О ще от началото на войната в Украйна жените играят ключова роля в отбраната на страната. Днес над 70 000 украинки служат в армията, а около 10 000 от тях се сражават на фронтовата линия като бойни медици, снайперисти, танкисти и оператори на дронове. Макар законът да им дава равни права с мъжете, много от тях продължават да се сблъскват със сексизъм както в армията, така и след завръщането си у дома.
Още от началото на войната в Украйна жените играят съществена роля в защитата на страната. Над 70 000 жени служат в украинските въоръжени сили - приблизително 7% от личния състав на армията. Смята се, че около 10 000 от тях изпълняват бойни задачи на фронтовата линия като медици, снайперисти, водачи на танкове и все по-често като оператори на дронове.
През 2018 г. Украйна промени законодателството си, за да предостави на жените равни права във въоръжените сили и да им позволи да служат във всички бойни длъжности. За жените не важи задължителна военна служба. Всяка жена в украинската армия е доброволец, а идеята за принудителна мобилизация на жени остава непопулярна.
В годините след пълномащабното руско нахлуване през февруари 2022 г. жените достигнаха до най-високите командни позиции в украинската армия. Въпреки това много от тях продължават да се сблъскват със сексистко отношение както от свои колеги, така и от обществото, когато се приберат у дома. Някои смятат, че техните истории и приносът им във войната все още не са получили заслуженото внимание.
- Аля, 35 години
- Длъжност: младши хирург, полк RAID 413
- Преди войната: преподавател по танци
- Доброволец от: септември 2023 г.
Първият ранен войник, когото Аля лекува, е бил ударен от артилерийски снаряд, който е раздробил и двата му крака. От този момент тя помни две неща - колко млад е бил и че не е крещял.
Неговото спокойствие оказва силно влияние върху нея.
„Казах му, че ще му поставя обезболяваща инжекция, ако няма нищо противИсках да бъда мила с него. Опитвах се да говоря възможно най-спокойно, а това беше по-лесно, защото той не крещеше. Не показваше обичайните признаци на силна болка. Бях изумена от реакцията му“, разказва тя.
Тя дори не помни името му.
„Всъщност дори не си спомням да съм се интересувала как се казва. Интересуваха ме кръвното му налягане, пулсът и дишането му... Трябва да говориш с пациента, да го успокояваш и самият ти да останеш спокоен. Това също е част от лечението и аз го направих инстинктивно. Би било твърде самонадеяно да кажа, че съм му спасила живота - надявам се да е така. Не знам къде е сега и дали изобщо е жив. Просто свърших работата, която трябваше да свърша в онзи момент“, казва Аля.
Този ден Аля научава много за самата себе си. Най-вече разбира, че, както се е надявала, когато е постъпила доброволно в армията, е способна да се справя с медицински катастрофи.
Много от военните медици в украинската армия са жени. Срещата с Аля се провежда в офиса на благотворителната организация MM Rescue, която осигурява медицински екипи за бригадите на фронтовата линия. Там британски лекари я обучават в най-новите методи за оказване на спешна медицинска помощ.
„Тази работа изисква съпричастност и готовност за саможертва. Бих казала, че жените сме по-добри медици от мъжете“, казва тя.
По думите ѝ тя не отдава такова значение на военната йерархия, както много от мъжете в армията.
„Не съм изучавала добре системата на военните звания. Какво означава тя? Кой е младши лейтенант? Кой е капитан? Каква е разликата? За мъжете това е много важно и често виждам, че много от тях искат да направят военна кариера и да получат по-високо звание. Аз обаче разговарям с всеки човек в армията като с равен. За мен всичко е екип, а не пирамида“,посочва Аля.
Някои командири, казва тя, се чувстват „обезценени“ от подобно отношение, но други го приемат напълно нормално.
Аля признава, че е останала шокирана от някои нагласи на мъжете в армията, когато постъпила като доброволец.
„Казват: „О, тя е красива кукла - няма как да е достатъчно умна.“ Или: „Дошла е тук, за да си намери съпруг.“ А моят отговор беше: „Чуйте, бях балерина. Имах огромен избор. Не ми се наложи да влизам в армията, за да си намеря съпруг.“
Според нея украинското общество все още е силно патриархално.
