Д ълги опашки пред бензиностанциите и пекарните. Безкрайни колони от автомобили, които се опитват да напуснат столицата. И дълги, изпълнени с тревога нощи. Жителите на Техеран, все още потресени от внезапната атака на Израел срещу Иран в ранните часове на петък, 13 юни, споделят за страх, объркване и чувство на безсилие, примесено с противоречиви емоции, предаде BBC.
(Във видеото: Близкият изток пред прага на нов конфликт: Ще се намесят ли САЩ)
„Не сме спали от дни“, сподели 21-годишен студент по музика чрез защитено приложение за съобщения. „Всички бягат, но аз няма да тръгна. Баща ми казва, че е по-достойно да умреш в собствения си дом, отколкото да избягаш.“
„Доня“ – която не желае да разкрие истинското си име – е една от многото иранци, попаднали в капана на войната между режим, който презират, и Израел, чиято разрушителна сила в Газа са наблюдавали отдалеч по екраните. „Не искам моят прекрасен Техеран да се превърне в Газа“, казва тя с тревога в гласа.
Orang-orang mengungsi dari Teheran, Ibu Kota Iran.
— 🅻🆄🅶🅰 (@LurahGaza) June 15, 2025
Israel membuat Republik Islam bertekuk lutut hanya dalam waktu 72 jam. pic.twitter.com/HSMcNwffwH
Относно призива на израелския премиер Бенямин Нетаняху към иранците да се надигнат срещу духовното си ръководство, Доня има категоричен отговор: „Не искаме Израел да ни спасява. Нито една чужда държава никога не се е интересувала истински от Иран. Не искаме и Ислямската република.“
Друга жена споделя, че в първите моменти е изпитала „странно вълнение“, когато е видяла как Израел убива високопоставени ирански военни, които смятала за недосегаеми.
„Изведнъж този образ на непобедима власт беше разбит“, разказва тя пред BBC Persian. „Но от втория ден, когато разбрах, че са загинали и обикновени хора – хора, които не познавам, хора като мен – започнах да изпитвам скръб, страх и тъга.“ Тъгата й прераснала в гняв, когато чула, че газовото находище Южен Парс е било ударено. Тя се опасява, че Израел се стреми да превърне Иран в „руини“. За първи път в живота си, казва тя, започнала да се подготвя за мисълта, че може да умре.
Според иранските власти повече от 220 души, много от които жени и деца, са загинали след атаките от петък. Израелските власти съобщават, че ирански ракети са отнели живота на най-малко 24 души в Израел за същия период. За разлика от Израел, в Иран няма сигнали за предстоящи атаки, нито бомбоубежища, където хората да се скрият. Ракетите падат от небето, а съобщенията в израелски и ирански медии за коли бомби в Техеран засилват паниката и объркването.
This is what is going on in Iran right now?
— OM Hindi (@OM_Hindi) June 16, 2025
I saw a mushroom cloud hovering over Tehran but it may not necessarily be a nuclear bomb.#Israel #PrayForIsrael #Iran #TelAviv #IsraeliranWar #israil #iranisraelwar #Teheran #Netanyahu #Tehran pic.twitter.com/EHJeOZW3FV
Дори някои поддръжници на режима са разочаровани, че така раздуваната защита на страната се оказа толкова уязвима. Сред много иранци недоверието към властите е дълбоко вкоренено. Доня, която преди това се противопоставяла на режима, като излизала с непокрита коса в нарушение на строгите правила за облекло, сега не напуска дома си. „Нощем съм толкова уплашена“, признава тя. „Вземам няколко хапчета, за да се успокоя и да се опитам да заспя.“ Иранското правителство посъветва хората да се укриват в джамии и метростанции, но това е почти невъзможно, когато експлозиите идват без предупреждение. „Техеран е огромен град, но по някакъв начин всеки квартал е засегнат от разрушенията“, споделя друга млада жена пред BBC Persian.
„Засега единственото, което правим, е да следим новините на всеки час и да се обаждаме на приятели и роднини в ударените квартали, за да се уверим, че са живи“, добавя тя. Сега тя и семейството й са напуснали дома си, за да се преместят в район без известни правителствени обекти. Но в страна като Иран никога не знаеш кой може да живее до теб.
Израелските атаки разделиха иранците. Някои приветстват загубите на режима, докато други са разгневени от тези, които подкрепят Израел. Мненията се променят постоянно, а разделенията са дълбоки, дори в рамките на семействата. „Ситуацията прилича на първите часове след сблъсъка на Титаник с айсберга“, казва една от жените. „Някои се опитват да избягат, други твърдят, че не е толкова сериозно, а трети продължават да танцуват.“
Тя винаги е протестирала срещу духовните лидери на Иран, но смята действията на Нетаняху за „непростими“. „Животът на всички, независимо дали подкрепят атаките или не, е променен завинаги. Повечето иранци, дори тези, които се противопоставят на режима, разбраха, че свободата и човешките права не идват с израелски бомби, падащи върху градове с беззащитни цивилни“, казва тя. И добавя: „Повечето от нас са уплашени и притеснени за бъдещето. Подготвихме чанти с първа помощ, храна и вода, в случай че ситуацията се влоши.“
Израел твърди, че иранските въоръжени сили умишлено разполагат командни центрове и оръжия в цивилни сгради и райони. Иранската диаспора също е дълбоко разтревожена.
„Трудно е да опиша какво означава да си иранец в момента“, споделя Доре Хатиби-Хил, активистка за правата на жените и изследователка, базирана в Лийдс, която поддържа връзка със семейството и приятелите си в Иран. „Радваш се, че членове на режима, които измъчват и убиват хора, са елиминирани. Но в същото време знаем, че цивилни загиват. Това е хуманитарна катастрофа.“
Тя подчертава, че иранците не получават достоверна информация за случващото се. „Върховният лидер в Иран все още е жив, докато обикновените хора бягат, за да спасят живота си“, казва тя. „Никой не иска Иран да се превърне в нов Ирак, Сирия или Афганистан. Никой от нас не иска тази война. Но не искаме и този режим.“
Конфликтът между Израел и Иран е резултат от десетилетия на нарастващо напрежение, в основата на което стои ядрената програма на Техеран и регионалното му влияние. Израел отдавна изразява опасения за сигурността си, настоявайки, че няма да допусне Иран да се сдобие с ядрено оръжие, и многократно е предупреждавал за възможни превантивни удари. Иран от своя страна твърди, че ядрената му програма е само за мирни цели.
Тази дългогодишна вражда, често водена чрез прокси сили, ескалира до директни военни действия след нападение от страна на Израел на 13 юни. Ескалацията оказва опустошително въздействие върху цивилното население. Гражданите на Иран са лишени от основни защитни механизми като системи за предупреждение или бомбоубежища. Ситуацията разкрива и дълбоки вътрешни разделения в иранското общество, където хората са хванати между собственото си правителство, което мнозина презират, и външен конфликт, който заплашва да превърне домовете им в руини.
