Н е са много хората извън бившето съветско пространство, които са чували за Wildberries — руския отговор на Amazon. Но компанията започва да влиза в новините, защото буквално гори. През последните седмици украински дронове изпепелиха осем от нейните логистични хъбове край Москва и Санкт Петербург, в Краснодар и в окупирания Симферопол. Повече от една десета от капацитета на складовете ѝ вече я няма. Възстановяването ще струва около 460 милиона долара, а унищожените стоки вътре — повечето собственост на малки руски търговци, които в момента описват своя фалит — могат да достигнат още милиарди.
(Видеото е архивно: САЩ и Русия с нов разговор за края на войната в Украйна)
Това не е единствената криза. Украинските удари извадиха от строя и една четвърт от капацитета на руските рафинерии, което наложи въвеждането на купонна система за горивата в повече от половината региони на страната. Един от най-големите износители на енергия в света не може да зареди собствените си автомобили.
Това пише в свой анализ за Newsweek Джоузеф Епстийн (директор на Изследователския център „Туран“ и старши сътрудник в института „Йорктаун“)
Доналд Тръмп бе президент през цялото това време. Критиците прекараха по-голямата част от десетилетието в това да го наричат „руски агент“ — но неговата политика спрямо Русия постигна повече от тази на всеки друг американски лидер след разпадането на Съветския съюз.
Украйна вече е войната на Тръмп
Той е единственият президент, по чието време Путин не завладя нищо. Русия отхапа парче от Грузия при Джордж У. Буш. Тя анексира Крим и подпали Донбас при Барак Обама. Започна пълномащабното нахлуване при Джо Байдън. При Тръмп обаче Путин не е спечелил нито една държава, провинция или пристанище.
И това не е, защото Тръмп първи е видял ясно истинското лице на Путин. Не е — както и никой друг. Всеки съвременен американски президент идва на власт с убеждението, че предишният се е справил зле с Москва и че той може да го оправи. Буш се вгледа в очите на Путин в Любляна и каза, че е зърнал душата му. Обама изпрати Хилъри Клинтън в Женева с бутафорен бутон за „рестарт“. Сам Байдън отиде в Женева през 2021 г. в търсене на „стабилни и предвидими“ отношения — месеци преди танковете да тръгнат. Тръмп дойде с обещанието да прекрати войната за 24 часа. Този модел не е партиен, той е общоамерикански. Това, което отличава Тръмп, не е някаква проницателност, а скоростта, с която коригира курса си, пише в анализа на Newsweek.
The Telegraph: Как Украйна нанесе върховно унижение на Путин
Вторият му мандат започна зле. Изолационистите около Джей Ди Ванс спечелиха първоначалните спорове и последвалата политика на практика се изразяваше в лансиране на условията, написани от Кремъл. Първата му среща в Овалния кабинет с Володимир Зеленски беше пълно фиаско. Но само след броени месеци стана ясно, че Москва няма да приеме нищо по-малко от капитулация — нямаше оферта за сделка, а само капитулация, която да бъде ратифицирана. И за чест на Тръмп, той не прекара години в това да го осъзнава. Той промени курса. На Буш му трябваше война в Грузия. На Обама му трябваше Крим. На Байдън му трябваше пълномащабна инвазия. На Тръмп му бяха нужни само няколко лоши срещи, пише Епстийн в анализа си за Newsweek.
Стратегията, която замени умиротворяването, се крепи на два основни стълба.
Първият е даването на пълна свобода на Украйна. Европа плаща; Вашингтон доставя, а Киев решава накъде да летят дроновете. Последното условие е точно това, което Байдън така и не даде. Неговата администрация приемаше, че Русия притежава „ескалационна доминация“ — Москва е безотговорна и притежава ядрено оръжие, затова всяка стъпка нагоре, която Русия прави, е стъпка, от която Америка трябва да се оттегли. Износът на ракети ATACMS отне две години, а разрешението да се ударят летищата, от които ракетите излитаха — още повече. Предпазливостта, предназначена да предотврати война, всъщност помогна тя да бъде предизвикана. Горящите рафинерии и складове са резултатът от премахването на това ограничение. Когато Тръмп попита Зеленски на срещата на върха на НАТО в Анкара през юли дали би пътувал до Москва за преговори, Зеленски отговори, че е твърде опасно — „защото там има твърде много украински дронове“. И двамата се изсмяха.