„Когато видят момиче с военна униформа и каска, хората започват да гледат подозрително“, казва тя.
Най-яркият пример за сексизъм обаче не е преживяла на фронта, а когато се прибрала в отпуск.
„Наскоро бях в Киев с мой приятел, който също е военнослужещ. И двамата бяхме с униформи. Влязохме в магазин и продавачката се обърна към него с думите: „Благодаря Ви за службата, господине“, посочва още жената.
На мен не каза абсолютно нищо.
The Ukrainian women fighting on two fronts: Russia and sexism https://t.co/KRUKFeMRjQ
— The Times and Sunday Times (@thetimes) July 4, 2026
- Катя, 31 години
- Длъжност: снайперист и оператор на дронове
- Преди войната: студентка по астрофизика
Доброволец от: 2015 г.
Катя е израснала в разбито семейство. Баща ѝ я изоставя още като малка и, по собствените ѝ думи, тя е „отгледана от книгите“.
Любимият ѝ автор е Дж. Р. Р. Толкин, а нейният герой е воинът Арагорн - владетелят, чиято съдба е да обедини разпокъсаните човешки кралства и да заеме полагащия му се престол.
„Имам силно чувство за справедливост и любимите ми герои винаги се бореха със силите на мрака. Почувствах, че и аз трябва да отида на война“, разказва тя.
Тя се отказва от мечтата си да стане астрофизик и през 2015 г., малко след като Русия анексира Крим и части от Донбас, постъпва доброволно в бригада в Западна Украйна.
Тогава е едва на 19 години, дребна на ръст, но твърдо решена да се сражава.
Първите ѝ години в армията обаче се оказват далеч от идеалите, които са я довели там.
„Имах много трудни отношения с мъжете в армията. Някои се отнасяха към мен като към пълен провал. Всеки ден ме изпитваха - това можеш, онова не можеш, тук ще се провалиш. Беше изключително трудно... Честно казано, унизително. Когато договорът ми изтече през 2018 г., не исках да продължа. Вместо да се противопоставям на Русия... се оказах въвлечена в собствена малка война“, посочва Катя.
По думите ѝ атмосферата тогава е била тежка.
„Имаше много алкохол, много тормоз и огромен натиск. Всеки ден влизах в конфликти с мъже. Когато мъжете са дълго време без жени около себе си, могат да станат агресивни. Страхувах се, че могат да ми навредят, и това беше ужасно преживяване“, разказва тя.
По-късно Катя сменя подразделението си. Днес служи заедно с приятеля си в тричленен екип оператори на дронове, който действа в непосредствена близост до фронтовата линия.
След началото на пълномащабното руско нашествие именно там тя се сблъсква лице в лице със „силите на мрака“, срещу които винаги е мечтала да се бори.
Първоначално служи като снайперист, но впоследствие се преквалифицира като оператор на дронове, след като подразделението ѝ получава първите сравнително примитивни китайски дронове Mavic, оборудвани с различни видове гранати.
Първата ѝ цел е настъпващо руско пехотно подразделение.
Това е и първият път, когато нанася пряко попадение.
Какво е почувствала тогава?
„Трудно е да се опише... Не беше нещо особено. Просто беше работа. Това беше моята задача. Бях напълно концентрирана и единственото, което мислех, беше, че трябва да я изпълня. След това си казах: „Готово.“ И: „Добре, получи се. Нямах никаква емоционална реакция. Мисля, че само така човешкият мозък може да функционира в подобни обстоятелства“, казва Катя.
Когато са на бойна задача, тя и приятелят ѝ работят в подземен бункер близо до фронта заедно с котката си, откъдето управляват дроновете срещу руските сили.
„Колкото по-бързо ги унищожим, толкова по-бързо ще се приберем у дома. Това е реалността, с която живеем. Ние сме много по-мотивирани от тях и това е огромен фактор за нашата ефективност“, посочва тя.
Но опасността никога не изчезва.
„Когато откриеш руснаците, знаеш, че и те наблюдават теб. Никога не се чувстваш в безопасност, защото знаеш, че някой те следи. Ако ти ги виждаш, почти сигурно е, че и те виждат теб. Това е най-страшното“, казва тя.
