- Ядрените оръжия остават средство за възпиране, но не гарантират победа във война, показват конфликтите в Украйна и Иран. Русия и САЩ имат огромни ядрени арсенали, но въпреки това срещат трудности да постигнат политическите си цели с конвенционални сили.
- Историята от Студената война показва, че използването на ядрено оръжие в регионални конфликти крие огромни рискове и носи малко реални ползи. Заплахите на Владимир Путин и Доналд Тръмп не доведоха до решаващи резултати, а увеличиха международното напрежение.
- САЩ трябва да преосмислят ядрената си стратегия, като се фокусират върху конвенционалната военна мощ, съюзите и възпирането, вместо върху разширяване на ролята на ядрените оръжия. Според анализа модернизирането на арсенала за близо 1 трилион долара изисква по-ясна цел и доктрина.
Хенри Кисинджър често казваше, че ядрените оръжия са „оръжия в търсене на доктрина“. След края на Студената война някои стратези се опитват да разберат какво точно могат да донесат тези оръжия отвъд възпирането. Отговорът, както се оказва, е: нищо. Това посочва Том Никълс в анализ за The Atlantic.
Двете войни, които се водят в момента, са показателни. Продължаващите американски атаки срещу Иран и отчаяната кампания на Русия от жестокости в Украйна доведоха до драматични кадри от бойното поле - две големи сили се изправят срещу противници със средни военни възможности, нанасят тежки поражения, но въпреки това не успяват да постигнат целите си.
Сред многото болезнени уроци, които САЩ и Русия отново научават, е, че впечатляващият им арсенал от ядрени оръжия не им осигурява победоносен изход от подобни конфликти.
Американците след края на Студената война не са отделяли особено внимание на ядрените оръжия. Миналата пролет администрацията на Тръмп реши да се придържа към своя преглед на ядрената политика от 2018 г., документ, който има за цел да обясни политиката на САЩ в областта на ядрените оръжия пред Конгреса и американската общественост, вместо да изготви актуализирана версия.
Много неща обаче са се променили за почти 10 години, включително избухването на две мащабни войни. Освен това Съединените щати са в процес на изразходване на близо 1 трилион долара за модернизиране на ядрения си арсенал, без някой ясно да е обяснил как точно Пентагонът възнамерява да го използва.
Студената война показа, че стратегическото възпиране работи за запазването на мира между държавите, притежаващи ядрени оръжия. Тя също така показа, че тези оръжия имат почти никакво приложение в регионални конфликти.
Сега, когато две ядрени суперсили са въвлечени в две подобни войни, е изключително важно САЩ да се върнат към опита си от XX век и да извлекат поуки от него.
Стратегическото ядрено противопоставяне между САЩ и Съветския съюз попречи на Студената война да се превърне в горещ конфликт. Съветите и американците бяха напълно готови да създават проблеми един на друг и дори да водят войни чрез свои съюзници в различни части на света, но никоя от страните не искаше събитията да излязат извън контрол и да доведат до пълно унищожение.
Дори днес основната мисия на американския ядрен арсенал, както заяви администрацията на Тръмп през 2018 г., е „да възпира потенциалните противници от ядрен удар с какъвто и да е мащаб“ срещу Съединените щати.
За съжаление администрацията на Тръмп иска да остави отворена възможността за използване на ядрени оръжия в множество различни сценарии. В това отношение президентът и неговият екип очевидно не са успели да се поучат от историята.
- Провалите на ядреното мислене през Студената война
По време на Студената война американците бяха изправени пред числено превъзходство на съветските и китайските сили. Тъй като не можеха да разположат войски по целия свят, за да реагират на всяка възможна проява на комунистическа агресия, американските стратези се опитваха да разберат как ядрените оръжия могат да бъдат използвани в регионални конфликти далеч от родината.
Отново и отново те стигаха до задънени улици.
По време на Корейската война американските военни представиха на президентите Хари Труман и Дуайт Айзенхауер планове за нанасяне на удари по цели в Източна Азия, включително Китай. И двамата президенти се отказаха от идеята, не на последно място заради очевидната опасност от ескалация и предизвикване на война със Съветския съюз.
По време на войната във Виетнам сенаторът Бари Голдуотър прословуто предложи използването на ядрени оръжия за унищожаване на джунглите във Виетнам и разкриване на снабдителните линии на противника. Това безотговорно предложение допринесе за поражението му на изборите.
