П резидентът Илияна Йотова призова от трибуната на ООН Черно море да се превърне от зона на повишен риск в зона на национална и международна сигурност – зона на безопасност, зона на свободни транспортни, енергийни, търговски, дигитални коридори, на туризъм, зона, където се срещат в мир различни култури, религии и политически системи.
Тя започна изказването си с поздрав към Халилур Рахман по повод избирането му за председател на 81-вата сесия на Общото събрание на ООН и му пожела успех в отговорната мисия.
Многостранно сътрудничество и ролята на ООН
„Днес светът се нуждае не само от повече диалог, но и от повече доверие, повече отговорност и по-голяма способност да действаме заедно. Многостранното сътрудничество има смисъл само ако води до решения и ако решенията водят до действия и резултати“, каза Йотова.
Президентът увери, че България ще продължи последователно да защитава световния ред и една силна, ефективна и дейна ООН.
Според Йотова световната организация трябва да докаже не само способността си да обединява държавите, но и способността си да действа.
"Чрез общи усилия наш дълг е да преобразуваме света на безпорядъка в свят на международното право и трайния мир", посочи тя и добави: "Съветът за сигурност трябва да отразява днешния свят чрез по-справедливо регионално представителство, по-голяма легитимност и по-висока ефективност".
„Но реформа без ресурси не е възможна. Необходимо е предвидимо и устойчиво финансиране, за да може ООН да изпълнява отговорностите, които държавите ѝ възлагат“, каза Йотова.
Войната в Украйна и следвоенната архитектура за сигурност
"Крайно време е конфликтът в Украйна да бъде пренесен от военната в политическата и дипломатическата сфера. Европа не може да остане обикновен наблюдател, а трябва да участва пълноценно в преговорите за следвоенната архитектура за сигурност и да бъде способна сама да гарантира своята сигурност", заяви президентът.
"Войната в Украйна излезе от териториалните води на страните от конфликта и това засяга България пряко днес и сега. Но проблемът в Черно море от регионален стана глобален", подчерта Илияна Йотова.
Тя посочи, че регионалните последици заедно с тези от войната в Иран и безводието на река Дунав носят риск от продоволствена криза. Президентът Йотова постави и въпроса за устойчивостта и баланса на морските екосистеми в Черно море, застрашени в още по-голяма степен от войната в Украйна.
"България не може и не иска да остане безразлична. Прилагайки подхода на практическата дипломация, тя подготвя инициатива, чрез която ще се стреми заедно с държавите от региона и всички заинтересовани страни да постигне споразумение и общи действия за гарантиране на свободата и сигурността на корабоплаването в Черно море", заяви президентът.
"Убедени сме, че тази тема заслужава вниманието на Организацията на обединените нации", каза Илияна Йотова.
"България, като държава членка на Европейския съюз, издига своя глас и предлага да проведем дебат по този въпрос, както и по по-широкия въпрос за следвоенното бъдеще на Европа", заяви тя.
Като начало на този дебат президентът призова конфликтът да бъде пренесен от военната в политическата и дипломатическата сфера.
„Става дума за преговори, които изискват диалог и поне минимално доверие, подкрепено от подходящи гаранции. Съдбата на Украйна не може да бъде решавана без Украйна“, подчерта Йотова.
Същевременно Европа не може да бъде просто наблюдател. Тя трябва да бъде реален участник в преговорите за следвоенната архитектура за сигурност на континента след края на войната, заяви президентът.
"Европа трябва да бъде способна да гарантира собствената си сигурност. Военната сигурност трябва да бъде допълнена от втория стълб на сигурността - договорно-правния, който трябва да гарантира, че укрепването на отбранителния потенциал ще донесе повече сигурност, а не нова надпревара във въоръжаването", каза тя.
Според Йотова към военната и икономическата сигурност на Европа трябва да бъде добавена силна дипломация.
"Би било безотговорно, ако след края на войната в Украйна не можем да предложим на европейските граждани нищо по-добро от една нова и още по-тежка Студена война", предупреди президентът.
По думите ѝ е необходима визия за следващия ден, основана на формулата „Европа на мира чрез възпираща отбрана и споделена сигурност“.
"От тази най-висока трибуна призоваваме това да бъде ориентирът ни по пътя към тази цел", заяви Йотова.
