У величаването на инвестициите в отбраната трябва да бъде сред задължителните приоритети в следващия седемгодишен бюджет на Европейския съюз, ако Съюзът иска да запази мира и сигурността по границите си. Това заяви еврокомисарят по бюджета, борбата с измамите и публичната администрация Пьотър Серафин по време на форум в София.
Бюджетът на ЕС: Комисар Серафин очерта в София труден компромис между амбиции и финансиране
Събитието на тема „Следващата многогодишна финансова рамка: приоритети и принципи“ е организирано от Представителството на Европейската комисия в България, посолството на Полша в София и софийския офис на Европейския съвет за външна политика. Форумът е част от двудневното посещение на Серафин в България.
Еврокомисарят представи приоритетите пред следващата Многогодишна финансова рамка на ЕС за периода 2028-2034 г. Той отбеляза, че макар да е трудно да се предвиди какви предизвикателства ще възникнат през следващите седем години, решенията за общото финансиране трябва да се вземат още сега.
„Ние изготвяме бюджет за свят, който все още не съществува. И все пак трябва да вземем решения още сега относно финансирането на общите проекти, укрепването на сигурността, конкурентоспособността, регионите и земеделските стопани“, заяви Серафин.
По думите му предизвикателството е да бъдат определени ясни приоритети, като същевременно се осигури достатъчна гъвкавост за реакция при промяна на обстоятелствата. Ако бъде изготвен правилно, бюджетът ще осигури стабилност и предвидимост в несигурна международна среда.
Серафин събира мнението на България за парите на ЕС след 2028 г.
- Сигурността и отбраната са сред основните приоритети
Серафин определи увеличаването на инвестициите в отбраната като задължително заради войната в Европа и действията на Русия.
„Вече знаем, че поради външния натиск нашият съюз трябва да направи повече от преди. Поради войната на европейския континент и агресивния и безмилостен съсед - Русия - трябва да инвестираме повече в отбраната. Това е задължително, ако искаме да запазим мира в Съюза и сигурността по нашите граници“, каза еврокомисарят.
Той подчерта и необходимостта от укрепване на европейската икономика, така че тя да може да се конкурира на световно равнище и да развива иновации. За това са нужни инвестиции и мащаб, които отделните държави членки не могат да осигурят самостоятелно.
- Земеделието и регионите остават важни
Според Серафин политиките за сближаване и подкрепата за селското стопанство запазват значението си в следващия бюджет на ЕС.
Той посочи, че общата селскостопанска политика е важна за продоволствената сигурност на Съюза в условията на заплахи за суверенитета и използване на икономическите зависимости като инструмент за натиск.
„Можете ли изобщо да си представите Европа, зависима от доставки на храни от враждебни сили?“, попита еврокомисарят.
По думите му политиката на сближаване също е необходима за повишаване на конкурентоспособността, завършване на единния пазар и участие на Европа в глобалната цифрова надпревара. За постигането на тези цели трябва да се използва потенциалът на всички региони и социални групи, включително на тези, които изостават в развитието си.
Серафин уточни, че запазването на тези политики не означава, че те не се нуждаят от промени.
„Те трябва да бъдат модернизирани, за да постигнем максимален ефект от всяко изразходвано евро“, заяви той.
- „Ако правим по-малко заедно, страните ще трябва да правят повече сами“
Еврокомисарят определи следващите седмици като важни за преговорите по бюджета, тъй като европейските лидери ще обсъждат Многогодишната финансова рамка на срещите си през ноември и декември.
По думите му между държавите членки има разногласия, като основният въпрос в дискусиите често е какво да бъде съкратено, вместо какви общи проекти могат да бъдат реализирани.
„Съкращаването на бюджета на ЕС не означава непременно, че данъкоплатците ще спестят пари. Все още трябва да инвестираме в конкурентоспособност, свързаност и сигурност. Ако правим по-малко заедно, страните ще трябва да правят повече сами“, каза Серафин.
Той предупреди, че при липса на общо финансиране някои проекти може изобщо да не бъдат осъществени, тъй като нито една държава членка няма достатъчен капацитет да ги финансира самостоятелно.
„Едно евро, изразходвано съвместно на европейско равнище, може да донесе повече ползи, отколкото едно евро, изразходвано поотделно по 27 различни начина. Без общи ресурси няма да има общи проекти. В днешните трудни времена се нуждаем от повече общи проекти, а не от по-малко“, заяви еврокомисарят.