Линдън Джонсън, чиято администрация тайно е разглеждала планове за унищожаване на зараждащия се ядрен потенциал на Китай през 1964 г., веднъж направил мрачна шега пред журналист, че „не можем да позволим на Голдуотър и Червен Китай едновременно да се сдобият с бомбата. Тогава наистина ще стане страшно“.
По време на обсадата на Ке Сан американската армия разработила план, без знанието на Джонсън, за използване на ядрени оръжия като последна мярка, ако американските сили бъдат на път да бъдат напълно разгромени.
Когато научил за съществуването му, Джонсън бил разгневен и наредил планът да бъде прекратен.
- Ядрените оръжия и границите на американската сила
През първата си година на поста президент Ричард Никсън поиска планове за използване на ядрени оръжия срещу Северна Корея, след като се разочарова от провокациите на Пхенян, включително свалянето на американски разузнавателен самолет през април 1969 г.
На Никсън бяха представени различни варианти, включително прецизни удари по военни цели с ядрени бомби, значително по-малки от тези, хвърлени над Япония през 1945 г.
И този път обаче американските военни стратези не успяха да намерят начин да обезвредят Северна Корея, без това да доведе до огромни разрушения и риск от ескалация в нестабилен регион на света. Никсън се отказа от плана.
В края на Студената война Съединените щати се опитаха да изтласкат Ирак от Кувейт, конфликт, при който съществуваше възможност противникът да използва химически оръжия срещу американските и съюзническите сили.
Американските лидери никога сериозно не са разглеждали възможността за използване на ядрени оръжия.
Генерал Джордж Лий Бътлър, който по това време ръководеше Стратегическото въздушно командване на САЩ, по-късно заяви, че американските представители са отхвърлили ядрения вариант, защото собствените им анализи вече са показали, че „ядрената кампания срещу Ирак би била военно безполезна и политически абсурдна“.
Днес някои стратези биха могли да твърдят, че способността да се влияе върху нови видове конфликти чрез ядрени заплахи или реалното използване на ядрени оръжия вече не е ограничена от остарелите опасения от Студената война за ескалация.
Настоящият заместник-министър на отбраната по политическите въпроси Елбридж Колби например написа през 2013 г., че Съединените щати трябва да запазят възможността да отговорят на мащабна кибератака с термоядрени оръжия.
Но въпреки че Студената война е приключила, проблемите при използването на ядрени оръжия срещу противници, които не притежават такива оръжия, остават същите.
Да заплашиш с използване на ядрени оръжия е лесно. Съветските и американските лидери го правеха постоянно по време на Студената война.
Но да се определи къде и как точно да бъде използвано такова оръжие е също толкова трудно днес, колкото е било преди 50 години.
- Путин и ядрената заплаха в Украйна
Трудността да се отправят достоверни ядрени заплахи не е спряла някои от днешните лидери да опитват.
Когато руският президент Владимир Путин започна войната си срещу Украйна през зимата на 2022 г., той демонстративно нареди на своя министър на отбраната да постави руските стратегически ядрени сили в „специален режим на бойно дежурство“.
Тези думи обаче нямаха реално военно значение. Не се появиха признаци, че Русия действително е повишила степента си на ядрена готовност.
Путин вярваше, че руската атака срещу Украйна ще доведе до срив на правителството в Киев само за няколко дни. Вместо това войната бързо разкри колко силно е отслабнала корумпираната и некомпетентна руска армия през последното десетилетие и колко много са се подобрили украинските въоръжени сили през същия период.
Блицкригът на Путин, вдъхновен от Втората световна война, се превърна в окопна война по подобие на Първата световна война.
С нарастването на мащаба на руския провал в Кремъл американски представители започнаха да се притесняват, че Путин може да прибегне до използване на тактически ядрени оръжия на бойното поле.
Руската ядрена доктрина гласи, че Руската федерация би използвала ядрени оръжия само в отговор на „критични“ заплахи за своя суверенитет и „териториална цялост“.
Путин обаче умишлено запазва неяснота относно това какво точно означават тези понятия и оставя на свои приближени по телевизията и в правителството да отправят директни заплахи срещу Украйна и Запада.