Близкият изток: Газа, Израел и Палестина
Според Йотова Близкият изток също се нуждае от политически решения и деескалация.
"Не може да бъде допуснат нов цикъл на разрушения, хуманитарна криза и насилие в Газа", подчерта президентът.
Необходимо е да бъдат създадени условия за стабилизация и възстановяване, надеждни гаранции за сигурността на Израел и ефективно палестинско управление.
България осъжда терористичните действия на "Хамас" и настоява за пълното и безусловното разоръжаване на организацията, заяви Йотова.
"Тази организация няма място в управлението на Газа", подчерта тя.
България остава убедена, че единственото устойчиво решение е създаването на две държави - Израел и Палестина, които да живеят една до друга в мир и сигурност.
"Само така двата народа могат да получат перспектива за достоен живот и мирно бъдеще", каза президентът.
Политическите решения за постигане на стабилност трябва да бъдат поставени на преден план и в Ливан, Сирия и Йемен.
Сигурност на морските пътища и Ормузкият проток
В контекста на събитията около Иран сигурността на световните морски пътища и преди всичко маршрутът през Ормузкия проток показаха глобалните измерения на този въпрос, заяви Йотова.
Тя припомни, че България многократно и публично е заявявала пред международни форуми твърдата си подкрепа за свободата и сигурността на международното корабоплаване.
Страната ни настоява за пълно спазване на приложимото международно право и на Конвенцията на ООН по морско право.
Предизвикателства в Африка
Президентът посочи, че сериозни предизвикателства съществуват и в Африка.
В Судан, Сахел и района на Големите африкански езера са необходими политически процеси, защита на цивилното население, укрепване на държавните институции, дългосрочни усилия за развитие и създаване на икономически възможности, заяви Йотова.
Неразпространение на оръжията за масово унищожение
По думите на президента сигурността изисква ограничаване на рисковете, произтичащи от оръжията за масово унищожение и тяхното разпространение.
България остава ангажирана с укрепването на международната архитектура за неразпространение, разоръжаване и контрол над въоръженията, както и с трите стълба на Договора за неразпространение на ядрените оръжия.
"Подкрепяме целта за свят без ядрени оръжия, която трябва да бъде преследвана чрез прагматични мерки - повече прозрачност, проверим контрол и ограничаване на арсеналите", заяви Йотова.
Глобалните конфликти са породили и нови, непознати досега заплахи, които застрашават дори ядрената сигурност чрез безотговорни нападения срещу ядрени обекти и жизненоважна за тяхната безопасност инфраструктура.
Като примери президентът посочи атаките срещу Запорожката атомна електроцентрала и други украински ядрени централи.
От друга страна, спазването на Договора за неразпространение е основното условие за Иран, който преди всичко трябва стриктно да изпълнява международните си задължения и да постигне устойчиво ядрено споразумение под контрола на Международната агенция за атомна енергия.
"Многократно сме призовавали и този призив остава в сила и днес: Корейската народнодемократична република трябва да прекрати своите ядрени и ракетни програми", заяви Йотова.
Нови технологии, изкуствен интелект и космическо пространство
Според нея днешната среда за сигурност изисква навременни действия. Това предполага укрепване на дипломацията, посредничеството и политическия диалог, както и ефективен контрол върху разпространението на оръжия и военното приложение на новите технологии.
Изкуственият интелект трябва да бъде развиван в рамките на международното право и под ефективен човешки контрол, а космическото пространство трябва да остане област за мирно и безопасно използване, заяви президентът.
Същият принцип трябва да ръководи международния отговор срещу тероризма, радикализацията, дезинформацията и киберзаплахите.
"Нито една държава не може да се справи сама. Необходими са силни институции, ефективни мироопазващи операции на ООН и по-тясно международно сътрудничество", подчерта Йотова.
Тя увери, че България ще продължи да защитава този подход, защото устойчивата сигурност се изгражда не само чрез реакция при кризи, но и чрез способността те да бъдат предотвратявани.
Права на човека, медии и участие на жените и децата
Като член на Съвета на ООН по правата на човека през периода 2024-2026 г. България работи за обществена среда, в която няма място за дискриминация, расизъм, антисемитизъм и език на омразата, заяви Йотова.
