Д ържавите с най-големи интереси в Сирия – Израел, Турция, Русия, Иран и САЩ, продължават да не намират общи политики помежду си, а действията им застрашават нова ескалация на конфликта в Сирия. Дълго планираната офанзива на сирийския режим в Идлиб срещу последната голяма крепост на бунтовниците очевидно ще бъде оставена на заден план засега, докато Русия и Турция се договорят за съдбата на провинцията. Междувременно новото споразумение между Анкара и Москва предизвика остри реакции както сред бунтовниците и сирийските националисти, така и от страна на Израел.
Споразумението, известно като Меморандум за стабилизация на ситуацията в Идлиб, призовава за отваряне на магистралите между важните търговски центрове Алепо, Латакия и Хама, като по този начин Анкара позволява на режима в Дамаск да поднови важни за икономическото му състояние търговските пътища, останали блокирани по време на военните действия. Заради преговорите въздушните удари са спрени и това веднага даде ефект – около 45 000 души са се върнали по домовете си в Северна Сирия по данни на ООН. Но договорките между Турция и Русия не само, че нямат гаранция за устойчивост – вече има няколко нарушения на предишни спогодби, но и споразумението в този му вид може да доведе до ескалация.
Документът, подписан на 17 септември в Сочи и препратен към САЩ и ООН, съдържа план от десет точки за избягване на военната офанзива в Идлиб. Досега съдържанието на текста на споразумението не беше известно, освен малкото информация излязла в медиите след срещата между Путин и Ердоган. (Можете да прочетете целия текст на български тук).
Договорките не решават съдбата на Идлиб, както някои погрешно коментираха, а се отнасят към разпределението на влияние и сила в Северна Сирия. След като в продължение на седмици както Русия, така и Турция струпваха сили около Идлиб, от Сочи те обявиха, че ще бъде създадена демилитаризирана зона от 15 до 20 км във вече съществуващата зона за деескалация, която Иран, Турция и Русия договориха преди година в Астана. Това беше единствената известна досега точка от споразумението. Документите показват още няколко съществени детайлd, които ще се отразят както на конфликта като цяло, така и на разпределението на силите в Северна и Централна Сирия.
Така например, договорката между Ердоган и Путин включва разширяване на мащаба и правомощията на Съвместния иранско-турско-руски център за наблюдение, който беше създаден по време на преговорите в Астана. Това означава, че иранците все пак ще получат достъп до търговските пътища в Идлиб, които са от съществено значение за местната икономика. Въпреки че Иран не прояви желание да участва в офанзивата на Асад в Идлиб, благодарение на това споразумение Техеран ще разшири влиянието си наготово. Именно заради това израелски официални лица, които наблюдават развитието на иранските бази в Сирия вече изразиха несъгласие с плана на Ердоган и Путин.
Както стана ясно, според документа ще бъде възстановено движението по важните магистрали М4 и М5. Те свързват Алепо с Латакия и Хама, а Турция и Русия се заемат да подсигурят свободното преминаване до края на тази година. Тези пътища не са активни от 2014, но станаха особено важни след като сирийското правителство, подкрепено от Русия и Иран, превзе Алепо през декември 2016. Пътните артерии ще подпомогнат значително търговията между Турция и правителствените зони, и по-конкретно силите на Асад.
Границите на т.нар. демилитаризирана зона в Идлиб не са уточнени. Къде ще преминават, кои зони ще включват и къде зоната ще е широка 15 или 20 км, ще стане ясно при „бъдещи разговори“, уточнява текстът на споразумението. Освен това, Турция и Русия се съгласяват да се „борят срещу тероризма“ в Сирия „във всяка негова форма и проявление“ и поемат ангажимента радикалните групи да бъдат „премахнати от демилитаризираната зона до 15 октомври“. Неясното определение дава поводи да се спекулира, тъй като Турция и Русия имат различни виждания за това коя група e терористична и коя не, и това различие е отразено в документа с липсата на пояснение за кои групи става въпрос.
Както за Русия, така и за Турция клонът на Ал Кайда в Сирия е проблем. Анкара вече месеци наред опитва да отстрани лидерството на групировката, която разполага с около 10 хиляди бойци в Сирия и е основен опонент на подкрепените от турската армия бунтовнически групи. За Русия присъствието на Ал Кайда е аргумент в защита на офанзивата, която иска да извърши в Идлиб сирийският режим. Но както за Москва, така и за Дамаск, бунтовническите групи също са смятани за терористи, докато Турция е на обратното мнение.
Сключеното между Турция и Русия споразумение предизвика множество реакции както в Сирия, така и в региона. Крайните фракции виждат в това предателство и окупационни намерения на Турция, и вече използват договорките в пропагандата си. Видни духовници от Ал Кайда и техния клон в Сирия издадоха изявления с призив да не се сътрудничи на турската армия, а напротив – да се атакува. Според последните данни, през последните седмици в Идлиб от Афганистан и централна Азия са пристигнали нови попълнения на Ал Кайда, които трябва да подсилят групировката срещу бунтовниците и турските сили.
Бунтовническите групи в Идлиб също не приемат единодушно сътрудничеството между Турция и Русия. За тях Москва е основна причина правителството на Асад да оцелее, а руските самолети извършват редовни въздушни удари по държани от опозицията градове и селища. Досега Турция имаше силни позиции сред опозицията, тъй като отстояваше бунтовническата кауза и не позволи вмешателство на Русия и Иран – другият заклет враг на опозиционните сили. Макар споразумението да възпира поне засега офанзива на Асад в Идлиб, то предизвиква трусове за Анкара, с които тепърва ще трябва да се справя.
