С умата на глобалния дълг е достигнала до 243 трилиона долара. Това е рекорд, превишаващ три пъти брутния вътрешен продукт на света, т.е. стойността на всички продукти и услуги на планетата. Това е бомба с часовников механизъм, която може да унищожи цивилизацията.
По данни на Института за международни финанси, световният дълг миналата година се е увеличил с 3,3 трилиона долара.
От общата сума, 65 трилиона е държавният дълг, което е почти един и половина пъти повече, отколкото в разгара на криза през 2009 година.
Изключително висок е делът на дълга спрямо БВП в развитите страни - 390%.
Същевременно задлъжнялостта на развиващите се икономики намалява, което всъщност не е добър индикатор, тъй като отразява забавяне на темповете на икономически растеж.
Историята на това задлъжняване всъщност се повтаря от векове. Правителствата, компаниите и физическите лица взимат дългове за финансиране на икономическото развитие. Растежът не се случва, а длъжниците задлъжняват все повече.
„Класическото поведение на наркозависимите”, коментира инвестиционният анализатор Джон Молдин, бивш изпълнителен директор на Американското бюро за икономически изследвания. „Световните централни банки създават дългове и не се интересуват от това какво ще се случи с тях в бъдеще.”
В края на миналата година икономистите от Международния валутен фонд посочиха огромния глобален дълг като основна заплаха за световната икономика. Ръководителят на МВФ Кристин Лагард припомни в тази връзка неправилните политически решения, които последваха фалита на четвъртата по големина инвестиционна банка в света – „Лемън Брадърс”.
Повечето правителства са опорочили почти всички реформи, необходими за защита на банковата система - от рисковите до необмислените действия на финансистите, които предизвикаха верижната реакция на колапса през 2008 г., констатират от МВФ. И макар регулаторите да са успели да извлекат някои поуки през последното десетилетие, като увеличение на банковите резерви и по-строг надзор на финансовия сектор, взетите мерки очевидно не са достатъчни.
Истинската машина за производство на дълг са САЩ. Общата стойност на американските задължения – частни и държавни, е огромна. Сумата им почти се е утроила от 2000 г. насам и вече е 73,6 трилиона долара.
Стойността на корпоративните задължения на американските компании вече е на нива близки до върховете достигнати преди кризата от 2008 г. Държавният дълг на САЩ пък чупи рекорд след рекорд и вече е около 22 трилиона долара. При управлението на президента Доналд Тръмп скоростта на натрупване на задължения само нарасна.
Before diving in to this article, keep in mind that the US debt limit is a political device - the spending is authorized in other legislation. Trump administration pushes for quick action to raise debt limit https://t.co/yLQTSTcNvU pic.twitter.com/ljgN4LTFSr
— WWU Center for Economic and Business Research (@PugetSoundEF) April 25, 2019
И въпреки че през 2016 г. по време на предизборната кампания той обеща да се справи с нарастването на дълга, се случи обратното. За две години американското федерално правителство задлъжня с нови почти два трилиона и в следващите две, според оценки на „Блумбърг”, ще добави към тази сума още 4,4 трилиона долара.
За фискалната 2018 година дефицитът в американския федерален бюджет се увеличи със 17% и достигна 779 млрд. долара - максимум от 2012 г. насам. Това е резултат от данъчната реформа на Тръмп, която намали рязко ставките върху доходите на богатите американци.
Според прогнозата на бюджетната комисия в Конгреса, тази година дефицитът ще нарасне с нови 15,1% - до 897 млрд. долара. А през 2022 г. ще надхвърли 1 трилион долара.
С тези темпове до 2024 г. американският държавен дълг ще достигне нива от 140% от БВП. От „Блумбърг” прогнозират, че ще се стигне до момента, в който рефинансирането на старите задължения ще изисква поемане на нови. Така САЩ ще се плъзнат в дългова спирала, която може да доведе до икономическа криза без прецедент, сравнима само с Голямата депресия от 30-те години на миналия век.
Федералното правителство вероятно има десетилетие, за да реши проблема със задлъжняването. Но катастрофата може да се случи по-рано. Според анализаторите последващата криза ще създаде огромна бедност, геополитическа нестабилност, безредици и войни.
Независимо от това колко опустошителен беше финансовият колапс от 2008 г., следващият ще бъде още по-страшен, защото оттогава още 70 трилиона дългове натежаха на глобалната икономика. Това означава, че както правителствата, така и централните банки сега имат далеч по-малко сили и възможности за стабилизиране на икономиката.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
