Н яма смисъл на Украйна да се дават финансови средства – тук крадат парите от донори вече от четвърт век, коментира журналистът Андрей Кокотюха в 112.ua.
За това написаха във влиятелния в. „Вашингтон пост“ американските политически експерти Нийл Ейбрамс и Стивън Фош.
Текстът беше тиражиран от украинските медии и стана една от най-обсъжданите теми тези дни (естествено след лудостта около Деня на победата – вижте във видеото).
Предлагат се два варианта за решаването на проблема. Първият е да се дават пари само по конкретни проекти, да се контролира всеки вложен долар. Вторият е финансовата помощ да бъде замразена, докато хроничните крадци не бъдат сменени от порядъчни отговорни граждани.
От една страна правилното решение е на гладния да не се дава рибата, а въдица. То ще сработи, ако украинската върховна власт остави на мира малкия и среден бизнес, приемайки съответните закони.
Тогава – чисто теоретично – Украйна може да се превърне в страна на дребни търговци с либерална икономика. Казано по-просто, свободните хора, оставени да плуват свободно, бързо ще се научат да ловят риба, давайки част от улова на хазната под формата на данъци.
Ukraine: Fines for bribery are smaller than bribes https://t.co/wdymcOC94C
— Christine Uriarte (@chrisuriartek) April 11, 2016
Само че ние разбираме прекрасно: на държавата ѝ трябва целият улов. Поради което те ще измислят как, в съответствие със закона, да взимат повече пари за аренда и на най-малката въдица. Обърнете внимание - ние хипотетично разглеждаме ситуация, в която Западът ни е хвърлил на финансовия произвол на съдбата. Това няма да промени нищо в страна, в която милиони пенсионери и държавни служители и до сега упорито и деструктивно чакат победата на социализма.
Има и друга страна на нещата. Либералната и прогресивна част от съгражданите ни е готова да даде Украйна на концесия, да допуснем - на САЩ. Въплъщавайки в живота стария съветски виц за това, че трябва да бъде обявена война на Америка и да се предадем в плен.
И, както подобава, нашата държава трябва да стане, нов, отделен, намиращ се в европейската част на земното кълбо щат на Америка, където всичко трябва да се развива в съответствие с конституцията на САЩ, която не се е променяла от деня на основаването ѝ. Че това не ви е украинската конституция, че да бъде преписвана при всеки държавен глава. Естествено, и ФБР в такъв случай ще вкара в затвора всички, които не са успели да избягат с откраднатите от Америка донорски средства, вложени по-рано в Украйна.
Естествено, това е утопичен сценарий. Поради което трябва да се върнем към първа точка - без финансови инжекции от Запада засега не можем да оцелеем - други пари в хазната за момента няма, макар украинците да плащат данъци. Но Западът знае, че средствата, които жертва за нас, се разграбват още в началото. Не докрай – остатъкът се разпределя между споменатите държавни служители и пенсионери в минимален вид – заплати, пенсии и т.н.
Ihor Kononenko, accused of corruption business partner of Poroshenko, reinstated as deputy of ruling parl group pic.twitter.com/zo0xxxIRSb
— Hromadske Int. (@Hromadske) May 12, 2016
Да допуснем един по-реалистичен сценарий, при който Западът дава пари, искайки в замяна конкретна стока. В дадения случай това са реформи. Но как си представяте реформа на украинската прокуратура или съдебна система със средства на Международния валутен фонд? Практиката показва, че дори ако САЩ и ЕС с участието на Канада, Австралия и Япония поискат с общи средства да построят в Украйна реално действаща институция на върховенството на закона, към която няма да има въпроси от страна на нашите граждани, то техните икономики по-скоро ще се разорят, а до нужния резултат така и няма да се стигне.
Огромните средства за съдебна реформа ще бъдат откраднати от същите тези хора, които всеки ден прекрояват законите заради себе си, и потъпкват самите понятия като „правосъдие“ и „законова норма”.
Холандците отхвърлиха с референдум сделката с Украйна
Росен Плевнелиев беше удостоен с приза "Личност на годината" на Украйна
Още през декември 2013 г. на Путин му беше много по-просто да купи лоялността на Янукович и покорната му Партия на регионите, обещавайки милиардни кредити и даже давайки част от тях. Практиката на дарителството показва не само в постсъветските, но и в ориентираните към социалистически популизъм несъветски страни - по-лесно е да платиш минимум за безделие, отколкото да плащаш максимума за движението напред. Например с това се занимава сега Западът, като приема поредното положително финансово решение по отношение на Украйна. Сегашната ни ситуация е малко по-добре в този план, тъй като засега Русия не може директно да купи нашата лоялност, а към Запада са лоялни и без пари, даже явните популисти.
Но тези, за които Западът отделя донорски средства, са длъжни да престанат да се харесват на гладния електорат – тях никога няма да ги нахраниш. Средствата трябва да усвояват онези, които умеят или искат „да ловят риба“. Ако на тях не им бъде отнеман уловът, съгражданите им скоро ще са сити, а западните партньори – доволни. И ще престанат да правят по адрес на нашата неспособна на нищо държава мрачни прогнози.
