П репратките към език и идентичност в годишния доклад на ЕП за Северна Македония бяха заличени.
Годишният доклад на Европейския парламент (ЕП) за напредъка на Република Северна Македония по пътя към ЕС беше приет с 461 гласа "за", 121 гласа "против" и 107 "въздържал се" от 689 гласували в 720-местния парламент на пленарно заседание днес в Страсбург.
Пътят на РСМ към ЕС: ЕП гласува доклада за напредъка на страната
Анджей Халицки (ЕНП), Катлен Ван Бремпт (СиД) и Дан Барна („Обнови Европа“) внесоха писмени поправки, с които да бъдат заличени споменаванията на езика и идентичността в доклада.
Едно от измененията, внесени от тях - изменение 21, което беше гласувано първо по ред, беше прието с 458 гласа "за", 109 "против" и 118 въздържали се.
Съгласно него в параграф 3 се заличава частта "при пълно зачитане на македонския език и идентичност".
Това е първият доклад за напредъка на Република Северна Македония по европейския ѝ път за последните три години.
Проектодокладът за напредъка на страната по пътя към ЕС предизвика напрежение в България заради наличната в него формулировка "македонски език и идентичност".
Той беше одобрен от парламентарната комисия по външни работи на 24 юни т.г. с 40 гласа "за", 19 "против" и 10 въздържали се.
Любчо Нешков за РСМ: Българските политици се "хващат на димката" за идентичността
Тогава комисията не допусна внасянето на устна поправка от групата на Европейската народна партия (ЕНП) в текста преди думите за "македонски език и идентичност" да бъде добавено определението "съвременен".
Групите на ЕНП, на Социалистите и демократите, "Обнови Европа" и Зелените съобщиха, че преди гласуването на доклада в пленарната зала в Страсбург през юли ще внесат същата поправка писмено.
Република Северна Македония подаде молба за членство през март 2004 г. и получи статут на страна членка през декември 2005 г.
Министерството на външните работи на Република България излезе с официална позиция по повод приемането на доклада:
Министерството на външните работи отчита приетата от Европейския парламент резолюция с убедително мнозинство, с която се избягва въвличането на институцията в опити за политическа инструментализация от страна на Република Северна Македония, насочени към заобикаляне на ангажиментите, произтичащи от т.нар. Европейски компромис от 2022 г. В контекста на разширяването на Европейския съюз, въпросите, свързани с идентичността и езика, следва да се разглеждат в рамките на научния и академичния дискурс, като по своята същност те не попадат в обхвата на институционалната оценка на напредъка на страните кандидатки спрямо обективните и измерими критерии за присъединяване.
Със своето решение Европейският парламент потвърди ролята си на безпристрастен и независим орган, ангажиран с проследяването на реформаторския напредък на Република Северна Македония. Особено значение имат констатациите в областта на върховенството на правото, защитата на основните права и свободи, функционирането на демократичните институции, провеждането на ключови реформи, изпълнението на договорно поети ангажименти, както и въздействието на външни актьори. Именно тези аспекти следва да бъдат във фокуса на усилията на властите в Скопие, ако целта остава трайна европейска интеграция.
Република България последователно подкрепя европейската перспектива на всички държави от региона на Западните Балкани, на основата на обективните критерии за членство и при стриктно прилагане на принципа на собствените заслуги. Отклоненията от установената условност, както и опитите за използване на европейските институции за постигане на краткосрочни вътрешнополитически цели, не само забавят процеса на присъединяване, но и подкопават доверието между държавите в региона. Това има негативно въздействие върху добросъседските отношения, които са хоризонтален и неотменим елемент от процеса на присъединяване към Европейския съюз.
Пътят на Северна Македония към пълноправно членство в Европейския съюз е дълъг процес, който включва изпълнението на редица критерии, свързани с върховенството на закона, демократичните институции, пазарната икономика и административния капацитет. През годините обаче, този процес беше силно обременен от двустранни спорове, особено с България, касаещи исторически, езикови и идентичностни въпроси.Ключов момент в този процес настъпи с т.нар. "френско предложение" от 2022 г. Този рамков документ беше предложен от тогавашното френско председателство на Съвета на ЕС с цел да деблокира преговорите за присъединяване на Северна Македония. Предложението обвързва началото на същинските преговори с конституционни промени в Северна Македония, които да гарантират включването на българите в основния закон на страната като държавотворен народ. Едновременно с това, "френското предложение" предвижда ЕС да признае "македонския език" в преговорната рамка, докато България ще направи едностранна декларация, уточняваща позицията си по отношение на езика, според която той е писмено-регионална норма на българския език.
Спорът около "македонския език и идентичност" е в основата на напрежението между София и Скопие. От българска страна се поддържа тезата, че "македонският език" е кодифициран след 1944 г. в рамките на Социалистическа федеративна република Югославия, като до голяма степен е базиран на западни български диалекти. България настоява за формулировката "съвременен македонски език", за да подчертае този исторически контекст и да се разграничи от твърденията за "многовековна" или "древна" македонска идентичност, която според българската историография е част от българската културна и историческа общност. От своя страна, Северна Македония твърди, че "македонският език" и "македонската идентичност" са автономни и вековни, и всяко поставяне под въпрос на тези аспекти се възприема като пряка атака срещу националния им суверенитет и самоопределение.
Този спор често се отразява в докладите за напредъка, изготвяни от Европейския парламент, предизвиквайки остри дебати и корекции, както е видно от отпадането на формулировките за "македонска идентичност и език" от доклада на Томас Вайц. Паралелно с двустранните спорове, докладът на Европейския парламент за напредъка на Северна Македония акцентира и върху опасността от чуждестранно влияние. Сръбското, руското и китайското влияние се посочват като основни фактори, подкопаващи стабилността и европейската перспектива на страната. Конкретно, се изразява загриженост относно концепцията за "Сръбски свят" – геополитически проект, който цели да дестабилизира и потенциално да промени държавните граници в Западните Балкани, включвайки територии като Република Сръбска (в Босна и Херцеговина), Черна гора, Косово и Северна Македония.
Докладът отбелязва, че някои представители на правителството в Скопие подкрепят и популяризират тази концепция. В контекста на преодоляване на тоталитарното минало и засилване на демокрацията, резолюцията призовава за отваряне на архивите на югославските тайни служби (УДБА и КОС), съхранявани както в Северна Македония, така и в Сърбия. Тази мярка се смята за ключова за установяване на прозрачност и отчетност, както и за противодействие на продължаващи чужди влияния и дезинформационни кампании.
Документът предупреждава, че руски и китайски субекти използват медии на сръбски език и платено съдържание в македонски медии за разпространение на антиевропейски и антиНАТО наративи, включително твърдения, че ЕС оказва натиск върху Северна Македония да се "откаже от своята идентичност". Примерите включват финансиране на медийно съдържание без прозрачно обозначаване и използване на принудителни клаузи в договори за инфраструктурни заеми, които водят до зависимост. Тези геополитически предизвикателства допълнително усложняват европейската интеграция на Северна Македония, изисквайки не само вътрешни реформи, но и активна защита срещу външни опити за подкопаване на суверенитета и демократичните процеси.