"Умиротворяването не води до мир, а до война": Украинският натиск кара Русия да се огъва
Вторият стълб е по-деликатен и може да надживее самата война: Съединените щати завземат позиции в постсъветското пространство, докато Русия е твърде заета с Украйна, за да ги защити.
В Южен Кавказ Тръмп посредничи за мира между Никол Пашинян от Армения и Илхам Алиев от Азербайджан, слагайки край на конфликт, който Москва поддържаше неразрешен в продължение на три десетилетия — тъй като война, която можеше да контролира, ѝ даваше лостове за влияние и над двете страни. Транзитният коридор през южна Армения днес носи името на Тръмп. Когато през юни Кремъл хвърли всичко срещу Пашинян на изборите — търговски мерки, публични заплахи и кампания за намеса, оценена от наблюдателите като безпрецедентна — той въпреки това спечели. Сега Вашингтон работи по последните стъпки, включително конституционната промяна, която Ереван трябва да приеме, преди договорът да бъде подписан. Един подписан договор би направил повече за пречупването на руското влияние в Кавказ от всеки пакет със санкции, пише Епстийн в анализа си за Newsweek.
В Централна Азия Тръмп постигна по-голям напредък от всеки свой предшественик. Той прие и петимата държавни глави във Вашингтон. Казахстан и Cove Capital подписаха сделка за 1,1 милиарда долара за добив на волфрам — минерал, без който Пентагонът не може — плюс още 17 милиарда долара в други споразумения, и се съгласиха да се присъединят към Авраамовите споразумения. Узбекистан пое ангажимент да инвестира 100 милиарда долара в САЩ в рамките на едно десетилетие. И двете страни вече са част от Съвета за мир. Тръмп и президентът на Казахстан Касъм-Жомарт Токаев сега разговарят редовно — канал за комуникация, който преди просто не съществуваше.
Двоен удар: Как Тръмп накара Путин да нервничи
Тези правителства се ориентират към Вашингтон, защото десетилетия наред бяха тормозени от Москва и най-накрая откриха алтернатива. Арменци и азербайджанци бяха насъсквани едни срещу други в продължение на 30 години от покровител, който печелеше от това. Казахстан слушаше как руски политици разсъждават по телевизията кои от неговите провинции всъщност са руски; ако Украйна не беше нападната, Казахстан бе най-вероятният следващ кандидат. Оцеляването на Украйна е и тяхно оцеляване — и те го знаят.
И вече го казват гласно. Алиев каза на украинците „никога да не приемат окупация“ — съвет от човек, който е живял под такава. А миналата седмица в Омск, в ефира на националната телевизия и седейки точно до Путин, Токаев му каза, че войната трябва да спре. „Срамно е“, каза той. „Умират млади хора“.
Нищо от това не е заслуга единствено на Тръмп. Путин сам съсипа Русия: инвазията беше негова, както и клептокрацията зад нея — две десетилетия на изобилие от ресурси бе превърнато в палати и офшорни сметки вместо в икономика, която да издържи на продължителна война. Това, което един американски президент решава, е дали да засили това саморазрушение, или да го омекоти. Предишните му колеги, преследвайки стабилност, го омекотяваха. Тръмп видя възможността и се възползва от нея, пише Епстийн в анализа си за Newsweek.
Украинска ракетна атака в Русия: Шест жертви в завод и удари срещу руския „Амазон“
Русия е по-слаба от всеки друг момент след 1991 г., а съседите ѝ зaлагат на това тя да остане такава. Такива са фактите, независимо от обвиненията.
