- СЗО започна първото клинично изпитване на антивирусния препарат обелдесивир при хора, изложени на щама ебола Бундибуджо в Демократична република Конго, за да провери дали може да предотврати развитието на заболяването.
- Вирусът вече е причинил над 700 смъртни случая, като официално заразените са повече от 1960, но според СЗО реалният брой може да е между два и четири пъти по-висок.
- В момента няма одобрени ваксини или лечения срещу щама Бундибуджо, а паралелно се тестват и други потенциални терапии, включително моноклоналното антитяло MBP134 и ремдесивир.
Световната здравна организация (СЗО) съобщи за началото на първото клинично изпитване на антивирусния препарат обелдесивир при хора, изложени на смъртоносния щам ебола Бундибуджо, който се разпространява в Демократична република Конго, предаде АФП.
Изследването ще провери дали лекарството може да предотврати развитието на заболяването при хора, които са били в контакт със заразени, но все още нямат симптоми. Препаратът, разработен от американската компания „Гилиъд Сайънсис“, вече е показал обещаващи резултати при предклинични тестове.
В изпитването ще участват близо 1000 души над 12-годишна възраст, които ще бъдат наблюдавани ежедневно в продължение на 21 дни.
Кошмарът Ебола: Тестват нови терапии срещу редкия щам Бундибугио
В момента няма одобрени ваксини или лечения срещу щама Бундибуджо. По официални данни на властите в ДР Конго вирусът е заразил над 1960 души и е причинил повече от 700 смъртни случая.
СЗО предупреди, че реалният мащаб на епидемията може да е между два и четири пъти по-голям от официално отчетеното. Организацията посочи, че голяма част от новите случаи са извън известните вериги на заразяване, което затруднява контрола над разпространението.
Паралелно с това в Итури се провежда и друго изследване на потенциални терапии срещу ебола, включващо моноклоналното антитяло MBP134 и антивирусния препарат ремдесивир.
Oxford begins first human trial of Bundibugyo Ebola vaccine https://t.co/Eh1ItkgbGK https://t.co/Eh1ItkgbGK
— Reuters (@Reuters) July 13, 2026
- Повече за ебола
Ебола, известна още като хеморагична треска Ебола, е тежко и често смъртоносно вирусно заболяване, което засяга хора и други примати. Причинява се от вирус от рода Ebolavirus. Заболяването е идентифицирано за първи път през 1976 г. по време на две едновременни епидемии в Централна Африка – една в днешен Южен Судан и друга в Ямбуку, село в Демократична република Конго (тогава Заир). Болестта носи името на река Ебола, която се намира в близост до мястото на една от първите епидемии.
Смята се, че естествен резервоар на вируса са плодоядните прилепи. Вирусът се предава на хората от диви животни (като прилепи, маймуни и горски антилопи) и след това се разпространява в човешката популация. Заразяването става чрез пряк контакт с кръв, секрети, органи или други телесни течности на заразени хора, както и с повърхности и материали, замърсени с тези течности, като спално бельо или дрехи. Ебола не се разпространява по въздушно-капков път. Хората не са заразни, докато не развият симптоми.
Инкубационният период, тоест времето от заразяването до появата на симптомите, варира от 2 до 21 дни. Заболяването обикновено започва внезапно с
- висока температура,
- силна умора,
- мускулни болки,
- главоболие и
- възпалено гърло.
Тези начални симптоми често са последвани от
- повръщане,
- диария,
- обрив и
- признаци на нарушена бъбречна и чернодробна функция.
В тежките случаи се наблюдават както вътрешни, така и външни кръвоизливи.
Диагнозата се потвърждава чрез лабораторни изследвания. Няма специфично лечение, което да лекува вируса, но поддържащите грижи, като рехидратация с перорални или интравенозни течности, и лечението на специфични симптоми значително подобряват шансовете за оцеляване. Разработени са и се използват антивирусни лекарства. Превенцията е от решаващо значение и включва мерки за контрол на инфекциите, безопасни погребални практики и проследяване на контактите. Разработени са и ефективни ваксини, които се използват за контрол на епидемични взривове.
От откриването си вирусът е причинил множество епидемии, предимно в Субсахарска Африка. Най-голямата и сложна епидемия досега е тази в Западна Африка през 2014–2016 г., която засяга основно Гвинея, Либерия и Сиера Леоне. Смъртността от Ебола е висока, като средно около 50% от заразените умират. В зависимост от щама на вируса и достъпа до медицински грижи, този процент може да варира от 25% до 90%.
