Глобално бягство от господството на долара|Vesti.bg

А мериканският долар – валутата, която е в основата на ролята на САЩ като глобална сила. От края на Втората световна война насам по-голямата част от международната търговия и финансовите транзакции се осъществява в щатските пари. Това е основаната резервна валута – убежище за инвеститорите при криза където и да е по света. Търсенето на долари позволява на САЩ да имат най-големия държавен дълг в света – 21,9 трилиона долара към края на 2018 г. Само обслужването му ще струва на федералното правителство във Вашингтон над 1 трилион долара през настоящата 2019 г.

Почти толкова голяма е и сумата на брутния външен дълг на САЩ – частен и държавен, възлизащ на 19,3 трилиона долара, от които делът на държавата е 6,6 трилиона долара. За сравнение брутният вътрешен продукт на най-голямата икономика е 20,1 трилиона долара.

Фед вдигна лихвата и световните пазари потънаха

Дори ако нещата се сведат до нетния външен дълг, чиято стойност е 8,6 трилиона долара, към края на второто тримесечие на миналата година, САЩ пак са най-големият длъжник в света в номинално изражение.

Но делът на долара във валутните резерви намалява в последните години. От над 70% в края на миналия век, до близо 66% през 2015 г., а към края на третото тримесечие на 2018 г. той вече е 61,94%, по данни на МВФ. В същото време делът на втората по важност резервна валута - еврото, остава стабилен около 20%.

По отношение на международната търговия, делът на транзакциите в долари също намалява. От 51,9% през 2014 г., той вече е 36,7% през 2018 г., по данни на SWIFT. В това отношение ролята на еврото нараства, като делът му в международните транзакции достига 34,1% към края на второто тримесечие на миналата година. За сравнение плащаният в китайски юани са само 2,1% от всички.

На фона политиката на протекционизъм, водена от президента на САЩ Доналд Тръмп, все повече държави се опитват да намалят зависимостта си от долара.

Сред тях водещи са страните от еврозоната. През декември миналата година Европейската комисия отправи директно предизвикателство към ролята на долара като резервна валута. В Брюксел беше представен план, с който да се заменят щатските пари при търговията с петрол и горива.

Европейският съюз е най-големият вносител на енергия в света, като внася около 90% от необходимия му нефт и 70% от използвания природен газ. Годишната сума на вноса на енергийни ресурси надхвърля 300 млрд. евро. Само 2% от него идва от САЩ. Въпреки това 85% от разплащанията се извършват в долари.

Трябва да се отбележи, че в случая предложенията на Европейската комисия за намаляване на дела на доларовата търговия са препоръчителни, а не задължителни. И все пак те показват отслабване на доминиращата роля на щатските пари.

Една от целите на плана е заобикаляне на санкциите, които САЩ наложиха едностранно през ноември срещу Иран.

В Техеран също търсят начини да преодолеят зависимостта си от долара при износа на петрол – основния ирански експортен продукт. Само 3 години след вдигането на санкциите, страната отново е под натиск. Американските мерки, към които другите държави, участващи в споразумението за спиране на иранската ядрена програма - Великобритания, ЕС, Франция, Германия, Русия и Китай, не се присъединиха, са насочени най-вече към петролния и банковия сектор на Иран.

В отговор Техеран сключи договори за бартер със съседен Ирак и се съгласи да приема плащания в рупии при износа на нефт за Индия.

Управляващото в Делхи националистическо правителство също търси начини да намали зависимостта си от долара. Индия е шестата по големина икономика в света и един от водещите износители на стоки. В същото време е сред най-големите вносители на енергийни суровини. Не е изненадващо, че страната е директно засегната от почти всички геополитически конфликти и понася щети заради санкциите, налагани на търговските ѝ партньори.

В резултат от икономическите санкции на САЩ срещу Русия, през миналата година Делхи трябваше да плати с рубли за доставка на руска ракетна система С-400. А през декември Индия и Обединените арабски емирства подписаха споразумение за засилване на търговията и инвестициите, в което бе записано, че ще използват само собствените си валути.

Доминиращата роля на долара се превърна в проблем и за втората по големина икономика в света – Китай. Тръмп започна истинска търговска война с Пекин. В отговор Китайската народна банка, която е най-големият държател на американски облигации и съответно чуждестранен кредитор на САЩ, намали дела на доларовите си активи до най-ниското ниво от май 2017 г.

Китай също така предприема стъпки за засилване на ролята на юана, включително чрез покупки на злато, издаване на базирани на китайската валута фючърси за суров петрол и споразумения за търговия в юани с други държави.

През миналата година доларът се превърна в заплаха за Турция. САЩ оказаха натиск върху Анкара за освобождаването на арестувания американски пастор Андрю Брънсън, обвинен от турските власти за връзки с т. нар. терористична организация ФЕТО.

Санкциите срещу двама турски министри и заплахата за по-широкообхватни мерки поставиха икономиката на Турция на колене буквално за няколко седмици. В отговор турският президент Реджеп Ердоган призова гражданите да купуват лири и да продадат доларите си. Анкара се подготвя да търгува в национални валути с Китай, Русия и Украйна. Страната обсъжда и възможна замяна на долара с национални валути при сделки с Иран.

Ердоган многократно критикува Вашингтон за подклаждане на глобална търговска война, за санкциите срещу самата Турция и за опитите да бъде изолиран Иран. Лирата загуби почти половината от стойността си спрямо долара през последната година, повишавайки рязко инфлацията в турската икономика до рекордните 25,4%.

Може би най-потърпевша от външната политика на САЩ е Русия. Руският президент Владимир Путин от години се стреми да ограничи влиянието на долара върху икономиката на Русия, която зависи силно от износа на петрол и газ, търгувани в американската валута. Москва предприе редица мерки. Тя намали доларовите си резерви почти двойно, замествайки част от тях със злато и евро. Освен това Москва въведе национална платежна система като алтернатива на SWIFT и води преговори с Китай и Турция за заобикаляне на долара при международната търговия и разплащания в собствените валути.