И ндийските власти се опитват да приберат тялото на алпинист, известен като „Зелените ботуши“ (Green Boots), от горните склонове на връх Еверест, близо 30 години след фаталната експедиция.
Индо-тибетската гранична полиция, която е военизирана структура, обяви търг за специализирана агенция за сваляне на товари от големи височини, която да свали тялото, за което се смята, че е на Дордже Моруп, от тибетската страна на планината, съобщава The Independent.
Мнозина в алпинистката общност обаче вярват, че „Зелените ботуши“ всъщност е друг индийски алпинист – Цеванг Палджор. Моруп и Палджор са били част от шестчленна експедиция, застигната от смъртоносна буря близо до върха през 1996 г.
Всички шестима алпинисти са били членове на индийските военизирани части. Докато трима от тях се връщат обратно с влошаването на метеорологичните условия, Моруп, Палджор и Цеванг Саманла продължават изкачването си. Според информациите те са стигнали близо до върха, преди да бъдат принудени да тръгнат обратно. И тримата загиват в планината.
Останките на „Зелените ботуши“ лежат в „зоната на смъртта“ на Еверест на височина над 8000 метра, където суровите условия правят прибирането на тела изключително опасно.
Търгът кани агенции с опит в провеждането на спасителни операции или мисии по прибиране на тела на подобни височини, за предпочитане на Еверест през последните пет години.
Очаква се операцията да бъде усложнена от необходимостта да се координират действията с китайските власти за транспортиране на тялото през границата между Тибет и Непал, транспортирането му със самолет до Катманду и организирането на репатрирането му в Индия, се казва в доклад на The Tribune. Предполага се, че мисията може да се проведе между юни и септември.
„Зелените ботуши“ получава това име заради яркозелените обувки, които алпинистът е носил, когато е починал. Тялото му е добре известен ориентир по североизточния маршрут към Еверест.
В годините след трагедията се появиха съобщения, че японски алпинисти са срещнали Моруп жив, но с тежки измръзвания и борещ се да слезе надолу, като са му помогнали да се ориентира по фиксираните въжета. Твърди се също, че те са открили Саманла мъртъв над Втората стъпка – стръмен скалист праг на 8610 м по Североизточния ръб, разположен между Първата и Третата стъпка.
По-късно един шерп твърди, че Цеванг Палджор също е бил видян жив, но в състояние на делириум. При слизането си японският екип отново подминава Моруп под Първата стъпка и вярва, че той ще успее да се върне в лагера, но той умира по-късно същия ден.
Останките на Палджор така и не са открити. Изказани бяха предположения, че той вероятно е паднал от скалите на източната стена Кангшунг, което подхранва дебата дали тялото, известно като „Зелените ботуши“, всъщност е на Палджор или на Моруп.
Тъй като прибирането на тела от екстремните височини на Еверест се е доказало като изключително опасно, „Зелените ботуши“ остава в планината в продължение на десетилетия. Той се превърна в мрачно напомняне за рисковете при височинния алпинизъм и предизвикателствата пред спасителните операции и прибирането на тела в „зоната на смъртта“ на планината.
Свалянето на останките се смята за изключително опасно, тъй като хеликоптери не могат да кацат на такава височина. Това означава, че опитни шерпи и алпинисти трябва ръчно да придвижват тялото надолу по стръмния терен, изправяйки се пред рискове като лавини, бури и липса на кислород.
Камлеш Камал, говорител на Индо-тибетската гранична полиция, отказа да коментира търга и заяви пред The Independent, че писменото запитване по темата ще бъде препратено към алпинисткия отдел на ведомството.
