П резидентът на Иран Ебрахим Раиси бе обявен за мъртъв в понеделник сутринта, след като хеликоптерът, с който пътува заедно с други висши служители, падна в провинция Източен Азербайджан.
(Още по темата вижте във видеото)
63-годишният политически тежкар дълго време беше смятан за естествен наследник на върховния лидер аятолах Али Хаменей, най-висшата власт в Иран.
Утвърден и с дълбоки връзки в съдебната система и религиозния елит, Раиси - твърдолинеен и религиозно консервативен политик - за първи път се кандидатира за президент през 2017 г., но не успя. В крайна сметка той беше избран през 2021 г., припомня aljazeera.
Ранни години
Раиси започва да учи в прочутата религиозна семинария в Кум на 15-годишна възраст и продължава да се учи при няколко от тогавашните мюсюлмански учени.
Another Daily roundup of Russian Telegram chatter. Read the disclaimer please!
— Beefeater (@Beefeater_Fella) May 20, 2024
⚡️Iranian President Ibrahim Raisi's crashed helicopter found
All passengers and crew of Iranian President Ebrahim Raisi's helicopter died in the crash, said the head of the Iranian Red Crescent… pic.twitter.com/Uyn2rJbBVr
В началото на 20-те си години той е назначен за прокурор в няколко града, докато не отива в столицата Техеран и не започва работа като заместник-прокурор.
През 1983 г. се жени за Джамилех Аламолхода, дъщеря на имама на петъчната молитва в Машхад Ахмад Аламолхода. Двамата имат две дъщери.
В продължение на пет месеца през 1988 г. той е част от комисия, която наблюдава поредица от екзекуции на политически затворници - минало, което го прави непопулярен сред иранската опозиция и води до налагането на санкции от страна на Съединените щати срещу него. През 1989 г. е назначен за прокурор на Техеран след смъртта на първия върховен лидер на Иран аятолах Рухола Хомейни.
Раиси продължава да се издига в редиците при заместника на Хомейни - аятолах Хаменей, като на 7 март 2016 г. става председател на Астан Кудс Разави, най-голямото религиозно дарение в Машхад, което затвърждава статута му в иранския истаблишмънт.
Кандидат за президент
Раиси се кандидатира за първи път за президент през 2017 г. срещу Хасан Рухани, който се бори за преизбиране. Рухани ръководи преговорите за ядреното споразумение на Иран със световните сили от 2015 г., което ограничи ядрената му програма в замяна на облекчаване на санкциите.
Критик на сделката от 2015 г., известна като Съвместен всеобхватен план за действие (СВПД), Раиси е от по-твърдолинейния блок от Рухани, който е смятан за умерен политик в иранската политическа система.
Tehran on Monday confirmed the deaths of Iranian President Ebrahim Raisi, Foreign Minister Hossein Amir-Abdollahian, East Azerbaijan Province Governor Malik Rahmeti, Tabriz Province Imam Ayatollah Ali Hashim in a helicopter crash in the country's northwestern province pic.twitter.com/a889T7QKP7
— Parvana Sultanova (@ParvanaSultanov) May 20, 2024
След поражението си Раиси започва да планира следващата си президентска кампания. През юни 2021 г. той спечели 62% от гласовете, но изборите бяха помрачени от ниската избирателна активност - 48,8% - след като няколко реформатори и умерени политици не бяха допуснати да се кандидатират.
По това време СВПД беше в разпад, след като САЩ - при бившия президент Доналд Тръмп - едностранно го оттеглиха и отново наложиха санкции на Иран, което сериозно засегна икономиката му.
Пандемията COVID-19 влоши още повече положението, като до август 2021 г. броят на жертвите надхвърли 97 000 души.
Връзки
Раиси има силни позиции в религиозния свят, солидни връзки с покойния Хомейни, както и с Хаменей, който го назначи на няколко висши поста.
Освен това той успява да поддържа добри отношения с всички клонове на правителството - военни и законодателни, както и с влиятелната теократична управляваща класа.
Въпреки това Раиси оглави Иран в период на обществен гняв заради влошаващия се стандарт на живот, отчасти дължащ се на санкциите и на това, което критиците определиха като отдаване на приоритет на отбраната пред вътрешните проблеми.
В края на 2022 г. общественият гняв избухна заради смъртта на Махса Амини в ареста на иранската нравствена полиция, която беше арестувала 22-годишната жена, когато тя напускаше метростанция в Техеран заедно с членове на семейството си заради предполагаемо неспазване на задължителните правила за хиджаб в страната.
В продължение на месеци в Иран се провеждат протести, при които жените свалят или изгарят хиджабите си и подстригват косите си в знак на протест.
По данни на чуждестранни правозащитни организации митингите са прекратени в средата на 2023 г., след като около 500 души са убити, когато силите за сигурност са се впуснали да прекратят протестите. Седем души са екзекутирани за участието си в размириците.
През март тази година мисия на ООН за установяване на фактите заключи, че Иран е извършил престъпления срещу човечеството при потушаването на протестите, включително убийства, изтезания и изнасилвания.
Reportáž íránské televize z místa havárie vrtulníku s prezidentem.
— Martin (@Qope87) May 20, 2024
Již bylo potvrzeno, že íránský prezident Ebrahím Raísí zemřel při nedělní nehodě vrtulníku na severu Íránu.
Vrak ohořelého stroje nalezly záchranné týmy v pondělí brzy ráno. Na palubě zahynulo celkem devět lidí. pic.twitter.com/AA38kUd67W
Раиси си спечелва прозвището "Касапинът от Техеран".
Позиции
Раиси не избягва да се конфронтира и на международно ниво.
Разгневен от позицията на САЩ по отношение на JCPOA и от неспособността на другите страни, подписали пакта, да го спасят, предизвикателният Раиси обяви, че Иран засилва ядрената си програма, но не се интересува от бомба.
Неотдавна той поведе Иран към противопоставяне с Израел, когато двете страни се сблъскаха с безмилостното нападение на Израел над Газа, което продължава вече осми месец.
Иран открито осъжда бруталните атаки на Израел срещу палестински цивилни граждани, както и регионалните му съюзници в така наречената "ос на съпротива" срещу Израел и неговите западни съюзници.
В началото на април сградата на иранското консулство в Дамаск бе атакувана при удар, за който бе обвинен Израел, и при който загинаха седем души, включително висш командир и неговият заместник.
В продължение на почти две седмици всяко изказване на Раиси беше обект на засилено внимание, докато светът очакваше отговора на Техеран. На 15 април Иран предприе добре планирана атака, в която според главния военен говорител на Израел Даниел Хагари са участвали над 120 балистични ракети, 170 безпилотни самолета и над 30 крилати ракети, повечето от които са били прихванати извън границите на Израел. В някои райони на Израел са отчетени незначителни щети, а нападението е довело до символичен отговор.
Регионалното съперничество между Иран и Израел може да се види и в Сирия, където през годините Израел е предприел множество нападения, привидно насочени срещу иранския военен потенциал там.
Иран поддържа близки отношения със Сирия от години, подкрепяйки президента Башар Асад, откакто той нареди насилствен отговор на мирните протести през 2011 г., което доведе до 13-годишна гражданска война. С военна и тактическа подкрепа Иран разшири влиянието си в Сирия, а съюзната ливанска групировка Хизбула също подкрепи силите на Асад.
Между продължаването на установената външна политика и навигирането на нови конфронтации във вътрешен и международен план Раиси се оказа противоречив президент.
Силните му връзки на всички нива в иранския свят обаче го превърнаха в силен претендент за втори мандат и евентуално за най-високия пост в страната - този на върховния лидер.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
