С АЩ представиха миналия петък новата си стратегия за национална сигурност, а посланието ѝ към съюзниците, особено в Европа, беше категорично - ерата на САЩ като глобален защитник е приключила, пише в. "Вашингтон Пост". Вместо това Вашингтон иска да укрепи влиянието си в Западното полукълбо и призовава традиционните си партньори да поемат по-голяма част от отговорността за отбраната. Документът предизвика тревога в европейските столици, наложи преосмисляне на бъдещето на НАТО и постави под въпрос дългогодишните тези за трансатлантическото единство, посочва американското столично издание.
Новата стратегия представлява рязка промяна в американската външна политика, която в продължение на десетилетия бе сравнително ортодоксална, коментира вестникът. Следвайки новата доктрина на администрацията на президента Доналд Тръмп за "Америка на първо място", САЩ внесоха корекции в геополитическия си курс, като дадоха приоритет на Западното полукълбо, контрола на миграцията и сигурността в собствения си регион за сметка на глобалните интервенции. Белият дом представи този рязък завой като връщане към реалистична политика за оказване на влияние чрез демонстриране на военна сила, способности за възпиране и ограничено поемане на ангажименти.
Може би най-шокиращият елемент за американските съюзници бе изричното дефиниране на Европа – а не Русия или Китай – като стратегически проблем, коментира "Вашингтон Пост". В доклада от 33 страници се предупреждава, че европейските страни са изложени на риск от "цивилизационно изчезване", ако настоящите тенденции продължат: Намаляваща раждаемост, предизвикани от миграцията демографски промени, загуба на национална идентичност, потискане на инакомислието и политики на ЕС, които американската администрация смята за вредни за свободата. Документът препоръчва Вашингтон да "култивира съпротива" в Европа, като по този начин негласно подкрепя набиращите сили по целия континент крайнодесни и националистически движения.
Освен това документът очертава настоятелно изискване за преосмисляне на военния баланс в рамките на НАТО. Според цитирани от Ройтерс официални представители на Пентагона, САЩ очакват европейските съюзници да поемат отговорност за по-голямата част от конвенционалните отбранителни способности на НАТО – от разузнаване и ракети до командване и контрол – до 2027 година. В противен случай САЩ може да намалят участието си в определени механизми за координация на отбраната на НАТО, добавят те.
Европа е изправена пред най-голямата заплаха за нея от 40-те години на миналия век
Като цяло тези промени сигнализират не просто промяна в някои акценти, а цялостна трансформация на глобалната архитектура, начело на която са САЩ, посочва в. "Гардиън". Европа изглежда вече не е основен стълб – тя се превръща в младши партньор, а в някои отношения дори в проблем, който трябва да бъде управляван.
Реакцията в цяла Европа беше незабавна и категорична, пише британското издание. Мнозина наблюдатели в ЕС възприеха новата стратегия за сигурност като предателство – не само на споделените ценности, но и на споделената следвоенна история.
Редица европейски медии коментираха, че доктрината е огромен източник на тревога за Европа и предупредиха, че тя подкопава десетилетия на трансатлантическа солидарност и дори е възможно да доведе до разпадането на НАТО, коментира "Гардиън".
Германският министър на външните работи Йохан Вадефул публично разкритикува съдържанието на стратегията. "Смятаме, че сме в състояние да обсъждаме и да управляваме нашите общества и свободи изцяло сами. Не се нуждаем от външни съвети", заяви той.
BBC: Тръмп взриви световния ред, ще се върнат ли „сферите на влияние“
Редица европейски правителства смятат искането Европа да поеме отбраната на НАТО до 2027 г. за нереалистично, ако не и за безотговорно, отбелязва "Гардиън". Анализатори твърдят, че заместването на капацитета на САЩ – особено в областта на разузнаването, наблюдението, стратегическата мобилност и ядреното възпиране – не може да бъде постигнато просто чрез увеличаване на отбранителните бюджети или чрез купуване на оборудване.
Някои европейски анализатори също така сравниха езика в американския документ с реториката на крайната десница, като посочиха, че стратегията изглежда е в синхрон с политиките на националистическите и популистките движения на континента, коментира вестникът.
Мнозина европейски лидери сега са изправени пред труден избор – да приемат подчинена роля в новия световен ред на САЩ или да заложат на стратегическа автономия и евентуално да започнат да установяват структури за сигурност, които да са независими от Вашингтон, пише в. "Дейли Сън".
Промяната, очертана в стратегията на Вашингтон за 2025 г., обаче носи и дълбоки геополитически рискове – някои непосредствени, други - дългосрочни, отбелязва изданието. На първо място изискването Европа да поеме пълна отговорност за отбраната си до 2027 г. може да се окаже нереалистично. Въпреки увеличените разходи за отбрана през последните години, редица европейски страни не разполагат с индустриалния капацитет, устойчивостта на веригите за доставки или стратегическата дълбочина, за да възпроизведат американските способности за разузнаване и наблюдение, способностите на САЩ за нанасяне на удари на далечно разстояние и ядреното възпиране. Редица европейски официални представители изразяват опасения, че обявеният краен срок за постигане на тази цел до 2027 г. по-скоро има за цел да бъде оказан политически натиск, отколкото да представлява реалистично планиране.
