К итай предприема най-голямото досега разширяване на ядрения си арсенал, като модернизира атомната си възпираща сила с оглед на евентуални бъдещи конфликти със Съединените щати.
По оценки на мозъчния тръст SIPRI Китай разполага с около 350 ядрени бойни глави - малко в сравнение със САЩ и Русия. Но той се разраства бързо и до 2035 г. може да разполага с 1500 бойни глави, според оценка на Пентагона, публикувана през ноември.
"Изглежда, че Китай вече не се задоволява само с няколкостотин ядрени оръжия, за да гарантира сигурността си", казва Мат Корда от Федерацията на американските учени пред АФП.
След първия си ядрен опит през 1964 г. Китай се задоволява да поддържа сравнително скромен арсенал и твърди, че никога няма да бъде първият, който ще използва ядрени оръжия в конфликт.
Но през последните години, под ръководството на президента Си Дзинпин, Китай започна мащабна военна модернизация, която включва и усъвършенстване на ядрените оръжия, за да може не само да възпира враговете, но и да може да контраатакува, ако възпирането се провали.
"Китай предприема най-значителното разширяване и модернизиране на ядрените си сили в историята на страната", заяви пред АФП Дейвид Логан, доцент във Военноморския колеж на САЩ. Това включва не само увеличаване на производството на бойни глави, но и модернизиране на способността за доставянето им с ядрена триада: ракети, самолети и подводници.
"Промените, които се случват или са в ход, са много значителни и ще превърнат Китай от държава, която има ядрен потенциал за отмъщение, в държава, която е третата по големина ядрена сила в света", заяви Ерик Хегинботъм, главен научен сътрудник в Центъра за международни изследвания към Масачузетския технологичен институт. "За първи път в историята големите ядрени сили ще трябва да вземат предвид не един, а двама потенциални ядрени конкуренти и това ще се отрази на ядреното планиране и стабилността навсякъде по света."
По данни на Пентагона от миналата година Китай "бързо" изгражда съоръжения за изстрелване на междуконтинентални балистични ракети, като общият брой на силозите е над 300.
"Най-ниско необходимо ниво"
Китай подчертава, че поддържа "ядрените си сили на най-ниското ниво, необходимо за националната сигурност". А в съвместно изявление с руския лидер Владимир Путин миналия месец Си заяви, че ядрената война "никога не трябва да бъде разпалвана".
Данните не са публично достъпни, но Международната кампания за премахване на ядрените оръжия е изчислила, че през 2021 г. Китай е похарчил 11,7 млрд. долара за ядрената си програма - по-малко от една трета от това, което се смята, че са похарчили Съединените щати. Освен това експертите твърдят, че съществуват пречки пред бързото натрупване на атомни запаси на Китай -- най-вече ограничените му средства за производство на делящи се материали, необходими за бойни глави.
Възможна помощ може да дойде от Русия
На неотдавнашната среща на върха между Си и Путин Пекин и Москва обещаха да засилят сътрудничеството в областта на ядрената енергетика. Високопоставени представители на Русия в областта на атомната енергия се съгласиха да помогнат на Китай да завърши изграждането на "бързи реактори", които могат да произвеждат делящи се материали много по-бързо, отколкото ги консумират. Пекин настоява, че споразумението е предназначено за гражданската му ядрена програма, но според експерти то може да се използва и за натрупване на запаси от делящи се материали за бойни глави.
"От техническа гледна точка би било възможно Китай да увеличи значително запасите си от плутоний с новите си граждански реактори на бързи неутрони, използващи гориво, доставено от Русия", каза Корда. "Въпреки това няма публично достъпни индикации, че Китай възнамерява да направи това."
Китай разполага с "много ограничени резерви, които биха ограничили бързото натрупване", заяви пред АФП Грегъри Кулацки, ръководител на проекта за Китай в Съюза на загрижените учени. "Според публичната информация за темповете на развитие на програмата за бърз размножител за Китай ще бъде трудно да произвежда бързо необходимия им плутоний."
Тревога относно САЩ
Китай има много причини противниците му да смятат, че обхватът на ядрените му оръжия се простира по-далеч, отколкото е в действителност - а Пентагонът има опит в преувеличаването му. Но Пекин има основателна причина да увеличи своите възможности.
"Китайските стратези са обезпокоени от възможността САЩ да извършат обезоръжаващ първи удар срещу ядрените сили на Пекин", казва Логан от Военноморския колеж. "Ядреното натрупване вероятно е отчасти с цел да се гарантира, че САЩ не могат да елиминират ядреното възпиране на Китай."
Експертите смятат, че оценката на Китай за това, какво представлява надеждна ядрена възпираща сила, също може да се промени и че значителното усъвършенстване на ядрените му сили ще го окуражи - особено по отношение на самоуправляващия се Тайван или в спорното Южнокитайско море. Пекин засилва натиска върху Тайван и наскоро проведе два големи кръга от военни учения около острова - за който претендира, че е негова територия и един ден ще бъде превзет.
