- Руските реактивни дронове „Геран-4“ и „Геран-5“ развиват скорости до 500-600 км/ч, а украинската противовъздушна отбрана унищожава около 55-57% от тях.
- Русия произвежда приблизително 3000 такива дрона месечно, като те разчитат на множество чуждестранни компоненти въпреки санкциите.
- Атаките срещу Киев са причинили около 29 смъртни случая и 228 ранени за приблизително месец, а Украйна разработва реактивни дронове прехващачи за противодействие.
Russia’s new Geran-5 drones can reach speeds of up to 1,000 km/h, and AI-equipped drones will be able to find and attack trains, warehouses and vehicles on their own, according to Ukrainian military communications expert Serhiy “Flash” Beskrestnov. He warned that Russia could launch “a thousand drones” that search for and strike targets autonomously, with no operator involved.
— Clash Report (@clashreport) October 29, 2026
Вероятно вече сте чували за руските „Геран-4“ и „Геран-5“, реактивни дронове, способни да развиват скорост от около 600 км/ч, приблизително два пъти по-висока от тази на обичайните дронове „Шахед“. Украйна разработва дронове прехващачи, които да ги унищожават, но при такива скорости и човешкото време за реакция се превръща в ограничаващ фактор.
Сред най-сериозните заплахи за украинския тил са руските „Геран-4“ и „Геран-5“, които са приблизително два пъти по-бързи от своите аналози с бензинови двигатели. Съобщаваните им максимални скорости от 500 км/ч (311 мили в час) и 600 км/ч (373 мили в час), съчетани с маневреността им и способността да летят на по-голяма височина, дават на Русия ново предимство пред украинската противовъздушна отбрана.
Дроновете от типа „Шахед“ с конвенционални витлови двигатели се бяха превърнали в сравнително управляемо предизвикателство за украинските подразделения за противовъздушна отбрана, които успяваха да прехващат над 90% от тях. Срещу по-новите реактивни системи обаче същите подразделения унищожават едва около 55-57% от целите.
Засега няма бързо и лесно решение на заплахата от реактивните дронове. Украинските екипи за противовъздушна отбрана използват съветски зенитни оръдия и преносими зенитно-ракетни комплекси, а през последните дни са внедрили дори куполни установки с помощта на изкуствен интелект. Междувременно военновъздушните сили вдигат във въздуха изтребители в украинския тил, които изстрелват скъпи ракети „въздух-въздух“, за да унищожават тези по-далечни родственици на конвенционалните дронове.
В лабораториите за научноизследователска и развойна дейност в украинската военна индустрия и частния отбранителен сектор инженерите бързат да разработят и да увеличат производството на реактивни средства за противодействие. Един от първите обнадеждаващи резултати е дрон прехващач, използван от Службата за сигурност на Украйна (СБУ), реактивен дрон с делтовидно крило, който успешно е преследвал и унищожил по-бързия „Геран-5“. Украинските представители не са разкрили публично кой е разработил системата, но президентът Володимир Зеленски заяви, че няколко екипа и производители вече работят върху подобни прехващачи.
Защо новите руски дронове с реактивни двигатели са по-трудни за спиране
- Какво разкрива разглобяването на руските реактивни „Герани“
По-бавните „Шахеди“ с бензинови двигатели все по-често стават жертва на сравнително евтини украински дронове прехващачи. В отговор Русия модернизира конструкциите на „Геран“ и започна масовото им производство в по-бързи варианти. По оценки, цитирани от украински източници, към септември 2026 г. производството на „Геран-4“ и „Геран-5“ е достигнало приблизително 3000 дрона месечно.
Неотдавнашно разследване на Радио „Свободна Европа“/Радио „Свобода“ даде рядка възможност да се надникне във вътрешността на една от тези системи, след като журналисти и украински специалисти разглобиха почти непокътнат „Геран-4“. Анализът показа, че руското оръжие разчита в голяма степен на вносни компоненти за задвижването, комуникациите, навигацията и електрониката, включително технологии, произведени в Китай, САЩ, Швейцария и други държави.