Той обърна внимание и на необходимостта от резерви в бюджета, които да позволят на ЕС да реагира при непредвидени ситуации. Част от предложените резерви вече са отпаднали в хода на преговорите.
Според Серафин решението дали да бъдат предвидени такива средства е политически избор на държавите членки. Ако резервите не бъдат включени, страните не трябва да очакват Съюзът да реагира извънредно при природни бедствия или криза в земеделския сектор.
България и 16 държави се обявиха против съкращенията в бюджета на ЕС
- По-малък дял от общото благосъстояние, повече задачи
Предложеният бюджет на ЕС възлиза на 1,02% от брутния национален доход на Съюза, посочи Серафин. За сравнение, предходната многогодишна финансова рамка, приета през 2020 г., е била в размер на 1,13% от брутния национален доход, към които са добавени 700 млрд. евро по инструмента NextGenerationEU.
По думите на еврокомисаря предложението е ЕС да поеме повече задачи, като използва по-малък дял от общото си благосъстояние.
Серафин подчерта, че европейските данъкоплатци имат право да очакват средствата да се разходват правилно и прозрачно. Той посочи и отговорността на всяка държава членка да се бори с корупцията и да прилага законите.
Еврокомисарят заяви, че ако страните искат общият бюджет да финансира съвместни проекти, политиката на сближаване и общата селскостопанска политика, трябва да се договорят и за начина, по който ще го финансират.
„Знам, че това е тема на много ожесточени дебати не само в България, но и в много от нашите държави членки, но искам да отправя едно послание. Ако искаме бюджетът на ЕС да финансира общи проекти, политиката на сближаване и общата селскостопанска политика, трябва да сме готови и на компромиси по отношение на начина, по който финансираме бюджета“, каза Серафин.
Въпреки различията между държавите той изрази увереност, че до края на годината ще бъде постигнато разбирателство по параметрите на следващата финансова рамка.
„Първо, трябва да се уверим, че всяко изразходвано евро осигурява максимален ефект. И второ, трябва да се уверим, че нито едно евро не попада в неподходящи ръце“, подчерта еврокомисарят.
- Пеканов: ЕС се нуждае от амбициозен бюджет
Вицепремиерът по управлението на европейските средства Атанас Пеканов също заяви, че ЕС се нуждае от амбициозен бюджет, който да позволи реализирането на новите приоритети.
„ЕС се нуждае от амбициозен бюджет - това означава по-голям бюджет, ако искаме ЕС да реализира новите заложени приоритети“, посочи той.
По отношение на отбраната Пеканов отбеляза, че досега тя е била основно отговорност на държавите членки, но на европейско равнище могат да бъдат постигнати по-голяма ефективност и по-добри резултати.
Конкурентоспособността също придобива ново измерение, тъй като освен националните мерки ЕС може да подпомага европейските компании да увеличават мащаба си и пазарния си дял.
Пеканов подчерта, че наред с новите приоритети трябва да бъдат запазени и традиционните политики на Съюза, които помагат на по-слабо развитите региони да се интегрират в единния пазар и да се конкурират с най-развитите икономики.
Той посочи, че политиката на сближаване е допринесла за развитието на различни сфери в България. Според него по-ефективното ѝ прилагане може да бъде постигнато чрез подход, основан на резултатите, както и чрез конкретни етапи, цели и реформи, които трябва да бъдат изпълнени, за да бъдат получени средствата.
Пеканов отбеляза, че през последните пет години изпълнението на трудни реформи, особено в енергийния сектор и в областта на върховенството на закона, е било затруднено от политическата фрагментация. По думите му реализираните реформи могат да допринесат за по-висок икономически растеж и по-добри показатели на българската икономика.
- Полша настоява за запазване на политиката на сближаване
Държавният секретар по европейските въпроси в Министерството на външните работи на Полша Игнаци Немчицки също участва в дискусията за следващия бюджет на ЕС.
„Политиката на сближаване остава наш основен приоритет, тя остава изключително важна политика за растеж в Европа“, заяви той.
Немчицки посочи полския опит в икономическия растеж като пример за резултатите от тази политика. Той отбеляза, че една от съществените разлики в настоящите преговори спрямо тези отпреди седем години е обсъждането на нови собствени ресурси за бюджета на ЕС.
По думите му при предишните преговори не се е стигнало до въвеждането на значими нови собствени ресурси, докато сега целта е до приключването на разговорите да бъдат договорени нови източници на финансиране. Немчицки уточни, че според Полша този въпрос остава силно проблематичен.
Добави ни в предпочитани източници в Google
