Д ържавният глава на Русия сбърка за много неща, когато взе решение да започне война в Украйна, но в четири от преценките си се оказа абсолютно прав, пише професорът по международни отношения в Харвардския университет Стивън Уолт във "Форин полиси“, цитиран от "Фокус“.
Руският президент Владимир Путин надцени военната мощ на своята армия. Подцени силата на национализма на украинците и способността на техните въоръжени сили да защитят родната им земя. Сгреши за единството на Запада, скоростта, с която НАТО и съюзниците ще се притекат на помощ на Украйна, желанието и способността на страните-вносителки на енергия да наложат санкции на Русия и да се откажат от нейните експортни суровини. Путин изглежда надцени и желанието на Пекин да го подкрепи. Китай купува много руски петрол и газ, но не предоставя на Москва гласна дипломатическа подкрепа или военна помощ. Съберете всички тези грешки заедно и резултатът е решение с негативни последици за Русия, което ще горчи дълго, след като Путин напусне политическата сцена. Без значение как ще се развие войната, Русия ще бъде по-слаба и по-малко влиятелна, отколкото би била, ако беше избрала различен път.
За да сме честно обаче трябва да признаем, че руският президент все пак беше прав за няколко неща. Това по никакъв начин не оправдава решението му да започне военни действия, а също и методите, които избра за воденето им. Но да се игнорира правотата му означава да да бъде подвластни на самозаблуди като него.
И така, за какво беше прав?
Администрацията на Байдън се надяваше, че заплахата от "безпрецедентни санкции" ще възпре Путин да нареди военна офанзива. Вашингтон смяташе че ще успее да задуши руската военна машина с ограничителни мерки, да предизвика недоволство сред населението на Русия и да принуди Путин да промени курса. Започвайки военните действия обаче, руският лидер показа увереност, че страната му ще устои на всякакви санкции. И засега се оказва прав. Търсенето на руски суровини остава силно. Икономиката на Русия продължава да е стабилна с много лек спад на брутния вътрешен продукт. Дългосрочните последици от меките на Запада вероятно ще са по-сериозни, но Путин правилно предполагаше, че санкциите сами по себе си не могат да определят изхода от конфликта.
"Това се оказа грешка, Путин е преценил грешно Зеленски"
Второ, Путин вярваше, че руските граждани ще понесат високата цена и че провалите на бойното поле няма да доведат до неговото сваляне от власт. Отначало той може би се е надявал, че военните действия ще приключат бързо и на сравнително ниска цена, но по-късно, след първите неуспехи, Путин реши да продължи започнатото и да мобилизира резервисти, като беше сигурен, че мнозинството руснаци ще подкрепят неговото решение и че той ще успее да потисне всякаква опозиция. Мобилизацията на допълнителни сили може и да беше хаотична, но Русия успя да прати много хора на бойното поле без никаква заплаха за властта на Путин. Разбира се, всичко може да се промени, но досега той доказва своята правота по този въпрос.
Трето, руският президент разбираше, че останалите държави ще защитят собствените си интереси и не всички ще го осъдят за започнатите военни действия. Европа, САЩ и редица други реагираха силно и решително, но ключови страни като Саудитска Арабия и Израел не го направиха. Военната инвазия не е от полза за международната репутация на Русия, както показа гласуването в Общото събрание на ООН, осъждащо нахлуването в Украйна, но само ограничен брой държави по света са категорично против руските действия.
И най-важното. Путин разбра, че за Русия съдбата на Украйна е много по-важна, отколкото за Запада. Разбира се тя е най-важна за самите украинци, които дават колосални жертви, за да защитят страната си. Но Путин има предимство пред западните съюзници на Киев по отношение на желанието си да поеме разходите и рисковете. И въпросът не е, че лидерите на Запада са слаби, плахи или страхливи, а че политическата ориентация на съседна Украйна винаги е била по-важна за Москва, отколкото за по-далечните държави и народи, особено за онези в богатата и добре защитена земя от другата страна на Атлантическия океан.