Свободата на медиите, защитата на журналистите и достъпът до надеждна информация са основни елементи на тази среда, особено на фона на разрастващата се дезинформация.
Този ангажимент изисква също да бъде гарантирано, че всеки човек има възможност да участва и да бъде чут.
Правата на децата и достъпът до образование, равноправното участие на жените и момичетата в обществените процеси и пълноценното включване на младите хора са от решаващо значение за изграждането на общества, в които всеки участва в решенията, определящи неговото бъдеще.
България подкрепя конкретните международни усилия в тази посока - от гарантирането на правото на образование на всяко дете до последователното изпълнение на Програмата за жените, мира и сигурността.
"Защитата на правата на човека се измерва не само с поетите ангажименти, но и с реалните възможности за участие, образование и достоен живот", заяви президентът.
По думите ѝ общата цел трябва да бъдат общества, в които различията не разделят, омразата не определя хората, а правата и достойнството на всеки човек са защитени.
Устойчиво развитие и екологична отговорност
Президентът подчерта, че устойчивото развитие не е абстрактна цел.
То означава хората да могат да живеят достойно, да получават качествено образование и здравеопазване, да имат работа и перспектива, а обществата да могат да се справят с кризите и промените, без никой да бъде изоставен.
Затова България остава ангажирана с изпълнението на Програмата за устойчиво развитие до 2030 г. и с ускоряването на напредъка по целите за устойчиво развитие.
Екологичната отговорност е един от основните принципи на устойчивото развитие, подчерта Йотова.
В контекста на войната срещу Украйна този въпрос става все по-неотложен. Устойчивостта и равновесието на морските екосистеми в Черно море са застрашени от вредните последици на военния конфликт.
България призовава за политическа ангажираност и спазване на Резолюция 77/104 на Общото събрание на ООН от 7 декември 2022 г. за защитата на околната среда при въоръжени конфликти.
Образование, наука и култура
За България инвестициите в образованието, науката и културата са инвестиции в дългосрочната жизнеспособност на обществата, заяви президентът.
Те не само съхраняват знанието и идентичността, но и дават на хората способността да се приспособяват и да създават.
България ще продължи да отстоява този ангажимент и на международно равнище.
Избирането на страната ни за член на Междуправителствения комитет на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство за периода 2026-2030 г. е възможност този ангажимент да се превърне в още по-активен принос, подчерта Йотова.
Климат, здравеопазване и изкуствен интелект
Устойчивостта означава да бъдем подготвени за промените, които вече настъпват.
Климатът се променя, здравните кризи могат да засегнат целия свят, а новите технологии променят начина, по който работим и живеем.
"Не можем да спрем промяната, но трябва да я управляваме така, че тя да работи в полза на хората", заяви президентът.
Това означава справедлив екологичен преход, по-добра глобална свързаност и готовност за общ отговор при здравни кризи.
Помощта на изкуствения интелект ще бъде незаменима, ако той развива човешките способности, без да подкопава сигурността и доверието.
България ще продължи да допринася за международния диалог по тази тема, включително чрез участието си в подготовката на втория Глобален диалог за управлението на изкуствения интелект през 2027 г.
Заключение: ООН като двигател за предотвратяване на кризи
"Всички тези усилия водят към една обща цел - свят, в който мирът, сигурността, правата на човека и развитието взаимно се подкрепят и допълват и в който международното право защитава човешкото достойнство", заяви Йотова в заключение.
Тя призова ООН да бъде не само форум за обсъждане на кризите, а двигател за тяхното предотвратяване и мирно разрешаване.
"Защото бъдещето не принадлежи непременно на най-силните. То ще принадлежи на онези, които успяват да изграждат доверие", подчерта президентът.
По думите ѝ няма по-голяма отговорност към народите от това на бъдещите поколения да бъде предаден свят, в който сътрудничеството е по-силно от противопоставянето, диалогът е по-силен от езика на омразата, а мирът е по-силен от войната.
"България е готова да допринесе за това не само като потребител на сигурност, но и като създател на сигурност", каза в заключение Илияна Йотова.
От трибуната на ООН президентът изрази своята почит към капитан Марин Маринов, който загуби живота си в ивицата Газа, докато изпълняваше хуманитарна мисия.
Добави ни в предпочитани източници в Google
