25

Кейптаун в Южна Африка, който оглавява всяка година класации за най-красиво населено място в света, може да се превърне в първия голям град останал без питейна вода.

ВИЖТЕ КРАСОТАТА НА КЕЙП ТАУН В НАШАТА ГАЛЕРИЯ

Бихте ли успели да водите нормален начин на живот с 50 л вода на ден? Това е позволеното количество от животодаряващата течност, което един гражданин на Кейптаун може да използва на денонощие. За сравнение, между 100 л и 300 л на ден е средната консумация на човек по света.

50 л вода на ден e един двуминутен душ (20л), два пъти миене на ръце и лице (4л), еднократно пускане на водата в тоалетната (9л), едно миене на чинии (9л), два пъти миене на зъби (0,3 л), два пъти готвене (1.8 л), осем чаши вода (2л) и вода за домашните любимци (2л).

Звучи лесно за изпълнение, докато не се приложи на практика и човек осъзнае колко много вода употребява. За да се придържаш към това ограничение, трябва напълно да промениш навиците си. За някои, подобни ограничения изискват огромни усилия. За мен, като човек , който винаги пести вода, независимо къде се намира, промените бяха минимални и лесно се адаптирах към “новата норма”.

Кой е първият голям град в света, в който водата свършва

Ден нула, в който щяха да пресъхнат всички източници на вода в града Майка, както се нарича Кейптаун, щеше да настъпи през април 2018. Тъй като управляващите в Източен Кейп нямат адекватен план при подобна катастрофа, единственият начин да се избегне подобен сценарий, беше добрата съвест на гражданите, които трябва да пестят максимално вода.

Ето как става това:

Сутрешният душ се ограничава до една минута, ако въобще си позволиш този лукс. Много хора се къпят с включена аларма, която сигнализира края на душа. Водата се спира винаги при сапунисване. Понякога душът изобщо не се пуска, а се използва една малка кофа, която е предостатъчна за бързо освежаване.

Ако все пак решиш да използваш душа, под него винаги има кофа, в която събираш вода. Тази вода се използва за тоалетната. В някои домакинства водата към тоалетната чиния е напълно спряна, а казанчето се пълни с така наречената “сива вода”. Често в казанчето се поставят тухли, за да се смали пространството, което се пълни с вода. Безумно е, когато осъзнаеш колко много вода ползваш за едно пускане в тоалетната, когато всъщност ти трябва дори по-малко от половината.

Съдовете се мият много креативно, а при готвене се стараеш да ползваш минимално вода. Забравяш за миялната машина, а звукът на пералня се чува на две седмици веднъж.

В някои офиси, водата е напълно спряна и се използва само такава, която е донесена от пунктовете за вода. Във всички публични тоалетни има поставени надписи, насърчаващи за пестене на вода. Ръцете не се мият, а се използва санитарен гел. В големите хотели и фитнес центрове помещенията за сауна са затворени, а на летището се повтаря предупредително съобщение по високоворителите, което моли посетителите на града да спазват ограниченията.

Мотото на почти всеки кейптаунец е “Ако е жълто, остави го, ако е кафяво, пусни водата” (If it's yellow let it mellow, if it's brown flush it down). Ставала съм свидетел на не малко скандали в тоалетните, когато хора използват безразсъдно вода. Аз лично изпитвам нулева толератност, когато някоя дама остави водата да тече, докато се оправя пред огледалото.

Сушата, за жалост не е само проблем на Кейптаун, а и на много други региони в Южна Африка. ЮАР е 30-тата най-суха държава в света. Като следствие от затоплянето и засушаването на Земята, което се наблюдава, много големи градове по света са застрашени от съдбата на Кейптаун.

За разлика от България, където има зима със снеговалежи, пролетни и есенни дъждове, а понякога дори и порои през лятото, в региона на Кейптаун количеството на водата се определя само от дъждовния сезон. Той е през зимата, която започва с пълна сила през юни до август.

И докато някои големи градове, като Йоханебург и Дърбан, които се борят с наводнения в последната година, Кейптаун и Блуумфонтейн страдат от изключително сухи зими - най-страшната суша от десетилетия насам. Точно преди две години Йоханесбург също беше изправен пред подобна криза, когато цистерни с вода пристигнаха в квартали, където чешмите бяха пресъхнали. Това е случай, който демонстрира колко непостоянен става климатът.