Le mont Everest est un cimetière à lui tout seul, il y'a plus de 200 cadavres humains qui y sont présents et ils servent de repères aux alpinistes qui grimpent sur le toit du monde ! Le plus connu d'entre eux est le Green Boots (en référence à ses bottes vertes). (...) pic.twitter.com/MsP9la3olI
— Bouteflikov™ (@Bouteflikov) October 28, 2019
Историята на „Зелените ботуши“
Офицерът от Индо-тибетската гранична полиция Цеванг Палджор загива по време на трагедията на връх Еверест през 1996 г., а замръзналото му тяло се превръща в зловещ ориентир, който бъдещите катерачи наричат „Зелените ботуши“.
Цеванг Палджор загива на връх Еверест на 28-годишна възраст, но трупът му става един от най-известните ориентири на планината. На 10 май 1996 г. той тръгва в опит да подобри рекорд. Офицерът се надява да стане част от първата индийска експедиция, изкачила връх Еверест по Северната стена. Изглежда, че успява, но не доживява, за да изпита престижа от това.
По време на слизането от върха Палджор и другите двама членове на неговия екип са застигнати от снежна буря. Никой никога повече не чува нищо за тях. В дните след бедствието алпинистите забелязват замръзнало тяло, свито край пътеката. Трупът е бил обут в яркозелени ботуши – същите, каквито се съобщава, че е притежавал Палджор.
„Зелените ботуши“ се превръща в зловещ ориентир за алпинистите на Еверест. Намиращо се на височина от 8500 метра, тялото е знак, че изкачването им е почти към края си. То е и напомняне, че лесно могат да споделят същата съдба.
Въпреки че „Зелените ботуши“ би могъл да бъде останките на някой от другите алпинисти, загинали по време на трагедията на връх Еверест през 1996 г., повечето хора са съгласни, че известният труп е на Цеванг Палджор. Той може и да не се е завърнал у дома от своя опит за слава, но името му сега е постоянно свързано с най-високата планина на Земята.
Кой беше Цеванг Палджор?
Роден в Сакти, Индия, през 1968 г., Цеванг Палджор е известен с тихия си и състрадателен характер от ранна възраст. Въпреки че бил срамежлив, той бил любезен и правел всичко възможно, за да помогне на тези, които обича. Затова след завършване на 10-и клас той напуска училище, за да издържа семейството си, разказва сайтът All That Is Interesting.
Той бил развълнуван да си осигури работа като офицер от Индо-тибетската гранична полиция и се посветил на кариерата си толкова искрено, колкото бил отдаден на родителите си и на своите братя и сестри. Палджор често се явявал като доброволец за задължения, които никой друг не искал да върши, и този ентусиазъм му осигурил място в експедицията на силите до връх Еверест през 1996 г.
„Той излъга съвсем малко – каза, че отива да изкачва друга планина. Но той също така беше споделил на някои приятели какво всъщност ще прави и това стигна до нас“, разказва майката на Палджор, Таши Ангмо, пред Рейчъл Нуър от Би Би Си през 2015 г.
Семейството на Палджор, разбира се, подкрепяло амбициите му, но и се притеснявало. „Сигурно си е мислил, че ако изкачи Еверест, това ще донесе ползи за семейството му“, споделя Ангмо. Тя умолявала сина си да не тръгва, но той не се притеснявал. Знаел, че може да го направи.
„Винаги съм го възприемал като вид Супермен“, казва по-малкият брат на Палджор, Тинли Намгял. Но въпреки уменията и ентусиазма си, Цеванг Палджор се оказал безсилен пред връх Еверест.
Трагедията на връх Еверест през 1996 г.
Сутринта на 10 май 1996 г. Цеванг Палджор започва щурма си към върха заедно с двама колеги офицери – Цеванг Саманла и Дордже Моруп. Те тръгват късно, но са решени да стигнат до върха на планината преди мръкване.
Около 15:00 ч. мъжете се свързват по радиото със своя командир Мохиндер Сингх, за да му кажат, че са почти на върха. Той им заповядва да се върнат обратно, тъй като слънцето залязва, а метеорологичните условия се влошават. Но те били толкова близо. „Сър, моля ви, позволете ни да се качим!“, умолявал Палджор, според информацията на Би Би Си. След това радиовръзката прекъснала.
