П рез изминалата седмица хиляди китайци в много градове протестираха срещу политиката на локдауни заради COVID-19. Това бяха едни от най-големите протести в Китай от идването на власт на президента Си Цзинпин през 2012 г.
Ройтерс представи хронология на някои други протести и прояви на обществено недоволство заради политиката на управляващата Китайска комунистическа партия.
Основният орган за сигурност в Китай призова за смазване на "вражеските сили"
1978 г. - Движение "Стената на демокрацията" - в края на 70-те години на миналия век, след бурната Културна революция в Китай, китайци залепват плакати с "големи букви“ на тухлена стена на улица "Сидан" в Пекин и това място става известно като "Стената на демокрацията". Хиляди китайци участват в шествие в края на ноември на същата година с призив за повече демокрация.
1989 г. - Площад „Тянанмън“ в Пекин - до 100 000 души, в продължение на няколко месеца участват в демонстрации в китайската столица, водени от студенти, чрез които настояват за свободи от западен тип и за демократични реформи. Протестите се разпространяват в Сиан, Чанша, Ченду и Шанхай. На 4 юни войници откриват огън по невъоръжени граждани, при което според правозащитни групи са убити стотици, а може би и хиляди хора.
Politico: Бунтарската младеж на Китай не знае какъв ужас я очаква
1999 г. - над 10 0000 членове на духовната общност Фалун Гонг се събират пред "Чжунанхай" – комплекс от сгради на висшето ръководство на Китай - в мълчалив протест. По-късно властите наричат групата "секта" и арестуват хиляди.
2008 г. - Тибет - стотици монаси провеждат шествие в столицата на Тибет - Лхаса, което отприщва протести и сблъсъци. Стига се до подпалване на магазини, при което, според информации, има 18 загинали. Протестите се разпространяват в над 130 населени места в Западен Китай. Тибетският духовен лидер, живеещ в изгнание Далай Лама по-късно казва, че регионът се е превърнал в "ад на земята".
"Стига COVID тестове, гладни сме!": Достигната ли е "точка на кипене" в Китай
2009 г. - Синцзян - най-тежките етнически вълнения в региона от десетилетия, при които етнически уйгури нападат китайци от мнозинството хан след инцидент с уйгурски работници във фабрика в южната част на Китай. Кървавите сблъсъци, подхранвани от "годините на репресии" от страна на Пекин отнемат живота на 197 души. По-късно Китай обособява огромни центрове, за да превърне Синцзян в това, което eксперти на ООН описват като "огромен лагер за интерниране, забулен в тайна".
2011 г. - "Жасминови" протести - китайски онлайн потребители разпространяват призиви за малки демонстрации в редица градове, включително Пекин, Шанхай и Гуанджоу, за да поискат политически реформи. Много от тях са пресечени в зародиш, но няколко продължават, включително една в Пекин, където полицията атакува няколко журналисти.
Гневни демонстранти искат оставката на Си Дзинпин
2011 г. - части от Вътрешна Монголия са разтърсени от протести на етнически монголци след смъртта на пастир, който протестира срещу замърсяването, причинено от въглищна мина. През 2020 г, етническите монголци организират невиждани протести срещу промени в учебния процес, при които се премахва обучението на монголски език като един от основните учебни предмети.
2011 г. - Укан - протести избухват в рибарското селище Укан в южната част на Китай заради заграбване на земя от корумпирани служители. Бунтът привлича вниманието на световните медии и завършва с необичайни демократични отстъпки от страна на властите, включително произвеждане на избори в селото. В по-късните години много от лидерите на бунта са арестувани и хвърлени в затвора. Нови протести избухват през 2016 г., но са потушени с арести.
Пхенян и Пекин обсъждат "ускоряване на мира"
Юли 2015 г. - в отговор на основаването на "Ново Движение на гражданите", съставено от правозащитни групи и отделни лица, които се стремят да сложат край на авторитарното управление в Китай, на 9 юли властите започват репресии в цялата страна. В резултат са арестувани над 300 правозащитници и активисти, сред които Ли Хъпин, Сюй Чжъюн, Дин Цзяси. Някои от тях са държани под домашен арест месеци наред и са измъчвани.
2019 г. - Милиони хора в Хонконг организират в продължение на много месеци антикитайски и продемократични протести, което се превръща в най-смелото и многолюдно предизвикателство към лидерите на Пекин от 1989 г. насам. По-късно там Китай въвежда в сила закон за националната сигурност, арестува десетки демократи и закрива групи на гражданското общество и либерални медии, включително вестник „Епъл Дейли“.
Пожар в Китай доведе до небивали протести срещу политиката за "нулев COVID"
Октомври 2022 г. - Мъж развява бели знамена от надлез на моста „Ситун“ в Пекин преди важния партиен конгрес, на който Си Цзинпин си осигури трети мандат като лидер на Китай. Някои от лозунгите включваха: "Не искаме върховен лидер, искаме гласуване" и "Не бъди роб, бъди гражданин". Протестиращият вдъхновява и други свои сънародници, които сега призовават за по-големи свободи и за край на локдауните, въвеждани заради случаи на COVID-19.
криза, която тихо расте" />
