П резидентът на Северна Македония Гордана Силяновска-Давкова заяви, че Европейският съюз страда от „дефицит на демокрация“, предаде БГНЕС.
„Не съм шокирана, макар че съм дълбоко разочарована от характера на някои поправки, а дори и от дискусиите в Европейския парламент“, каза Силяновска относно консенсуса сред трите най-големи политически групи за премахване на формулировката „македонския език и идентичност“ от доклада на Томас Вайц.
„Не съм шокирана, защото в Европейския парламент седят и представители на партии, които са против самия ЕС. Иначе бях приятно изненадана от доклада на г-н Вайц. Той е уважаван депутат, който познава добре балканската ситуация, защото Австрия можеше да направи същото със Словения, което се случва с нас, защото словенската конституция не включва австрийци, хървати, босненци, роми... Но характерът на поправките показа, че не само светът, но и Европа и ЕС имат сериозен проблем с демокрацията“, продължи Силяновска.
Мицкоски: Талибани заличиха "македонските език и идентичност" от доклада за РСМ
Тя посочи, че е изненадана от реакцията на българското правителство на „забележките относно ситуацията в България, свързана с малцинствата“.
„Ето какво е адресирала тя (България - бел. ред.) до Съвета на Европа. Тя казва, че в преброяването от 2021 г. 1143 души са се самоопределили като етнически македонци, 3540 са заявили, че майчин език им е македонски, а 1091 души са съобщили, че говорят македонски у дома. А ето какво пише правителството – казва, че „дава възможност за доброволен процес на самоопределение“. Тук насочвам международните организации да се върнат към преброяванията в България, защото някакви феноменални промени никога не се случват никъде. Така че нека видят преброяването от 1956 г. и преброяването от 1946 г.“, каза президентът на Северна Македония.
Тя визира една от най-мрачните страници в историята на България. На преброяванията преди 1945 г. в България няма регистрирани етнически македонци, но според преброяванията от 1946 г. и 1956 г. в България живеят 160 541, съответно 178 862 етнически македонци.
Причината е, че контролираният от Москва тоталитарен режим в България подготвя присъединяването на Пиринска област към Югославия като част от Социалистическа република Македония. Македонизацията продължава с намаляваща интензивност до 1958 г. Тя включва промяна на имената на българското население в Пиринския край и редица насилствени мерки като изпращането на несъгласните в трудово-възпитателни лагери.
През лятото на 1946 г. на обща българо-югославска среща в Москва, Сталин одобрява югославски план за даване на културна автономия на Пиринска Македония, а Българската работническа партия (по-късно БКП - бел. ред.) дава своето съгласие.
След августовския пленум на ЦК на БРП от 1946 година е взето решение за отваряне на училища в Пиринско, в които да се преподава на новосъздадената македонска езикова норма и "македонска" история. Започва издаването на "Пиринско дело" и се отваря издателство "Македонска книга". Населението принудително е абонирано за различните печатни издания и е принуждавано да участва в културно-образователните срещи.
През август 1947 г. Георги Димитров подписва Бледската спогодба, която дава възможност за обединение на Пиринска Македония с Вардарска Македония, след като са отменени визовите режими и са премахнати митническите служби по границата. Въпреки това, София отхвърля пълното включване на областта в Югославия, докато не се финализира планираното присъединяване на България.
Мицкоски: Гоце Делчев и Миладинови са моята идентичност
През декември 1946 г. е проведено преброяване на населението в Пиринска Македония. Властите дават указания местното население да бъде административно записвано като "македонско".
В доклад на партийната организация на БКП в Петрово се констатира, че "Въпросът за присъединяване на Пиринска към Вардарска Македония се посреща с голямо недоумение от населението, а от партийната маса – с негодувание".
През 1948 г. отношенията между югославския лидер Йосип Тито и съветския - Йосиф Сталин, се влошават и в резултат се проваля идеята за включването на България в Югославия.
След смъртта на Сталин през 1953 г. Москва нарежда на българските власти да подобрят отношенията си с Югославия. Отношенията на Тито с СССР отново се влошават през 1957 г., след което македонизацията на Пиринския край е окончателно прекратена.
криза, която тихо расте" />