Катя е убедена, че жените могат да изпълняват почти всички задачи, които традиционно се възлагат на мъжете в армията.
Тя посочва като пример Израелските сили за отбрана, където приблизително една трета от военнослужещите са жени.
„В Израел се справиха много добре с това да направят военната служба за жените нещо престижно, важно и необходимо за всички“, казва тя.
„Бих искала да видя същото и в Украйна, защото всички трябва да бъдат защитени. Смятам, че жените също трябва да подлежат на мобилизация, както мъжете. Всички имат нужда от еднаква подготовка, включително и жените“, обяснява Катя.
Според нея войната срещу Русия е разрушила много от традиционните бариери пред жените в армията.
„Мисля, че тази война и новият начин на водене на бойните действия доведоха до изравняване на възможностите между мъжете и жените. В крайна сметка уменията ми като оператор на дрон са също толкова важни, колкото способността да носиш тежка картечница, да копаеш окоп или да вършиш всички онези неща, които традиционно свързваме с мъжкия образ на войника“, допълва тя.
След повече от десетилетие във война Катя продължава да бъде водена от същите идеали, които са я накарали да постъпи доброволно още като тийнейджър.
„Предполагам, че всичко отново опира до първоначалните ми мотиви. Израснах с книги за герои... И до днес вярвам, че се намирам в един магически свят и че помагам да бъде спасен. Затова трябва да продължа напред“, посочва тя.
„Застраховка“ за живот след смъртта: Украински войници масово замразяват генетичен материал
- Какво представляват дроновете Mavic?
Mavic е популярна серия от компактни, сгъваеми потребителски дронове (квадрокоптери), произвеждани от китайската технологична компания Da-Jiang Innovations (DJI). Серията е известна с това, че успешно комбинира преносимост с висококачествени камери и усъвършенствани технологии за полет, което я прави предпочитан избор както за любители, така и за професионални фотографи и видеографи.
Историята на серията Mavic започва през 2016 г. с пускането на пазара на модела Mavic Pro. Той предизвиква революция в индустрията, предлагайки за първи път дрон с характеристики, близки до тези на по-големите и скъпи модели като DJI Phantom, но в значително по-малък и сгъваем корпус. Този иновативен дизайн позволява лесно пренасяне в раница, което го прави изключително достъпен за пътуващи ентусиасти. В последвалите години DJI разширява серията, като въвежда различни линии, за да отговори на нуждите на различни потребителски сегменти. Сред тях се открояват линията Mavic Air, която предлага още по-голяма компактност; линията Mavic Mini, чиито модели тежат под 250 грама и в много държави не изискват регистрация; и флагманските модели като Mavic 2 и Mavic 3, които въвеждат камери от професионален клас, включително такива, разработени в партньорство с шведския производител Hasselblad.
Основните характеристики, които определят дроновете Mavic, са няколко. На първо място е техният характерен сгъваем дизайн, който ги прави лесни за транспортиране. Те са оборудвани с камери с висока резолюция, монтирани на триосни механични гимбали, които осигуряват изключително гладки и стабилни видеокадри дори при силен вятър или резки маневри. Друга ключова характеристика са интелигентните режими на полет, като
- ActiveTrack (автоматично следване на обект),
- Waypoints (полет по предварително зададени точки) и
- Hyperlapse (създаване на забързани видеоклипове в движение).
По-новите модели разполагат и с усъвършенствани многопосочни системи за избягване на препятствия, които значително повишават безопасността на полета.
Значението на серията Mavic се крие в нейната роля за демократизирането на въздушната фотография и видеография. Преди появата ѝ, заснемането на висококачествени кадри от въздуха беше достъпно предимно за професионалисти със скъпо оборудване. Mavic направи тази технология достъпна за широката публика, което доведе до бум в създаването на съдържание за социални медии, влогове, независими филмови продукции и дори в комерсиални сфери като маркетинг на недвижими имоти и инспекция на инфраструктура. Днес серията Mavic се е утвърдила като еталон за потребителски дрон, определяйки стандартите в индустрията по отношение на дизайн, функционалност и качество на изображението.
- Яна, 25 години
- Длъжност: командир на взвод оператори на дронове, 141-ви батальон
- Преди войната: танцьорка, шивачка и гримьор
- Доброволец от: 2022 г.