"Бъдещето на Путин на власт е все по-малко сигурно"
Поради тази основна асиметрия на интереси, САЩ, Германия и останалата част от НАТО внимателно премислят действията си. За това президентът Джо Байдън от самото начало изключи изпращането на американски войски в Украйна. Той правилно прецени нагласата на Путин, който реши, че съдбата на Украйна си струва да изпрати там няколкостотин хиляди войници да се бият и да умрат. Американците обаче мислят съвсем различно относно изпращането на синовете и дъщерите си на фронта. За тях има смисъл да дават милиарди долари помощ на украинците, но Украйна не е достатъчно важна за САЩ, за да жертват собствените им войници или да рискуват ядрена война.
Това също обяснява защо украинците и западните им политически съюзници упорито се опитват да придадат глобално значение на съдбата на Украйна. Според тях запазването на руския контрол върху Крим и част от Донбас ще нанесе смъртоносен удар на "основания на правила световен ред“, ще е чиста покана към Китай да превземе Тайван, ще е голям подарък за диктаторите по света, катастрофален провал на демокрацията, знак, че ядреното изнудване е възможно и че като го използва армията на Путин може да марширува чак до Ламанша.
Според Стивън Уолт съдбата на света през XXI век обаче няма да се определи от това, който ще контролира украинските територии - Киев или Москва. Тя ще се определи от това кои страни притежават ключови технологии, както и от изменението на климата и политическите развития на много други места.
Да се признае тази асиметрия означава да се разбере защо ядрените заплахи играят само ограничена роля и защо страхът от ядрено изнудване е неоснователен. Както Томас Шелинг писа преди години, размяната ядрени удари е ужасна перспектива и така пазаренето в сянката на ядрените оръжия се превръща в състезание за "поемане на най-големия риск“. Никой не иска да изстреля дори една ракета с ядрена бойна глава, но едната страна е готова да поема повече рискове, особено ако са застрашени нейните жизненоважни интереси. Поради тази причина не може напълно да се изключи възможността Русия да използва ядрено оръжие при евентуално нейно катастрофално поражение. Ето защо предпазливостта на Запада не е плахост или слабост, а проява на благоразумие.
Всичко това е въпрос на интереси. Ако Москва се опита да принуди САЩ или ЕС да направят отстъпки по въпроси, които засягат техните жизненоважни интереси, нейните искания ще останат без внимание. Представете си: Путин се обажда на Байдън и казва, че ще нанесе ядрен удар, ако Америка не върне Аляска на Русия. Байдън ще се изсмее и ще го посъветва да се обади, когато изтрезнее. Ядрените заплахи с цел принуда не са убедителни, когато балансът на решимостта е на твоя страна. Струва си да припомним, че нито САЩ, нито Съветският съюз постигнаха успех чрез ядрено изнудване през дългите години на Студената война дори и срещу неядрени държави.
Колкото повече помощ, оръжия, разузнаване и дипломатическа подкрепа обаче предоставят САЩ и НАТО на Украйна, толкова повече тяхната репутация ще зависи от изхода на конфликта. Поради тази причина президентът Володимир Зеленски и украинците настояват за още подкрепа. В техен интерес е да обвържат Запада със съдбата си възможно най-здраво. На тяхно място всеки разумен човек би направил абсолютно същото.
Последиците върху репутацията често са преувеличени, но водят до продължаване на войните, дори когато не засягат жизненоважни национални интереси. През 1969 г. Хенри Кисинджър осъзнава, че Виетнам е от малка стратегическа стойност за САЩ, но заявява: "Присъствието на 500 000 американци реши важността на Виетнам. Факт е, че това вече е въпрос на вяра в американските обещания“. Така войната във Виетнам продължава още четири години в напразен опит да се "сключи мир с чест“.
За съжаление, когато и двете страни започнат да мислят, че за да защитят националните си интереси, трябва решително да победят врага, прекратяването на войните става по-трудно и вероятността от ескалация се увеличава.
Всичко казано по-горе не означава, че Путин беше прав, като започна военните действия, или че НАТО постъпва погрешно, като помага на Украйна. Но руският президент не грешеше за всичко и това трябва да бъде урок за бъдещите действия на Украйна и Запада, смята Стивън Уолт.