В основата на дрона е китайският турбореактивен двигател Telefly LX-WP-160, който заменя буталния двигател и задната перка, използвани при конвенционалните дронове от типа „Шахед“. Но „Геран-4“ е нещо повече от просто по-бърз „Шахед“: той разполага и с усъвършенствана оптика и комуникационен комплекс, предназначен да поддържа връзката с дрона на по-голяма част от полета му.
По данни от публикацията дронът е оборудван с камера за дневно и нощно наблюдение, китайски модем за мрежова комуникация от типа mesh, клетъчен комуникационен модул и 16-елементна антена CRPA, съчетана със система за защита от заглушаване NASIR. Заедно тези компоненти могат да осигуряват предаването на данни и команди на големи разстояния, като същевременно повишават устойчивостта на сателитната навигация срещу украинските средства за радиоелектронна борба.
Руските дронове продължават да разчитат до голяма степен на чуждестранни технологии, а огромният брой вносни компоненти ясно показва това. Много от частите се придобиват чрез заобикаляне на санкциите, практика, на която Русия разчита през цялата война.
Украинското разузнаване е идентифицирало компоненти на Texas Instruments, Micron, Analog Devices, STMicroelectronics и други чуждестранни производители в системите „Геран-4“, наред с китайски комуникационни и задвижващи компоненти.
Само корпусът и бойната глава до голяма степен носят етикета „Произведено в Русия“. В общи линии Русия остава последното звено във веригата на доставки, където предимно чуждестранни компоненти се сглобяват в готов дрон, който след това се изпраща за бойно използване.
Някои части от веригата на доставки започват да се локализират. Русия е започнала да въвежда собствения си турбореактивен двигател TRD-200 в по-новите „Геран-4“. Дори този двигател, представян като „произведен в Русия“, обаче се сглобява в завода в Алабуга от компоненти, произведени в Китай.
Рояци руски дронове тероризират Украйна – до 1000 атаки дневно
- Как реактивните дронове на Русия влияят на Украйна
Според украинското разузнаване Русия вече произвежда приблизително 3000 дрона „Геран-4“ и „Геран-5“ месечно. Почти ежедневните им атаки срещу столицата принуждават украинските военни да разчитат все повече на изтребители, преносими ракетни установки и традиционни мобилни системи за противовъздушна отбрана, за да ограничават хаоса и щетите, които дроновете причиняват.
Киев се превърна в една от основните цели на руските атаки. Ако бъде изстрелян от Орловска област в Русия, един от по-значимите райони за изстрелване, реактивен дрон теоретично може да достигне Киев за около час, преодолявайки противовъздушната отбрана по маршрута си от 500 км (311 мили).
Жителите са приели това като част от ежедневието си, докато периодични експлозии и огън от зенитни оръдия огласят града.
Между 27 август и 27 септември столицата е била подложена на над 235 въздушни тревоги с обща продължителност 261 часа, повече от десет пълни денонощия под заплаха само за един месец.
Човешката цена е значителна. По данни на украински представители през приблизително същия едномесечен период руските атаки срещу Киев са убили около 29 души и са ранили приблизително 228. Многократните удари са повредили жилищни сгради и друга гражданска инфраструктура.
Според оценка на в. „Гардиън“ украинската икономика губи приблизително 45 млн. долара за всеки час, прекаран под въздушна тревога. Причините са затварянето на предприятия, нарушенията в обществения транспорт и ограниченията върху масовите събирания на места, където няма подходящи укрития. През последната година страната е понесла и щети за приблизително 10 млрд. долара от руските атаки.
Защо руските атаки срещу Украйна стават все по-смъртоносни
- Противодействие на новите руски дронове
Появата на реактивните „Герани“ не беше съвсем неочаквана за украинския отбранителен сектор. В разговори с хора, запознати с темата още от началото на 2025 г., когато първото поколение дронове прехващачи започна да се появява на конференции и демонстрации, постоянно се повдигаше един въпрос: колко бързо могат да летят?
Оръжието, на което Русия все повече разчита, и отговорът на Украйна
По-конкретно, можеха ли да достигнат 600 км/ч (373 мили в час)?