- Путин вече не може да прикрива катастрофата си
Русия няма реални ядрени възможности, които да ѝ помогнат в продължителната война в Украйна.
Дори Путин вероятно осъзнава, че цената би била огромна, а потенциалните ползи - минимални.
На първо място, вятърът в Украйна често духа към Русия, което означава, че Москва би рискувала да замърси със радиация собственото си население. Това може да доведе до обществено недоволство и дори бунт сред уплашените руснаци.
Съединените щати, поне при предишната администрация на Джо Байдън, предупредиха, че подобен акт ще предизвика мащабен военен отговор.
Освен това Китай, който е сред малкото големи партньори на Русия, предупреди Путин, че използването на ядрено оръжие ще сложи край на всякаква подкрепа. Това би превърнало Русия в още по-голям международен изолатор, отколкото е в момента.
През 2023 г. Русия опита различна стратегия, когато Кремъл потвърди, че премества ядрени оръжия в Беларус, първото разполагане на такива оръжия извън територията на Русия след края на Студената война.
Путин очевидно смята, че приближаването на тези оръжия до активна военна зона може да увеличи усещането за риск в чуждите столици.
Единственият човек, чието мислене изглежда се е променило, е беларуският диктатор Александър Лукашенко.
Миналата седмица той заяви, че Беларус няма да участва в никакви операции срещу Украйна.
Бойните глави остават в страната му, но са съхранявани в складове и са практически безполезни за всички страни.
Ядрените манипулации на Путин не му донесоха нищо.
Войната вече е в четвъртата си година. Руските сили, блокирани на фронта, търпят огромни загуби, а Украйна нанася удари дълбоко на руска територия, включително срещу самата столица.
Когато миналата седмица Доналд Тръмп попита украинския президент Володимир Зеленски дали е готов да отиде в Москва, за да разговаря с Путин, Зеленски отговори с ирония:
„Трудно е. Там има много украински дронове. Много е опасно.“
- Иран и унижението на ядрената суперсила
На няколко хиляди километра южно от Москва иранците нанасят подобно унижение на въоръжените с ядрени оръжия Съединени щати.
Тръмп отправи множество заплахи, които можеха да бъдат разтълкувани като намек за използване на ядрени оръжия. Подобно на Путин, той научи, че подобни заплахи носят малко резултати, но предизвикват множество критики.
На 7 април Тръмп отправи заплаха, определена като геноцидна, заявявайки, че ако Иран не изпълни различни американски искания, включително да отвори Ормузкия проток, „цяла цивилизация ще загине тази нощ и никога повече няма да бъде възстановена“.
Само ядрените оръжия могат да унищожат една държава за една нощ, но иранците не бяха впечатлени. Вместо това необмисленото изказване на Тръмп предизвика международно осъждане, включително от папа Лъв XIV – първия американец, оглавил Римокатолическата църква.
Само ден по-късно Тръмп промени позицията си, като без доказателства заяви, че Иран е представил „работеща основа, върху която да се водят преговори“.
През май той опита отново:
„Ако няма прекратяване на огъня, просто ще трябва да погледнете към една голяма светлина, която идва от Иран“, заяви американският президент.
Отново светът реагира, но Иран - не.
Заплахите на Тръмп за пълно унищожение не означават нищо и дори противникът изглежда го разбира.
Всъщност неговите заплахи често идват точно в моментите, когато той е на път да отстъпи, а не да ескалира конфликта. Затова е възможно да ги използва като начин да прикрие отстъпленията си.
Подобно на Путин, Тръмп говори за ядрени оръжия, но след това не прави нищо, което да показва, че те действително ще бъдат използвани.
За това всички трябва да бъдат благодарни.
Дори ако Тръмп беше напълно сериозен, той щеше да се изправи пред същия проблем, с който се сблъскаха неговите предшественици в Азия и с който Путин се сблъсква в Украйна:
Политическите и икономическите разходи от използването на ядрено оръжие биха надхвърлили многократно всякакви възможни ползи.
Такъв ход би могъл да доведе до огромен брой жертви и да разпространи радиоактивно замърсяване към приятелски настроени държави.
Американското използване на ядрено оръжие почти сигурно би обединило региона, както и голяма част от света, включително НАТО, срещу Съединените щати.
И Иран, и Украйна са превъзхождани числено и военно по почти всеки показател за бойна мощ, но въпреки това САЩ и Русия са изправени пред исторически поражения.