Опити за пестене на вода в Кейптаун се правят от 2015 г., когато градът преживя първата си много суха зима от много време насам. Учени от University of Cape Town предупреждават властите от години, че се задава период на суша. Това е в следствие на много фактори – 100 годишна цикличност на климата, Ел Ниньо и непредсказуеми промени в климата. Още през юни 2017 г. Кейптаун имаше останала само 10% използваема вода.

Всичко това в комбинация с постоянния потоп от прииждащи хора, които нямат изградени навици да пестят вода, допринася за усложняване на проблема. Нещо повече, 60% от населението на града изобщо не се старае да пести вода.

Въпросът е защо до сега няма адекватен план за справяне със ситуацията, а се разчита само на валежи и икономисване на вода? Защо домакинства, които не пестят вода не бъдат санкционирани и какво се случва със станциите за обезсоляване на вода, които в спешни ситуации могат да преработват вода от Атлантическия и Индийския океан, които заобикалят Кейптаун? Кога ще се затворят голф игрищата или спа центровете, които хабят огромно количество вода?

В богатите квартали липсата на вода значи край на ароматните вани, поливането на големи градини и закриването на луксозни басейни, а в гетата, където дори няма канализация, това значи бум на епидемии и смъртоносни вируси, които рано или късно ще достигнат до вътрешността на града. Какво ще стане с бебетата, възрастните хора, и дамите в цикъл? Как един град с население от 4.5 милиона граждани и още 2 милиона туристи годишно, ще понесе абсолютното спиране на вода в сферата на бизнеса, туризма, ами училищата, детските градини и болниците? Липсата на вода има и разрушително действие върху канализационните системи.

Попитах собственика на най-добрия турски ресторант в Кейптаун как вижда бъдещето и ще затвори ли, ако няма вода. Как ще поддържа хигиената, как ще готви, ами тоалетните? Не ми се иска да съм на негово място, или на мясото на работниците му, които изхранват по още 5-6 човека. За щастие, много като него не губят надежда, че ще се появи спасение, а и залагат на добре познатите джоджо танкове (JoJo tank), които вече са пълни с предварително закупена вода.

Изглежда, че хората успяват да се мобилизират по-бързо дори и от правителството. Тези със собствени имоти, копаят ями, макар това да е доста скъпо, и пълнят всякакви контейнери с вода. Споменах ли, че тези с басейни се къпят отвреме на време вътре? Мой познат казва, че няма нищо, което да те събуди по-добре от това да скочиш преди работа в басейна си, в който водата е около 16 градуса. Други пък са още по-изобретателни, използващи различни самоделки за събиране на дъждовна вода.

Да му мислят хората, които са под наем. Някои споделят, че за тях най-големият ужас е вероятността да се редят пред цистерна за вода, с бидон от 25 л, което е максималното количество, което се полага на гражданин. Мнозина си представят, че подобно положение може да се превърне в причина за гражданска война и отново да нажежи страстите между различните раси.

В един свят, където всеки природен ресурс се взима за даденост, хората оценяват истинската му стойност, едва когато усетят липсата му. Така е и с водата. Сега много кейптаунци споделят, че дори когато пътуват, консумацията им на вода не расте. Те добавят още, че вече никога повече няма да използват толкова много вода, колкото са употребявали преди. Ето, че една негативна ситуация може да носи своите позитиви.

Иронично е, че именно Кейптаун, чието древно име е „Камиса”, което значи „мястото със сладка вода” на езика на бушмените, се сблъсква с точно такава съдба. Когато първите европейски заселници идват в града „Майка”, не само неописуемата красота ги кара да останат тук, но и големите запаси от питейна вода, идващи от Тейбъл Маунтин.

През април месец Кейптаун не посрещна най-големия си страх. Дали в резултат на общите усилия на гражданите да пестят вода, някакво чудо, или, както подозират други, задари политически стратегии, но някакси за ден нула спря да се говори. Сега всички разчитат на дъждовете, които се очакват през зимата, която ще започне след броени дни, както и на първата обезсоляващата станция в Страдфонтейн, Източен Кейп, която официално започна обработката на океанска вода.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram