Е вропейският парламент зразява загриженост относно т. нар. проект „Сръбски свят“ и факта, че някои представители на правителството на Северна Македония са се застъпвали и насърчавали тази концепция; осъжда участието в срещи, които се опитват да установят сфера на влияние, подкопаваща суверенитета на други държави и стабилността на региона.
Това се казва в проекторезолюция на Европейския парламент, базирана на доклада на Томас Вайц за напредъка на Северна Македония към ЕС, предаде БГНЕС.
Резолюцията засяга редица теми „табу“ в западната ни съседка, свързани с комунистическото минало и влиянието на Белград.
Дебатът по документа е насрочен за 8 юли в Страсбург.
Муцунски в интервю - все още не мога да разбера какво означава „съвременна“ македонска идентичност
В текста се подчертава „необходимостта от отваряне на архивите на югославските тайни служби (УДБА и КОС), съхранявани както в Северна Македония, така и в Сърбия, както и нуждата тези архиви да бъдат отворени на регионално ниво, за да се преодолее тоталитарното минало по прозрачен начин, с цел укрепване на демокрацията, отчетността и институциите в Западните Балкани.
„Северна Македония остава обект на враждебни чуждестранни операции за влияние, включително усилия за разединяване на социалната тъкан на страната и използване на антиевропейски настроения, особено чрез таблоиди и медии на сръбски език, които функционират като регионални усилватели на кремълските наративи и се ползват със значително влияние“, пише в проекторезолюцията.
Премиерът на РС Македония: Ще се борим жестоко
Там се припомня, че Северна Македония експулсира 13 руски дипломати между 2018 и 2023 г. за дейности, несъвместими с дипломатическия им статут, което подсказва за продължаващо присъствие на тайни мрежи за влияние.
Уточнява се, че Китай се стреми да разшири влиянието си чрез контрол върху информацията, инвестиционна дипломация и принудителни клаузи в договори за инфраструктурни заеми.
В доклада се предупреждава, че китайски дипломатически структури са финансирали платено съдържание и коментари в македонски медии без ясно обозначаване.
Анализ от 2023 г. установява, че свързани с руската държава субекти са използвали сръбски медийни проксита, за да разпространяват наративи, враждебни към НАТО, и да твърдят, че ЕС притиска Северна Македония да "се откаже от своята идентичност".
В проекторезолюцията, публикувана на уебсайта на Европейския парламент, се изразява загриженост, че Северна Македония и други държави от Западните Балкани, кандидатки за членство в ЕС, са особено силно засегнати от чужда намеса и кампании за дезинформация, включително хибридни заплахи, стратегическа корупция, непрозрачни финансови потоци и принудителни инвестиционни практики, особено с произход от Русия и Китай.
Вълчев: Орбан блокира българските поправки в доклада за РС Македония
Изразена е тревога от „ролята на Унгария и Сърбия в подкрепа на геополитическите цели на Китай и Русия, а в този контекст - риска от зависимост от Китай поради асиметрични договори за заеми, както и заема от Унгария за Северна Македония, който изглежда е с китайски произход".
Освен това резолюцията запазва неутрален тон по отношение на македонския език и идентичност и не ги посочва нито като исторически, нито като модерни.
Проекторезолюцията насърчава Северна Македония да продължи усилията си за борба с речта на омразата във всичките ѝ форми и насочена към всички групи, проактивно да предотвратява и щателно да разследва всички случаи на реч на омразата, престъпления от омраза и сплашване, систематично да преследва свързаните с това нападения с цел постигане на осъдителни присъди и гарантиране на безопасността и сигурността на жертвите, като журналисти, хора, принадлежащи към малцинства, общности като българите и други уязвими групи.
Подчертава се значението на пълното прилагане на международни споразумения с осезаеми резултати в духа на добра воля от всички страни, включително Преспанското споразумение с Гърция и Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България.
Освен това в пояснителните бележки е посочено, че Северна Македония ще може да премине към следващата фаза на преговорите за присъединяване към ЕС, едва след като впише българското малцинство в конституцията си.
