може би ще искат да обмислят възможността да се сдобият със собствени ядрени възпиращи сили. В края на краищата, твърдяха те, Вашингтон и преди е подкрепял „доброто разпространение“ - погледнете само Франция и Обединеното кралство. Но макар че това мнение не е чак толкова далеч от това, което казва новоизбраният президент Доналд Тръмп, то е и много хлъзгав път, казва Далдер.
Всъщност още през 2016 г. тогавашният кандидат Тръмп твърдеше, че Корея и Япония може би искат да се сдобият с ядрени оръжия, за да се справят с арсенала на Северна Корея. Тогава той им предложи уверения, че САЩ им пазят гърба. А по-късно, като президент, той беше по-загрижен да накара съюзниците да „платят“, отколкото да ги защити в случай на нападение.
Разбира се, притесненията за разпространението на ядрени оръжия не са нещо ново. През 1963 г. тогавашният президент на САЩ Джон Ф. Кенеди предупреждава за „свят, в който 15, 20 или 25 държави могат да имат тези оръжия“. Но макар че Вашингтон помогна на някои съюзници с техните ядрени програми, дългосрочните му усилия бяха да спре желанието за придобиване на ядрени оръжия чрез комбинация от контрол на въоръженията и изграждане на съюзи.
COMMENTARY: There is no such thing as good nuclear proliferation.https://t.co/17iGYW76mN
— POLITICOEurope (@POLITICOEurope) January 8, 2025
Заедно със Съветския съюз САЩ преговарят за Договора за неразпространение на ядреното оръжие (ДНЯО), който задължава неядрените държави да останат такива, а ядрените държави да работят за ядрено разоръжаване. Вашингтон също така засили ядрените си ангажименти към съюзниците в Европа и Азия, като обменяше ядрена информация и покани някои съюзници да участват в ядрени мисии.
Тези усилия са изключително успешни. След подписването на ДНЯО през 1968 г. само пет други държави са създали ядрени оръжия, а една от тях, Южна Африка, е демонтирала малкия си арсенал през 90-те години на миналия век. През последните няколко десетилетия споразуменията за контрол на въоръженията - както и по-силните съюзи - намалиха ядрените запаси с близо 90%.
Сега обаче тази стратегия е подложена на сериозен натиск. Новият старт, последното останало споразумение за контрол на стратегическите оръжия между САЩ и Русия, ще изтече след малко повече от година. Москва вече даде ясно да се разбере, че не иска ново удължаване, а Вашингтон сега се опасява, че бързото разширяване на ядрения арсенал на Пекин означава, че бъдещите преговори ще означават опити за постигане на по-сложно и трудно тристранно споразумение.
Междувременно военната агресия на Русия в Украйна и нейната война в сянка срещу Европа създадоха най-застрашителната среда за сигурност, която континентът е виждал от десетилетия, поставяйки съюзите под все по-голямо напрежение. Освен това бързото разрастване на въоръжените сили на Китай, съчетано с нарастващото му желание да използва военна сила по границите си и във водите на Тихия океан, сега оспорва дългогодишното господство на Америка в региона.
И всичко това в момент, когато САЩ сеят съмнения относно собствената си глобална сила. За да не забравяме, че по време на първия си мандат политиката на Тръмп „Америка на първо място“ имаше склонност да поставя съюзниците на последно място - отслабвайки съюзи, които отдавна са жизненоважни за борбата с желанието за разпространение на оръжия, посочва Далдер.
Руски ядрени подводници преминаха под арктическия лед близо до брега на САЩ
Но не става въпрос само за Тръмп - действията на Америка противоречат на интересите на Вашингтон в областта на неразпространението от по-дълго време.
Когато Русия анексира Крим през 2014 г. например, САЩ, Великобритания и Франция не направиха почти нищо, за да противодействат на усилията, въпреки че и трите ядрени сили, заедно с Русия, бяха подписали Будапещенския меморандум от 1994 г. Това споразумение имаше за цел да гарантира териториалната цялост и суверенитета на Украйна в замяна на прехвърлянето на ядрените оръжия и ракети, разположени на нейна територия, когато тя все още беше част от Съветския съюз.
Същото може да се каже и за по-новите действия на Америка в Украйна и Близкия изток. Когато Иран изстреля стотици ракети и безпилотни самолети срещу Израел през април и октомври миналата година, засилената американска армия в региона беше от решаващо значение за защитата на Израел. Но когато Русия изстрелва стотици ракети и безпилотни самолети срещу цивилни цели в Украйна почти всеки ден от седмицата, единственото, което Вашингтон прави, е да обещава повече ракети за противовъздушна отбрана.
Разликата е ясна: като ядрена сила Русия възпира САЩ и техните съюзници да защитят пряко Украйна, но като неядрена сила Иран може да направи малко, за да попречи на САЩ и техните съюзници да защитят пряко Израел. Затова не е изненада, че Международната агенция за атомна енергия наскоро обяви, че Техеран „драматично“ е ускорил усилията си за обогатяване на уран.
В един свят, който все по-малко се ограничава от международните норми и правила и все повече се управлява от самата сила, има опасност строгите правила, които дълго време ограничаваха разпространението на ядрени оръжия, да се разхлабят. А в такъв свят дори „доброто“ разпространение скоро може да доведе до много лоши резултати, смята авторът на Politico.
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Politico и на Vesti.bg като цяло.
* Във видеото: Какви са рисковете Русия да разположи ядрено оръжие в Космоса
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
