М едиците, работещи в ивицата Газа, използват специфична фраза, за да опишат определен вид жертва на войната. Това посочва Далия Хайдар, кореспондент на BBC.
„Има акроним, който е уникален за ивицата Газа, това е WCNSF – ранено дете, без оцеляло семейство – и не се използва рядко“, казва д-р Таня Хадж-Хасан, която работи с неправителствената организация “Лекари без граници”.
Изразът улавя ужаса на ситуацията за много деца от Газа. Животът им се променя за секунди - техните родители, братя и сестри, баби и дядовци са убити и нищо вече не е същото.
Войната започна, след като “Хамас” нападна Израел на 7 октомври, като уби 1200 души и взе около 240 други за заложници, а Израел започна военната си контраофанзива. Повече от 15 500 души са били убити в конфликта, включително около 6000 деца, според управляваното от “Хамас” Министерство на здравеопазването в Газа.
ООН отново поиска прекратяване на огъня в Газа и освобождаване на заложниците
Ахмед Шабат е едно от онези деца, които са били описани с акронима WCNSF, съобщава BBC.
Ахмед е едно от оцелелите, ранени деца, останали без родители. Момчето било транспортирано, след като било ранено, в индонезийска болница в северната част на Газа. Тригодишното дете оцеляло след въздушен удар срещу дома му в Бейт Ханун в средата на ноември. Но баща му, майка му и по-големият му брат са били убити.
Като по чудо, Ахмед оцелява, съобщава медията. По-късно беше разкрито, че по-малкият му брат Омар, на две години, също е оцелял след удара. Двете деца се събраха отново, след като беше открит оцелял, възрастен роднина на семейството, предаде BBC.
„След бомбардировката научихме, че има дете в индонезийската болница, което не е придружено от възрастен, така че веднага се отзовахме в лечебното заведение“, обяснява чичото на Ахмед, Ибрахим Абу Амша.
„До Ахмед седеше непознат мъж. Той каза, че племенникът ми е бил взривен във въздуха и е открит ранен на около 20 метра от къщата“, разказва Амша.
"Уолстрийт джърнъл": Израел обмисля да наводни тунелите в Газа с морска вода
Ахмед и Омар са сираци, без дом, без подслон, който да ги предпази от непрекъснат обстрел, така че Ибрахим е решил да се грижи за тях, заедно със семейство си. Първоначално той ги завел в град Шейх Радван, но казва, че са си тръгнали, след като „Ахмед бил ударен от стъклени фрагменти“ от експлозия.
След това са отседнали в лагера “Нусейрат”, за да могат да посещават училище, свързано с ООН. Но дори и на новото място, те станали жертви на бомбардировки, които довели до опустошителни последици за Ахмед.
„Изтичах пред вратата на училището и видях Ахмед пред себе си на земята, без двата му крака. Той пълзеше към мен, отваряше ръце и търсеше помощ”, разказва чичото на детето. Ибрахим, който все още е далеч от собственото си семейство, както и от децата на сестра си, казва, че мечтае да изпрати Ахмед за лечение извън Газа. „Той искаше да стане известен футболист“, тъжно казва чичо му.
Подобно на Ахмед, Муна Алван също е сираче от войната, и е описана като WCNSF, когато пристига в индонезийска болница. Двегодишното дете непрекъснато вика "Мамо", но майка ѝ е мъртва, съобщава BBC.
Десетки израелски танкове нахлуха в Южна Газа
Муна е била изваден изпод развалините, след като въздушен удар поразява къща на съсед в района на Джабал ал-Раис в северната част на Газа. Родителите, братът и дядото на Муна са убити. Окото на Муна е тежко пострадало, а челюстта ѝ беше счупена, разказва кореспондентът на BBC.
Муна беше преместена в друга болница, където беше посрещната от леля ѝ Хана.
„Чрез интернет знаехме, че Муна е в болница „Насър“. Дойдохме и я разпознахме“, обяснява Хана. Но тя казва, че племенницата ѝ страда ужасно.
„Тя просто иска да крещи, винаги се страхува, особено ако някой се приближи до нея“, добавя Хана.
Муна има по-големи сестри, които са живи, но са в град Газа, предава медията.
„Те са блокирани и няма начин да ги изселим на юг“, казва Хана и добавя: „постоянно се питам какво ще правим? Как да заместим майка ѝ?“
„Загубих крак и семейството си“
На метално легло в ъгъла на стаята в болница “Насър” в Хан Юнис, южна Газа, 11-годишната Дуня Абу Мехсен гледа останките от десния си крак, увит в бели бинтове, съобщава BBC.
Момичето, с дълга къдрава коса, седи на ръба на леглото, облечено в кадифена червена рокля, мълчаливо през повечето време, тъжно, коментира Далия Хайдар. Дуня е оцеляла при въздушен удар с брат си Юсуф и по-малката си сестра, който поразил дома им в квартал "Ал-Амал" в Хан Юнис, южна Газа. Но нейните родители, брат и сестра са убити. Тя загубила е и десния си крак, посочва Хайдар.
„Когато видях баща ми, се уплаших, защото беше целият в кръв. Хората стояха около нас, а сестра ми крещеше”, разказва Дуня.
„Погледнах се и нямах крак. Усетих болка, а единствената ми мисъл беше: „Как загубих крака си?“, разказва момичето.
Ердоган: Нетаняху ще бъде съден като военнопрестъпник
„Дуня не си спомня, как и кога е пристигнала в болницата, но си спомня, че е била там сама и медицинският персонал многократно ѝ е задавал въпроси в опит да идентифицира семейството ѝ“, обяснява нейната леля Фадва Абу Мехсен.
Леля й, седнала до нея в болничната стая с инвалидната количка, превърнала се в единственото средство за малкото момиченце да излезе навън и да диша чист въздух, казва: „Тя беше игрива, силна и много активна преди да пострада.“
„Днес загубих крака и семейството си, но все още имам мечти. Искам да получа протеза на крака, да пътувам, да стана лекар и тази война да свърши, децата да живеят в мир“, казва Дуня.
Израел обяви, че сухопътната му офанзива вече обхваща всички части на Газа
Определянето на точния брой деца, сираци в ивицата Газа е предизвикателство предвид „интензивността на военните действия и бързо развиващата се ситуация на място“, според Рикардо Пирес, комуникационен мениджър в детския фонд на ООН.
Пирес добавя, че организацията се е опитала да се свърже с болниците и здравния персонал в Газа, за да идентифицира и регистрира децата, но „тези усилия се развиват много бавно поради изключително трудните условия“.
Той обяснява не само, че е „почти невъзможно“ да се идентифицират безопасни, временни условия за грижа поради „хаотични и пренаселени“ приюти и болници, но „нормалната система за идентифициране на документи, проследяване и събиране на деца с роднини едва функционира.
