К итайските военноморски сили съобщиха, че са извършили изпитателно изстрелване на далекобойна балистична ракета от ядрена подводница - рядка демонстрация на стратегически способности, която предизвика остра реакция сред съюзниците на САЩ в Азия и Тихоокеанския регион.
Китайската армия обяви в понеделник, че е извършила изпитателно изстрелване на далекобойна балистична ракета от ядрена подводница, рядка демонстрация на напреднали военни способности, която породи безпокойство сред американските съюзници в Азия и Тихия океан.
Според говорителя на китайските военноморски сили, старши капитан Уан Сюемън, цитиран от държавните медии, ракетата е била изстреляна в 12:01 ч. местно време и е носела учебна бойна глава, която е достигнала предварително определен район в Тихия океан.
Пекин се опита да представи теста като рутинно събитие, въпреки че редица държави от региона реагираха критично, предава The Wall Street Journal (WSJ).
„Това е обичайна част от годишната програма за военно обучение на Китай“, заяви Уан. По думите му изпитанието е проведено в съответствие с международното право и „не е насочено срещу конкретна държава или определена цел“.
Chinese Nuclear Submarine Test-Launches Long-Range Missile https://t.co/Wwwd9GqYsu
— Arnaud Mercier - #Entrepreneur #Versailles (@arnaudmercier) July 6, 2026
Все още не е ясно къде точно е паднала изпитателната ракета.
Според предупреждения, публикувани от китайските авиационни и морски власти, анализаторът Тиенжан Сю от базираната във Виена изследователска организация Open Nuclear Network смята, че ракетата вероятно е била изстреляна от залива Бохай в североизточен Китай и е прелетяла до южната част на Тихия океан.
Преди изпитанието Китай е разположил най-малко три кораба за далечно проследяване в западната част на Тихия океан, между Нова Гвинея и остров Гуам, показват бази данни за морския трафик. Това им е осигурило добра позиция за наблюдение на траекторията на полета.
Австралийският външен министър Пени Уонг заяви, че Китай предварително е уведомил Канбера за теста, но подчерта:
„Австралия ясно заяви пред Китай, че разглеждаме подобни действия като фактор, който дестабилизира региона.“
Тя допълни, че правителството е обезпокоено и от по-широкия контекст на изпитанието, определяйки го като част от „бързото военно натрупване на Китай, което не е съпроводено с прозрачността и увереността относно намеренията, които регионът очаква“.
САЩ разкриват нови подробности за предполагаем таен китайски ядрен тест
Уонг направи изявлението си по време на посещение във Фиджи, където в понеделник беше подписан нов договор за отбрана между двете държави. Споразумението се разглежда като важна стъпка в усилията на Австралия да засили партньорствата си в сферата на сигурността в регион, където Китай разширява влиянието си.
Япония, която още в неделя е получила предупреждение, че части от космически отпадъци могат да паднат във водите на нейната изключителна икономическа зона, също осъди изстрелването.
В съвместно изявление японското правителство посочи, че изразява „сериозна загриженост относно засилването на военната активност на Китай“ и „настоятелно призовава Пекин да преразгледа действията си“.
Според анализатора Тиенжан Сю най-вероятно е била тествана ракета JL-2 или по-новият модел JL-3, която е прелетяла повече от 7000 километра.
Ракетата JL-2 има обсег от над 7000 километра, докато JL-3 се смята, че може да поразява цели на разстояние над 9600 километра. И двата типа са способни да носят ядрени бойни глави.
Подобни ракети могат да бъдат изстрелвани и от наземни установки, като досега подобни изпитания обикновено са се провеждали в западните райони на Китай.
The last time China launched an intercontinental ballistic missile (ICBM) into a designated area of the Pacific Ocean was in September 2024; the time before that was back in 1980. In other words, this marks only the third such event in over forty years.
— Loong of the east (@loong_of) July 6, 2026
The 90-minute advance… https://t.co/tnm5HJf382 pic.twitter.com/RD9ptq0Svh
По думите на Сю изстрелването на балистична ракета от ядрена подводница представлява „рязък контраст“ с досегашната практика на Китай да изпитва ракетите си единствено над пустинни райони на собствената си територия и да избягва изстрелвания над Тихия океан, за да не предизвиква недоволството на съседните държави.