Два часа и половина по-късно алпинистите се обаждат на Сингх още веднъж. Те били достигнали върха и тръгвали обратно надолу. Докато всички в базовия лагер празнували, Палджор, Саманла и Моруп започнали слизането си.
Тогава връхлита снежна буря.
С напредването на нощта Сингх разбрал, че нещо не е наред. Той помолил екип от японски алпинисти, които тъкмо се канели да тръгват, да се оглеждат за мъжете и те се съгласили. Около 9:00 ч. сутринта те се натъкнали на Моруп, който бил измръзнал и се движел бавно. Помогнали му да се закачи за фиксирано въже и продължили изкачването си.
Версиите за това какво се случва след това се различават. Сингх твърди, че японският екип е подминал Палджор и Саманла, но не е спрял, за да им помогне. Един от японските алпинисти, Хироши Ханада, по-късно заявява: „Не видяхме никого, който да изглежда в беда или умиращ“.
Друг член на японския екип предполага, че Палджор и Саманла вероятно са били в алпинистка екипировка, която е правила невъзможно да се разбере кои са. Тя може също така да е скрила факта, че са били в затруднение.
Никой никога няма да разбере какво наистина се е случило в планината същата нощ. Тялото на Саманла, за когото се съобщава, че е останал на върха по-дълго от Палджор и Моруп, е намерено близо до Втората стъпка, на височина от приблизително 8620 метра. Трупът на Моруп също може да е бил намерен, въпреки че около това твърдение има известни спорове.
Още петима души загиват на Еверест между 10 и 11 май 1996 г., включително Роб Хол и Скот Фишър. А Бек Уедърс си тръгва от бедствието с една от най-невероятните истории за оцеляване на всички времена.
Скоро след смъртта на Палджор алпинистите заснемат кадри на тяло, сгушено в малка пещера встрани от пътеката. Навсякъде се вярва, че „Зелените ботуши“, както започват да наричат трупа, е тялото на Цеванг Палджор. Но дали е така?
Наистина ли Цеванг Палджор е „Зелените ботуши“?
„Зелените ботуши“ получава името си от неоново зелените обувки Koflach, които носи – а Палджор според сведенията е имал същия чифт. Тялото обаче никога не е било официално идентифицирано като това на Цеванг Палджор. Всъщност една от теориите предполага, че то всъщност принадлежи на Моруп.
Въпреки това убеждението, че Палджор е най-известното тяло на Еверест, остава. И въпреки смъртта му в планината, близките му все още откриват чест в неговите постижения.
Дори твърденията на алпиниста Джон Кракауер в книгата му „В разредения въздух“ (Into Thin Air), че Палджор и екипът му всъщност никога не са достигнали самия връх Еверест, не могат да помрачат гордостта им. Кракауер пише, че мъжете от Индо-тибетската гранична полиция вероятно са спрели на 150 метра преди върха, мислейки, че са стигнали до най-високата точка поради лошата видимост и объркването от липсата на кислород в „Зоната на смъртта“ на Еверест.
Но Сингх не вярва в това. „Те успяха, те приеха, че са успели, и аз го потвърдих“, заявява той.
„Зелените ботуши“ остава в своята пещера на връх Еверест в продължение на почти 20 години. През 2006 г. друг алпинист, Дейвид Шарп, загива в същата пещера. Изглежда, че той е спрял там, за да си почине по време на слизането си, но никога повече не е станал.
През 2014 г. китайска експедиция премести „Зелените ботуши“ в по-малко видима част на планината. Днес неговата пещера е празна, но споменът за Цеванг Палджор е постоянно вкоренен в съзнанието на всеки алпинист, който се е сблъсквал със „Зелените ботуши“ по време на пътуването си към покрива на света.
Добави ни в предпочитани източници в Google