Израел наблюдава изключително внимателно ставащото в съседна Сирия. След 17 септември израелското командване постави в бойна готовност силите си в граничните райони в Северен Израел, защото според израелците споразумението от Сочи дава възможност на Иран да разшири позициите си от Дамаск и Централна Сирия към крайбрежието и Северна Сирия. Именно, докато Ердоган и Путин преговаряха, Израел извърши въздушни удари в района на международното летище в Дамаск. Цел бяха товари на ирански самолети, които превозват военно оборудване и оръжия за Хизбулла в Ливан. Макар ударите да бяха сериозни и срещу съюзник, Москва запази мълчание. В сряда пък лидерът на Хизбулла, Хасан Насрала, заяви, че организацията му няма намерение да си тръгва от Сирия.
Israel airstrike left Syria arms warehouse in ruins, satellite images show https://t.co/TVhG0yMuC8 pic.twitter.com/Piv5BiXZHO
— The Times of Israel (@TimesofIsrael) September 19, 2018
Заради опасенията, че Иран настъпва в Северна Сирия и крайбрежието, на 17 септември Израел бомбардира предполагаеми ирански позиции в крайбрежните градове Тартус и Латакия. В хаоса на ударите, сирийските противовъздушни системи свалиха по погрешка руски разузнавателен самолет с 15 души екипаж. Докато Москва първоначално обвини Израел, че създава опасни ситуации, довели до инцидента, то израелското командване заяви, че виновни са сирийската армия и Иран. Тези събития вече се отразяват на терен в отдалечаването на позициите между Израел и Русия.
Hezbollah leader Nasrallah says group will stay in Syria until further notice https://t.co/yA35cc6IrQ pic.twitter.com/obUPNRu3AZ
— Reuters Top News (@Reuters) September 19, 2018
Двете страни имат няколко споразумения за Сирия, сключени през последната година в контекста на нарастващото влияние на Иран. За израелците присъствието на иранците толкова близо до границата е недопустимо и затова израелската армия започна серия от операции срещу бази на Техеран. Само за последната година са извършени над 200 атаки, а за последния месец при удари са загинали 113 ирански войници.
За да смекчи напрежението и да се избегне директен сблъсък между Иран и Израел, Путин проведе няколко срещи с Бенямин Нетаняху. Бяха сключени няколко договора, включително за установяване на буферна зона в Голан, като руските сили поемат ангажимент да разположат свои сили в района за сметка на иранските части. Преди седмица руски конвой с военна техника и войници замина от град Дараа към Голан именно в изпълнение на ангажимента, но след инцидента със сваления руски самолет, сега част от тези сили се изтеглят като сигнал, че Москва може да остави на пауза договорките с Израел.
През последната година Русия показва, че иска да приключи със сирийската си мисия възможно по-скоро. За Москва най-важното беше да се стабилизира правителството на Асад и да получи участие в икономиката на Сирия. Тези цели са почти изцяло изпълнени, но предполагаемата офанзива на Асад в Идлиб и израелските въздушни удари срещу бази на Иран правят ангажимента на Русия в Сирия далеч по-дългосрочен и труден. Путин трябва да лавира между съюзници, които враждуват помежду си, докато в същото време трябва да озапти Асад, за да не пострадат отношенията с Турция и дългосрочните цели на Русия.
Suddenly, Putin is playing nice in Syria. Here's why https://t.co/XpXmZL7eQQ via @bopinion
— Bloomberg (@business) September 20, 2018
За да стане още по-сложна ситуацията в Сирия, САЩ решиха да засилят позициите си в Източна Сирия, където заедно с кюрдско-арабските милиции от Сирийските демократични сили водят сражения с "Ислямска държава". Вашингтон не взима директно отношение към Идлиб, а още по-малко към израелските удари в Сирия, но пък, както показват документите, американските представители в ООН са получили копие от споразумението между Ердоган и Путин, което означава, че американската администрация най-малкото е запозната с дипломатическите маневри. Това, че американците подсилват в момента базите си в Източна Сирия и че Сирийските демократични сили обявиха своя администрация показва, че САЩ смятат да останат в Сирия и процесите в страната ще бъдат следени изкъсо.
Сирийските националисти сред поддръжниците на Асад не са доволни от споразумението между Турция и Русия. Лидери на част от милициите, които подпомагат сирийската армия смятат, че не трябва да се съобразят с договорките и трябва да атакуват Идлиб. Официално режимът подкрепя споразумението, но офанзивата в Идлиб е чакана от дълго време и превземането на последната важна бунтовническа крепост е от голямо значение за пропагандата и стратегията на Асад да върне под свой контрол възможно по-голяма част от Сирия. Ако тенденциите останат същите както в момента, може да се очаква, че споразумението от Сочи може да не издържи и това ще отприщи ескалация и нови военни операции.
Страхове и пресмятания задържат атаката на Асад в Идлиб
Русия и Израел си стиснаха ръце за Сирия, но предизвикаха много въпроси
Нова стратегия на Тръмп за Сирия предполага дълготрайно присъствие на САЩ
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