Великите империи многократно са се убеждавали, че конвенционалните войни могат лесно да бъдат загубени по множество причини, включително заради разликата между лесното нанасяне на разрушения и трудността да бъде задържана територия.
Това е проблем, който е разочаровал американските военни стратези в множество конфликти.
В тези регионални войни ядрените оръжия се оказаха безполезни.
- Какво трябва да научат американците от този опит?
Ядрените оръжия остават инструмент за възпиране, не за победа
Стратегическите ядрени оръжия ще продължат да бъдат мълчаливите пазители на глобалния мир между великите сили, поне докато светът не намери нещо по-добро.
Но нито Съединените щати, нито други държави се нуждаят от пълен набор от ядрени възможности за всяка възможна военна ситуация.
Администрацията на Тръмп заявява, че САЩ биха обмислили използването на ядрени оръжия само „при крайни обстоятелства, за да защитят жизненоважните интереси на Съединените щати, техните съюзници и партньори“.
Но какво представлява „крайно обстоятелство“?
Съединените щати губят война с Иран, ситуация, която може да изглежда „крайна“, но поражение на САЩ в Персийския залив не застрашава съществуването на американската държава.
Огромна руска армия води война в центъра на Европа, точно онзи кошмарен сценарий, за предотвратяването на който беше създадено НАТО. Но САЩ работят за отслабването на Русия без пряко участие на американски или други сили на Алианса.
Въпреки това администрацията на Тръмп иска да се върне към мисленето от Студената война.
Тя се оттегли от Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег от 1987 г. и иска да разположи нова крилата ракета с ядрен заряд върху подводници.
Тръмп също така иска неговите нови бойни кораби от клас „Тръмп“ (ако изобщо бъдат построени) да бъдат въоръжени с ядрени оръжия, безсмислен ход, който би върнал ядрените оръжия на американските надводни кораби за първи път от началото на 90-те години.
- САЩ трябва да преосмислят ядрената си стратегия
Докато Тръмп е на власт, няма да бъдат предприети сериозни действия за реформа на ядрената стратегия. Но не е твърде рано Съединените щати да погледнат към войните в Украйна и Иран и да направят някои важни изводи.
Първо, ядрените оръжия не могат да заменят конвенционалната военна мощ.
Китай знае, че Съединените щати разполагат с ядрени оръжия. Това, което лидерите в Пекин трябва да видят в Тихоокеанския регион, са кораби, самолети, военнослужещи и готовност да бъдат защитени американските съюзници, а не още ядрени бойни глави.
Войната с Иран изчерпа запасите от американски конвенционални ударни боеприпаси, а не ядрени бомби.
Второ, Съединените щати трябва да се отърсят от мисленето от Студената война.
Например Вашингтон запазва политика, която му оставя правото да използва ядрени оръжия първи, наследство от времето, когато НАТО беше убедено, че съветските танкове ще превземат Европа в първите седмици на евентуален конфликт.
Днес ситуацията е обратната: Русия би загубила конвенционална война срещу НАТО, и то бързо.
Няма никаква полза от запазването на стратегия отпреди половин век, която изисква от САЩ и днес да поддържат складове с тактически ядрени оръжия в Европа.
(Съединените щати също не трябва да разполагат допълнителни ядрени оръжия в Тихоокеанския регион.)
Най-малкото, политическа декларация за „непърва употреба“ на ядрени оръжия би помогнала американската стратегия да бъде съобразена с новите реалности на XXI век.
- Необходима е цялостна промяна на американската отбранителна стратегия
Накрая, Съединените щати се нуждаят от цялостно преосмисляне на своята отбранителна стратегия.
Тръмп разглежда целия свят, включително американските съюзници, като потенциално враждебен.
Неговият безразсъден и изпълнен с подозрения подход към сигурността направи Съединените щати по-малко защитени, а света по-малко стабилен.
Следващата администрация ще трябва да събере отново разпилените части.
Междувременно новият Конгрес може да започне преглед на част от исканията на Пентагона, свързани с ядрените оръжия и да започне тяхното отменяне.
Една ядрена надпревара от времето на Студената война беше достатъчна.
Материалът представлява авторски анализ и изразява личното мнение на неговия автор. То не задължително съвпада с позицията на редакцията на Vesti.bg.