Тогава тази скорост беше преди всичко ориентир за заплаха, която все още изглеждаше далечна. Повечето украински прехващачи се разработваха, за да преследват конвенционални „Шахеди“, летящи със скорост около 180-200 км/ч. Дори някои от най-бързите системи, демонстрирани публично в началото на 2026 г., достигаха максимална скорост от около 400-450 км/ч.
Сега Русия на практика е преместила летвата точно там, където разработчиците се опасяваха, че в крайна сметка ще се окаже. Така тя достига скорости, които позволяват на дроновете ѝ да надхитрят вече широко разпространените прехващачи с четири витла.
Има обаче и положителни признаци за напредък. През август Министерството на отбраната на Украйна съобщи, че Alexa Spatium, представян като първия украински прехващач, разработен основно за борба с реактивни дронове „Шахед“, вече е предаден на украинските сили.
Месец по-късно президентът Володимир Зеленски заяви, че друг нов прехващач вече е бил успешно използван срещу реактивни дронове. Междувременно украински оператори публикуваха кадри, на които се вижда как усъвършенстваният модел P1-SUN JetKiller на компанията SkyFall унищожава „Геран-5“.
В същото време от производителите се очаква да проектират, изпитват и увеличават производството на ново поколение прехващачи, докато заводите и инфраструктурата им остават под заплаха от същата руска кампания с ракети и дронове, срещу която се опитват да намерят решение.
Какво разказват украински бойци за дроновете прехващачи
- Как скоростта от 600 км/ч променя прехващането на дронове
Най-малко 20 украински производители работят съвместно с Военновъздушните сили по разработването на реактивни дронове прехващачи, заяви заместник-командващият украинските Военновъздушни сили Юрий Черевшенко. От тях 14 вече са започнали изпитателни полети, шест са постигнали известен успех при прехващането на руски реактивни дронове, а три са показали обнадеждаващи резултати.
Няколко частни украински производители също работят по този проблем. TAF Industries съобщи пред UNITED24 Media, че разработва собствен реактивен прехващач и вече е провела успешни изпитания при високи скорости. Компанията обаче уточнява, че до началото на масовото производство все още има време.
Други украински системи за прехващане, способни да развиват между 400 и 600 км/ч (249-373 мили в час), вече са преминали изпитания, получили са натовски складови номера и са постъпили на въоръжение, заяви представител на TAF.
Но самото създаване на дрон, способен да развива 600 км/ч, не решава проблема. Ако прехващачът и приближаващият се „Геран“ се движат един срещу друг със съвкупна скорост от 700-900 км/ч (435-559 мили в час), операторът може да разполага само с една или две секунди, за да направи последната корекция и да порази целта, посочват от TAF.
При такива скорости самото време за човешка реакция се превръща в проблем.
Ето защо голяма част от следващия етап на разработките е съсредоточена върху изкуствения интелект или т.нар. „автоматизирано крайно насочване“, обясняват от TAF.
Украинските екипи, разработващи прехващачи, все по-често работят със системи за компютърно зрение, които могат да поемат управлението в последната фаза на приближаването, да открият целта и да насочат прехващача през последните мигове преди сблъсъка.
Допълнително усложнение е необходимостта прехващачът да разпознае обекта, който предстои да порази. Затова разработчиците работят не само върху системи за крайно насочване, но и върху технологии, способни да разпознават и потвърждават, че целта е вражески летателен апарат, преди да бъде предприето прехващане. И този процес може да трябва да се извърши за секунди.
От TAF описват решението като „многостепенна архитектура с изкуствен интелект, съчетаваща разпознаване на целта и крайно насочване“.
Предвид бързия темп на иновациите и от двете страни е разумно да се очаква, че Русия няма да спре при 600 км/ч. В публикации вече се предупреждава, че Москва възнамерява да увеличи скоростта на дроновете до 700-800 км/ч, преди сегашните прехващачи да достигнат етапа на масово производство.
Черевшенко също предупреждава, че Военновъздушните сили се подготвят за възможността руските реактивни дронове да достигнат 800-900 км/ч, въпреки че засега не са регистрирани такива скорости.
Това поставя пред украинския отбранителен сектор трудната задача едновременно да предвижда бъдещите заплахи и да отговаря на нуждите, породени от атаките, които се извършват в момента.