Адмирал Ставридис: Европа се подготвя за края на НАТО
Ако Европа не успее да спази крайния срок, самото оцеляване на НАТО като сплотен отбранителен алианс е изложено на риск, коментира "Дейли Сън". САЩ биха могли да започнат да се изтеглят или да намалят участието си в координацията на отбраната, оставяйки вакуум в сигурността точно в момент, когато Източна Европа остава заплашена от руска агресия, а глобалната конкуренция с Китай се засилва.
Определянето на Европа като "западаща цивилизация" и насърчаването на "вътрешна съпротива" рискува да задълбочи различията, отбелязва "Гардиън". Подкрепата за крайнодесни, евроскептични и националистически движения може да дестабилизира европейските политически системи, които вече изпитват трудности при справянето с вътрешните различия, особено по отношение на миграцията, идентичността и социално-икономическите предизвикателства. С течение на времето това може да увеличи вътрешната нестабилност, да отслаби демократичните институции и да подкопае единството – което ще направи Европа по-уязвима, а не по-малко, предупреждава вестникът.
Отказването на САЩ от глобалното лидерство и прехвърлянето на фокуса им към Западното полукълбо също така може да ускори разпадането на реда, установен след Втората световна война, смята "Гардиън". САЩ отдавна бяха смятани за гарант на глобалната стабилност, но администрацията на Тръмп изглежда дава приоритет на регионалното господство, двустранните споразумения и съюзите по мимолетни интереси пред многостранното сътрудничество, свободната търговия, климатичната дипломация и международните норми. Тази промяна в стратегията може да предизвика действия от страна на възходящите световни сили (Китай, Индия, регионални блокове), които да доведат до подкопаване на доверието в глобалните институции и ускоряване на стратегическата конкуренция и фрагментация.
САЩ изглежда затварят вратата на ерата след края на Втората световна война, пише в. "Монд". Традиционните съюзи вече не изискват никакъв реален ангажимент, защото сега всичко се свежда до изнудване, динамика на властта и отправяния на искания за подчинение. Ценностите вече не съществуват, с изключение на една неясна представа за абсолютна свобода на словото, налагана главно в полза на крайнодесни групи, докато самата администрация на Тръмп изглежда я презира у дома, когато става въпрос за пресата и нейните критики срещу президента.
Коща предупреди САЩ да не се намесват в делата на Европа
В резултат от всичко това е възможно в краткосрочен план НАТО да навлезе в период на дълбока несигурност, смятат политически наблюдатели, цитирани от френското издание. Публикуването на американския документ се очаква да предизвика интензивна дипломатическа активност. Някои европейски столици вероятно ще настояват за компенсаторни мерки – съвместни европейски отбранителни проекти, независими структури за командване и контрол, засилено сътрудничество в областта на сигурността в рамките на ЕС или дори подписване на нови договори. Това може да доведе и до скок в разходите за национална отбрана, купуване на самолети, ракети и системи за разузнаване и наблюдение, но също така да повдигне трудни въпроси относно това коя страна ще ръководи тези усилия и как ще се разпределят ресурсите.
В средносрочен план е възможно Европа да започне постепенно, но вероятно необратимо, преминаване към стратегическа автономност, пише "Монд". Страни като Франция, Германия, Полша и скандинавските държави може да ускорят усилията си за изграждане на стабилна европейска отбранителна архитектура, която да не зависи от Вашингтон. Възможно е отдавна отлаганите амбиции на ЕС за обща политика за сигурност и отбрана да бъдат подновени с нова настойчивост.
В глобален план тази промяна в политиката на САЩ сигнализира за отслабване на следвоенния либерален международен ред, коментира "Гардиън". Оттеглянето на САЩ от глобалното лидерство – особено в областта на климата, правата на човека, многостранната търговия и колективната сигурност – може да окуражи регионалните сили да се опитат да запълнят вакуума. Това може да доведе до фрагментирани, регионализирани блокове или до засилена конкуренция. Кое от двете ще се случи зависи от това как ще реагират Европа, Азия и други региони – с кого ще се съюзят и какви институции ще изградят.
А що се отнася до отношенията между ЕС и САЩ, следващите години ще покажат дали алиансът е достатъчно устойчив, за да понесе идеологическите различия и структурните промени, или новата американска стратегия е поставила началото на отстъпление от трансатлантическата интеграция и преминаване към по-транзакционни отношения, основани на тесните интереси на всяка отделна страна, заключава изданието.
