С то години след смъртта на Владимир Илич Ленин на 53-годишна възраст официалният доклад посочва широко разпространена атеросклероза на мозъчните съдове. Около кончината му обаче се вихрят десетки теории, слухове и конспирации, които правят отговора на въпроса „от какво е починал“ все така неясен и спорен.
- Официалната версия: Атеросклероза и четвърти инсулт
На 22 януари 1924 г., ден след смъртта на Ленин, патологът Алексей Абрикосов извършва аутопсия в имението Горки. Протоколът е подписан от десет лекари, сред които и чуждестранни специалисти, а докладът е публикуван във вестниците „Правда“ и „Известия“.
Според документа основното заболяване е било широко разпространена атеросклероза на кръвоносните съдове поради преждевременното им износване. Непосредствената причина за смъртта е „влошаващо се нарушение на мозъчното кръвообращение и кръвоизлив в меката мозъчна обвивка в областта на corpora quadrigemina“. Описани са тежки промени – артериите в основата на мозъка са били калцифицирани до състояние на камък, а лявата вътрешна каротидна артерия е била напълно запушена.
Медицинската картина сочи три предходни инсулта през май 1922 г., декември същата година и март 1923 г., като фаталният четвърти се случва на 21 януари 1924 г. Официалната версия стъпва на резултати от аутопсията, които присъстващите лекари не оспорват.
- Нестихващи съмнения и теории
Въпреки документацията, Ленин е бил само на 53 години, без затлъстяване или диабет – класически рискови фактори за тежка атеросклероза.
През 2012 г. неврологът Хари Уинтърс и историкът Лев Лурие посочват странност: часове преди смъртта си Ленин е бил активен, след което получава припадъци, различни от класически инсулт. Липсата на токсикологични тестове по време на аутопсията пък разпалва хипотезата за отравяне.
Най-упоритата е алтернативната хипотеза за невросифилис. През 2026 г. неврологът Валерий Новоселов заявява след преглед на архивите, че лекарите са лекували Ленин именно за невросифилис от май 1922 г., като твърди, че съдовата калцификация подкрепя тази диагноза.
Тази версия обаче не е всеобщо приета. Академик Сергей Илариошкин, директор на Института за мозъка, настоява за атипична атеросклероза от генетични фактори. ДНК анализ към днешна дата е невъзможен, тъй като тъканите са третирани с формалин и алкохол десетилетия наред, а приживе Ленин е преминал тежка терапия с бисмут, живак и арсен.
Трето обяснение сочи генетична предразположеност. Бащата на Ленин умира на около 54 години от мозъчен кръвоизлив, а братята и сестрите му също страдат от съдови заболявания. Наследствен дефект на съдовата стена, съчетан с последиците от покушението през 1918 г., би могъл да доведе до преждевременно износване на артериите.
- Заключение
Дебатът за смъртта на Ленин остава отворен. Официалната теория се основава на аутопсията, тази за невросифилиса – на лекарските дневници, а генетичната обяснява наследствеността. Човекът, посветил живота си на научното обяснение на света, се превръща в обект на неразрешим научен спор, а въпросът за истинската причина за смъртта му продължава да вълнува изследователите.