„Самото това действие представлява демонстрация на сила и ясен стратегически сигнал“, смята той.
През септември 2024 г. Китай извърши първото си изпитание на междуконтинентална балистична ракета от десетилетия насам, като изстреля учебна бойна глава от остров Хайнан в Южнокитайско море към район близо до Френска Полинезия в Тихия океан. Този тест също предизвика критики от страна на Австралия и Нова Зеландия.
Китайският президент Си Дзинпин настоява за ускорена модернизация на ядрените способности на страната като част от по-широката реформа на въоръжените сили.
През последните години китайската армия е изградила приблизително 350 нови шахти за междуконтинентални ракети и бази за мобилни пускови установки, сочат данни на Федерацията на американските учени. Според доклади на Пентагона Пекин е модернизирал и стратегическите си бомбардировачи, така че да могат да носят балистични ракети с ядрени бойни глави.
Последното изстрелване от ядрена подводница показва още една област, в която Китай последователно увеличава военния си потенциал.
Северна Корея извърши изпитание на крилата ракета
Според военни анализатори страната постепенно се превръща във водеща световна подводна сила.
Ръководителят на разузнаването на Военноморските сили на САЩ заяви през март, че нарастващият капацитет на Китай за производство на подводници може да позволи на Пекин да оспори американското превъзходство под вода до 2040 г.
Паралелно с разширяването на военните способности Китай извършва и мащабна чистка във висшето военно ръководство.
Сред засегнатите са няколко командири от Ракетните войски, подразделението, което отговаря за наземните ядрени сили на страната.
Според анализатори изпитанието на междуконтинентална балистична ракета през септември 2024 г. е било отчасти опит да бъде възстановен авторитетът на това подразделение след мащабните кадрови промени.
- Експлейнър - далекобойна балистична ракета
Далекобойна балистична ракета е вид стратегическо оръжие, което използва ракетни двигатели за краткотрайно ускорение, след което следва предимно неуправляема, балистична траектория, за да достави един или повече бойни глави до цел на голямо разстояние. Терминът най-често се отнася до междуконтинентални балистични ракети (МКБР), чийто обсег надхвърля 5500 километра, което им позволява да поразяват цели на различни континенти.
Полетът на балистичната ракета се състои от три основни фази:
- Първата е извеждащата фаза, по време на която ракетните двигатели работят, за да издигнат ракетата над земната атмосфера и да ѝ придадат необходимата скорост и посока.
- Втората е средната фаза, която е най-дълга. След изключването на двигателите бойната част, съдържаща бойните глави, се отделя и продължава полета си в космическото пространство по инерция, следвайки суборбитална траектория.
- Последната е атмосферната фаза, при която бойните глави отново навлизат в атмосферата с изключително висока скорост и се насочват към целта.
Съвременните МКБР често носят множество бойни глави с индивидуално насочване (MIRV), което им позволява да поразят няколко отделни цели с едно изстрелване.
Произходът на технологията може да бъде проследен до германската ракета V-2 от Втората световна война, но истинското развитие на далекобойните балистични ракети настъпва по време на Студената война. Надпреварата във въоръжаването между САЩ и Съветския съюз води до създаването на все по-мощни и точни ракети, способни да носят ядрени заряди. Първата успешна МКБР, съветската Р-7 „Семьорка“, е изстреляна през 1957 г. Далекобойните балистични ракети са ключов елемент в ядрената стратегия и доктрината за взаимно гарантирано унищожение. Тяхната огромна скорост, глобален обхват и трудността при прехващане ги превръщат в основно средство за ядрено възпиране. Те могат да бъдат базирани в подземни силози, на мобилни наземни установки или на борда на подводници (SLBM), което увеличава тяхната способност за оцеляване при вражески удар и гарантира възможността за ответен такъв. Поради огромната си разрушителна мощ, контролът и неразпространението на тези оръжия остават централен въпрос в международната сигурност.