Л ипсата на силни лидери в съвременния свят става очевидна точно в момента, когато човечеството има най-голяма нужда от тях, коментира американският дипломат и бивш държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър, цитиран от "Уолстрийт джърнъл".
Според Кисинджър последиците създават опасност за цялата човешка цивилизация, предава "Фокус".
Дали качеството на световното лидерство намалява точно когато нуждата на човечеството от такова е станала по-належаща от всякога? Хенри Кисинджър смята, че нещата стоят точно така и се тревожи, че в резултат на това цивилизацията може да бъде застрашена.
Кисинджър: САЩ са на ръба на война с Русия и Китай
Той вярва, че само шепа хора във всеки един момент разбират сложната архитектура на един жизнеспособен световен ред и че още по-малък брой притежават лидерските дарби, необходими за създаване, защита или реформиране на деликатната международна рамка, която прави дори частично възможен мира.
Още по-лошо, за един ефективен лидер не е достатъчно да разбира международната система. Кисинджър вярва, че има огромна пропаст между света, който гражданите на всяка страна искат да видят и света, който е действително възможен. Светът не може да бъде толкова китайскоцентричен, колкото китайското обществено мнение иска да бъде, толкова демократичен или буден, колкото биха искали много американци, толкова ислямски, колкото много мюсюлмани биха желали, толкова отзивчив към проблемите на развитието, както искат редица африкански и латиноамерикански страни.
Кисинджър: Украйна не трябва да отстъпва никаква територия
Великите лидери трябва да преодолеят пропастта между общественото мнение в собствените си страни и компромисите, неделими от международната дипломация. Те трябва да виждат света достатъчно ясно, за да разберат какво е възможно и устойчиво, и трябва да могат да убедят своите съграждани да приемат резултати, които неизбежно често са разочароващи. Парадоксално, тази задача често е по-трудна в могъща държава като САЩ, която има възможност да получи голяма част от това, което иска. Малките и по-слаби държави разбират необходимостта от компромис, докато великите сили често си мислят, че могат да имат всичко.
Световното лидерство включва рядка комбинация от интелектуални способности, задълбочено познание и един вид интуитивно разбиране на политиката. Кисинджър откроява шестима лидери - Конрад Аденауер от Германия, Шарл дьо Гол от Франция, Ричард Никсън от САЩ, Ануар Садат от Египет, Маргарет Тачър от Великобритания и Лий Куан Ю от Сингапур.
Той се опасява, че изключителните условия, позволили на тези лидери да се появят, може би изчезват.
Шестимата лидери, описани от Кисинджър, са родени извън социалния елит. Те са деца от средната класа, от обикновени семейства. Това минало им дава възможност да разберат как техните съграждани виждат света. Приети в меритократични образователни институции, те получават дисциплинирано и взискателно образование, което ги подготвя психологически, интелектуално и културно да работят ефективно на най-високите нива на националната и международната политика.
За какво Хенри Кисинджър предупреди Байдън
Въпросът, който тревожи Кисинджър, е дали тази верига се разпада – дали образователните институции вече не предлагат необходимата строгост и дисциплина и дали културата на "дълбока грамотност", както той я нарича, е ерозирала до точката, в която обществото вече няма необходимата мъдрост, за да подготви новите поколения за лидерство.
Тук не става дума само за колежански преподаватели, които деградират образованието, или за повърхностни леви идеолози, които профанизират сложни и фини идеи в университетското преподаване. Става въпрос за това дали дълбочината и строгостта на класическата наука могат да издържат на предизвикателството на новата визуална култура и кратките интервали на внимание, насърчавани от електронните медии.
Сега, на прага на 100-годишнината си, Кисинджър вече размишлява върху проблемите на лидерството по-дълго, отколкото продължава животът на повечето хора. Когато той навлиза в политиката през 60-те години на миналия век, старият елит все още доминира в областта на американската външна политика. Но старите лидери, които донесоха от САЩ както плана "Маршал", така и войната във Виетнам, избледняват. Администрациите на Никсън, Рейгън и Буш постигнаха важни успехи, но резултатите от XXI век на американското държавно управление не са толкова вдъхновяващи.
Днес, предупреждава Кисинджър, въпросът за световния ред става все по-сложен. Съперничеството между великите сили се засилва. Китай е по-голямо предизвикателство, отколкото някога е бил Съветският съюз и международното доверие намалява, докато потенциалът за глобален конфликт непрекъснато нараства.
Нуждаем се от мъдрост повече от всякога, смята Кисинджър, но не е толкова лесно тя да се намери.
Дебатът както за вътрешната, така и за външната политика, все по-често включва стерилна конкуренция между технократи, потопени в конвенционалното групово мислене, от една страна и популисти демагози, въоръжени с повърхностни лозунги, от друга.
