З адължително използване на българския книжовен език в държавните институции, надписи на български език в публичното пространство, държавен стандарт за българската форма на кирилицата и създаване на Консултативен съвет към Министерския съвет. Това са основните предложения в законопроекта за българския език, внесен от „Възраждане“.
НС даде зелена светлина на законопроекта за българския език
Текстовете бяха приети на първо четене със 153 гласа „за“. От тях 121 бяха на депутати от „Прогресивна България“, 18 от ГЕРБ-СДС, един от „Демократична България“, двама от „Продължаваме промяната“ и 11 от „Възраждане“, предаде DarikNews.bg
Законопроектът урежда още употребата на чужди езици, мерките за опазване и популяризиране на българския език, както и налагането на санкции при нарушения.
С проекта се предлага цялостна правна уредба на държавната езикова политика, която обхваща използването на българския език в публичните институции, образованието, медиите и електронната среда.
В него е записано, че официалният език в България е българският книжовен език, а графичната му система е българската форма на кирилицата.
- Къде ще бъде задължително използването на български език?
Органите на държавната власт, местното самоуправление и публичноправните организации ще бъдат задължени да използват българския книжовен език при изпълнение на своите функции.
Изискването обхваща и надписите и съобщенията в публичното пространство, включително тези върху сгради, превозни средства и униформи на длъжностни лица. Те трябва да бъдат изписвани на български книжовен език.
Проектът допуска транслитерация на латиница под текста на кирилица съгласно Закона за транслитерацията. Използването на чужд език ще бъде разрешено и когато това е предвидено в специален закон или се отнася до търговска или туристическа дейност.
Българският книжовен език ще бъде задължителен в правосъдието, администрацията, образованието и здравните услуги, както и в областите на националната сигурност, обществения ред и отбраната.
Защо е важно да владеем книжовния език – писмено и говоримо?
- Какво се променя в електронната среда?
Една от основните части на законопроекта е посветена на използването на българската форма на кирилицата в електронна среда.
Предлага се въвеждането на държавен стандарт за българската форма на кирилицата. Държавната и общинската администрация ще трябва да използват шрифтове, съобразени с него, при изпълнение на правомощията си и при общуването с гражданите.
Институциите ще бъдат задължени също да насърчават прилагането на стандарта от търговските дружества и останалите стопански субекти при извършването на електронни сделки и предоставянето на онлайн услуги.
Държавата ще има ангажимент да осигурява условия за цифровизация, кодиране и включване на символите от българската форма на кирилицата в международните графични стандарти и системи.
За тази цел се предлага създаването на национална програма, която да финансира и подкрепя разработването на шрифтове, съобразени с държавния стандарт, както и свободното им публично разпространение.
Законопроектът допуска и въвеждането на национални изисквания към техническите и програмните параметри на електронните и мобилните устройства, свързани с изобразяването на българската кирилица. Това трябва да става при спазване на европейското право.
Предвидено е България да работи и за утвърждаването на българската форма на кирилицата в Европейския съюз, включително за регламентирането на общоевропейски стандарти за използването ѝ в администрацията, образованието и медиите.
„Възраждане“ с остър коментар за интервютата на английски език след мача между България и РСМ
- Какви са правилата за използване на чужди езици?
Законопроектът урежда и случаите, в които ще бъде допустима употребата на чужд език.
Сред тях са сключването на международни договори, по които България е страна, официалните международни отношения, международното признаване или защитата на авторско право на определен езиков израз, както и други случаи, предвидени в закон.
Чужд език ще може да се използва като втори език при определени публични съобщения. Допуска се употребата му и при публични прояви в областта на рекламата, образованието, науката, културата и развлекателната дейност.
За чуждестранните радио- и телевизионни програми ще продължат да се прилагат изискванията на Закона за радиото и телевизията.
- Как ще се опазва и популяризира българският език?
Проектът възлага на държавата да провежда целенасочена политика за опазване, насърчаване и правилно използване на българския книжовен език в образованието, публичната комуникация и администрацията.
За тази цел се предвижда допълнително подпомагане на образованието, науката, изкуството, културата и масовите комуникации като области, чрез които се развива и популяризира българският език.
Отделено е специално внимание на обществените медии. Държавата ще трябва да насърчава доставчиците на медийни услуги, които популяризират българския книжовен език и писменост чрез специализирани предавания, рубрики и други тематични материали.
В тях се предвижда да участват учени, писатели, представители на културата и изкуството, както и чуждестранни учени българисти.
Предвижда се обществените доставчици на медийни услуги да излъчват програмите си на български книжовен език, като изключенията ще бъдат съобразени със Закона за радиото и телевизията.
Сред останалите мерки са утвърждаването на кирилицата като общоевропейско културно-историческо наследство, популяризирането на приноса на българската писменост и книжовност към европейската цивилизация и насърчаването на използването на българския език в институциите на Европейския съюз, когато приложимите правила позволяват това.
Заложени са и национални програми за подпомагане на българистичните изследвания, развитието на науката за българския език и популяризирането му в чужбина.
- Какъв ще бъде новият Консултативен съвет за българския език?
Законопроектът предвижда създаването на Консултативен съвет за българския език към Министерския съвет.
В състава му ще влизат представители на Института за български език при Българската академия на науките, преподаватели по български език от висшите училища, учители по български език и литература и представител на Съвета за нематериално културно наследство.
Съставът на съвета ще се утвърждава с решение на Министерския съвет, а мандатът на членовете му ще бъде пет години.
Сред основните му задачи ще бъдат изготвянето на годишна оценка за състоянието на българския език, подготовката на становища по законопроекти, свързани с използването на книжовния език, и насърчаването на издаването на справочници, граматики и речници.
Съветът ще дава становища и при изготвянето и изменението на държавния образователен стандарт за книжовен български език, както и по учебните планове и учебниците по български език.
Предвижда се също да организира обществени дискусии по въпроси, свързани с езиковата култура и развитието на българския език.
Съветът обаче няма да разполага с контролни или санкциониращи правомощия. В законопроекта изрично е записано:
„Съветът не упражнява контролни функции, не издава задължителни предписания и не съставя наказателни постановления.“
Заседанията му ще се провеждат най-малко веднъж на тримесечие, а решенията му ще имат препоръчителен характер.
- Какви санкции са предвидени?
Нарушенията на закона, доколкото за тях не се предвижда по-тежка отговорност, ще се разглеждат като административни нарушения и ще се санкционират по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Контролът ще се осъществява от органите, които прилагат закона, съобразно правомощията им по специалните закони.
В законопроекта не са посочени конкретни размери на глобите или имуществените санкции за нарушения.
Предвижда се Министерският съвет да приеме подзаконов нормативен акт за прилагането на закона, включително по отношение на административнонаказателните разпоредби.
Добави ни в предпочитани източници в Google
