П арламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред повторно гласува Закона за изменение на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност", приет от Народното събрание на 2 октомври.
По време на заседанието бе обсъдено ветото на президента Румен Радев върху приетите от парламента промени. С тях правомощието по назначаване или освобождаване на председателя на ДАНС се възлага на парламента и се отнема от държавния глава.
Радев наложи вето на закона за ДАНС, вижда опасност от политическа зависимост
При гласуването 10 народни представители бяха "за", един - "против" и четирима се въздържаха.
Мотивите на президента бяха представени от Иванка Иванова, съветник по правните въпроси на държавния глава, като присъстваше и Димитър Стоянов, секретар по сигурността и отбраната на президента.
По време на дебатите Маноил Манев от ГЕРБ-СДС заяви, че ситуацията със сигурността в света и държавата е променена от 2015 г. насам ( бел. ред. когато правомощията по назначаване на председателя на ДАНС бе върнато на президента, след като преди това през 2013 г. парламентът избра Делян Пеевски за да оглави агенцията и последваха протести, които доведоха тогава до падането на правителството). По думите на Манев в сегашната ситуация правенето на сделки по отношение на това кой ще бъде председател на ДАНС е опасно, независимо коя личност е държавен глава. Той отчете, че няма публични изисквания, които президентската институция да прилага по отношение предложения й кандидат за одобрение, както и се дават мотиви при отказ. Според народния представител при парламентарно изслушване на кандидата за председател ще има много по-голяма публичност относно конкретната фигура, която да заеме поста и на нея ще й бъде направен детайлен анализ.
Бойко Рашков от "Продължаваме Промяната – Демократична България" (ПП-ДБ) посочи, че приема аргументите на държавния глава за логични. Той добави, че при направената промяна в закона, спокойно Пеевски отново може да бъде предложен за председател на ДАНС. Рашков коментира, че президента е свързан с назначаването на редица фигури и постави въпроса дали целта не е да се лиши държавният глава от правомощия. Докато според Атанас Атанасов от ПП-ДБ, парламентът е най-политическият орган в държава и избирането на председател на ДАНС с обикновено мнозинство, означава, че той ще бъде обвързан политически и няма да бъде независим. Атанасов отчете, че в Закона за ДАНС се говори за политически неутралитет и това обстоятелство трябва да бъде съобразено и да отпадне, и ако не този закон трябва да отиде в Конституционния съд.
Според "Величие" проблемите със закона са два – нарушаване на принципа на мандатността, защото всяко ново мнозинство ще може да смени председателя на ДАНС, ако поиска, и че в тази процедура избраната фигура няма как да бъде независима. Юлиана Матеева от „Величие“ добави, че споделя мотивите на държавния глава и няма да подкрепи закона.
Николай Радулов от "Има такъв народ" каза, че са гласували против и този път ще гласуват против и също постави въпроса за това какво ще се случи при промяна на мнозинството.
"Все пак живеем в 2025 г. и не е нужно да коментираме какво е било 2013 г., какво е било 2015 г. , между 2013 г. и 2025 г. има разлика 12 години. Разбираме загрижеността на президентската институция, но в момента ситуацията е такава, че може да се предложат и 30 кандидата, ако между тях го няма човека на президента, никога няма да бъде одобрен за съответната длъжност от целия списък хора", заяви Калин Стоянов от "ДПС – Ново начало".
