Жилищата в България продължават да поскъпват с един от най-бързите темпове в Европейския съюз, но това не означава, че пазарът става по-активен. Новите данни на Евростат показват другата страна на картината — през 2025 г. броят на продадените жилища у нас е намалял.
Така пазарът изпраща два различни сигнала. От една страна, цените все още растат силно. От друга — сделките започват да се свиват. Това прави следващите данни за 2026 г. особено важни, защото те ще покажат дали става дума за временна пауза, или за по-осезаемо охлаждане на активността.
Според Евростат през 2025 г. продажбите на жилища в България са намалели с 2,5% спрямо 2024 г. Страната ни е сред малкото държави в ЕС, в които е отчетен спад. Понижение има още в Хърватия и Полша, докато в повечето държави, за които има налични данни, броят на сделките се увеличава.
Отстъпките се връщат на имотния пазар
По-детайлните данни показват, че спадът у нас идва основно от съществуващите жилища. При тях Евростат отчита понижение от 5%, докато продажбите на новопостроени жилища се увеличават. Това означава, че пазарът не се движи еднакво във всички сегменти. Новото строителство остава по-активно, докато вторичният пазар изглежда по-чувствителен към високите цени и по-предпазливото поведение на купувачите.
Картината за 2026 г. все още не е пълна, но първите налични данни също сочат към по-слаба активност. Според справките на Агенцията по вписванията през първото тримесечие на 2026 г. в Имотния регистър са отчетени 38 154 продажби при 45 144 за същия период на 2025 г. През второто тримесечие продажбите са 45 965 при 56 010 година по-рано.
Така за първите шест месеца на 2026 г. общият брой на вписаните продажби е 84 119 при 101 154 за първото полугодие на 2025 г. Това е спад от около 16,8%. Важно е уточнението, че данните на Агенцията по вписванията обхващат всички вписани продажби в Имотния регистър, а не само жилищата, както е при показателя на Евростат. Въпреки това посоката е показателна — имотните сделки като цяло са по-малко.
Това не означава автоматично спад на цените. Последните данни на НСИ и Евростат за първото тримесечие на 2026 г. все още показват силно поскъпване на жилищата в България. Именно затова картината е по-сложна: цените растат, но броят на сделките намалява.
Голям спад на продажбите на имоти в София и други големи градове
Тази комбинация е важна както за купувачите, така и за продавачите. По-малко сделки не гарантират по-ниска цена, но показват, че купувачите са по-внимателни и по-склонни да сравняват. При част от офертите вече има повече пространство за преговори, особено когато първоначалната цена е поставена твърде високо спрямо реалното търсене в района.
Офертните цени обаче не са същото като цените по реално сключени сделки. Затова сигналите от пазара трябва да се разграничават от официалната статистика. Ако продавач намали обявената цена, това показва промяна в очакванията, но не е доказателство за общ спад на жилищните цени.
За купувачите по-слабата активност може да означава повече време за избор и по-добра позиция при преговори. Това важи най-вече за имоти, които стоят по-дълго на пазара, имат нужда от ремонт или са с цена над сходни предложения в района.
За продавачите сигналът е обратният — високата начална цена не води до бърза сделка. Пазарът все още не показва официален спад на цените на национално ниво, но купувачите изглеждат по-малко склонни да приемат всяка оферта.
Засега най-точното обобщение е, че жилищата остават скъпи, но пазарът губи част от скоростта си. Следващите данни за 2026 г. ще покажат дали спадът при сделките е временен ефект, или начало на по-трайно охлаждане.