Когато Яна постъпва доброволно в армията, тя оставя писмо на четиригодишната си дъщеря Юлия, в което ѝ обяснява защо заминава на фронта.
„Скъпа моя дъще... един ден вече няма да ме има. Не знам кога и как ще се случи това, но този ден ще дойде, защото такъв е животът... Не се страхувай да вървиш натам, където те е страх. Винаги има изход... И помни: любовта никога не умира. Тя остава да живее в теб, дори когато човекът вече не е до теб“, пише тя.
Днес, на 25 години, Яна многократно е попадала в ситуации, които биха изплашили всеки.
Израснала в южния украински град Херсон, тя постъпва доброволно още на 19-годишна възраст, когато се явява във военния комисариат, облечена с тениска с героите от анимационния филм „Таласъми ООД“ (Monsters Inc.).
В началото ѝ възлагат административна работа. По-късно се научава да борави с автомат, а след това преминава обучение за пилот на FPV камикадзе дронове.
Първата ѝ цел е повреден руски танк, а впоследствие - цяла колона руска бронирана техника.
Днес тя командва изцяло женски взвод оператори на дронове, наречен „Амазонските банши“, който я превръща в една от най-разпознаваемите военнослужещи в Украйна.
„Искахме името да отразява характера на подразделението - сила, издръжливост, независимост и готовност за битка“, разказва тя.
Банши е същество от ирландския фолклор, което се появява край домовете на хора, обречени на смърт.
Яна се надявала името да всява страх сред противника.
Съдейки по заплахите, които редовно получава от руски потребители в профила си в Instagram, изглежда, че е успяла.
Тениската с героите от „Таласъми ООД“, с която се записва доброволец, вдъхновява и бойния ѝ псевдоним - „Мултик“.
Според нея дори на фронта винаги има място за чувство за хумор.
„Има и смешни моменти. Понякога прекарваш часове в планиране на една операция, а само след няколко минути всичко се променя. С времето започваш да приемаш подобни ситуации с чувство за хумор, защото без него в армията е много трудно. Понякога най-запомнящите се моменти не са мащабните събития, а дребните неща - неуспешните шеги, забавните случки по време на подготовката или миговете, когато след тежък ден целият екип може да се смее заедно на нещо съвсем обикновено“, казва Яна.
През август 2024 г., край Карливка, Яна излиза за миг от укритието си, когато снаряд избухва точно над нея.
Взривната вълна и осколките я раняват тежко.
По-късно тя публикува снимка от болничното легло с краткия надпис:
„Лицето на една война, която уж не е за жени“, посочва Яна.
Само седем месеца по-късно, след множество операции и след като губи около 50% от слуха си, Яна отново се връща на фронта.
Вече носи слухови апарати.
Междувременно е повишена в командир на взвод оператори на дронове и днес ръководи подразделение, в което служат жени на възраст от 18 до 51 години.
„Жените в армията са по-издръжливи, по-старателни и по-съсредоточени върху задачата. Те не си позволяват никакви отстъпки в бойните задължения само защото са жени... Войната няма нито възраст, нито пол“, категорична е Яна.
Яна също признава, че е ставала жертва на сексизъм в армията.
„Случвало се е. Но най-добрият начин да промениш отношението на хората е просто да вършиш работата си професионално. Ако командирът е компетентен и се ползва с уважението на подчинените си, полът няма значение. Не е нужно да копираш мъжкото поведение, за да спечелиш уважение. То се печели с професионализъм, характер и действия“, посочва тя.
По-трудно ѝ е да се справя с отношението, което понякога среща, когато се прибере в цивилния живот.
„Хората често се отнасят към жените военнослужещи с уважение и благодарност, но понякога все още се сблъскваме със стереотипи за мястото на жената в армията. Въпреки това вярвам, че обществото постепенно се променя и това вече се забелязва“, казва Яна.
Един ден, казва тя, ще се върне към живота отпреди войната.
Липсва ѝ възможността да прави планове, които не се отменят в последния момент.
Липсват ѝ семейството и приятелите.
„Не съм героиня. Просто още съм на крака. Когато всичко свърши и победим, ще се запиша отново на уроци по хореография и ще танцувам заедно с дъщеря си“, посочва Яна.
