Страхове и пресмятания задържат атаката на Асад в Идлиб

О фанзивата към Идлиб, която режимът на Асад обяви неотдавна, е оставена „на изчакване“. Причините са много, но най-важните от тях са две: разминаването между Русия и Турция относно бъдещето на провинцията и липсата на достатъчно военни сили, които да започнат пълна атака в Идлиб.

Седмица след срещата в Техеран между Иран, Русия и Турция, ситуацията в Сирия остава нажежена, както във военно, така и в дипломатическо отношение. Трите сили, станали известни като „Сирийската тройка“, трябваше да обсъдят съдбата на Идлиб и Сирия като цяло, но това не се случи. Вместо това, турският президент Реджеп Ердоган и руският му колега Владимир Путин повече от явно застанаха на различни позиции и въпреки присъствието на многобройни камери, лидерите дори си позволиха да спорят.

Иранците, представени от президента Хасан Рухани, през повечето време мълчаха и наблюдаваха размяната на искри между руснаците и турците, с които би трябвало да намират общ език. Провалът на срещата в Техеран е толкова очевиден, че седмица по-късно напрежението се вижда на терен със струпването на военна сила.

През последните турски официални лица продължиха да изразяват опасенията си, че офанзивата в Идлиб ще провокира мащабна бежанска вълна. Анкара многократно заяви, че не може да поеме още бежанци, тъй като на нейна територия вече има над 3 милиона сирийци, потърсили убежище от войната. Ето защо Турция смята да установи лагери на сирийска територия – както в пограничната зона, контролирана от близки до Анкара групи, така и в провинция Идлиб. За да стабилизира граничната зона, Турция ще трябва да увеличи подкрепата си за сирийските бунтовнически групи. И тук се разминават вижданията на руснаци и турци.

Макар досега Москва и Анкара да демонстрираха много близки отношения – включително с продажбата на руски ракети за Турция –

Идлиб може да се окаже препъни камък.

Двете страни станаха приятели по нужда заради влиянието на САЩ. Но Идлиб е изключително важна територия както за турците, така и за руската армия и целите на Путин в Сирия. Още с извършването на руската интервенция и намесата на Москва в сирийската гражданска война през 2015, Кремъл обеща цялата територия на Сирия да бъде върната под контрола на правителството в Дамаск, но днес това може да се окаже скъпо начинание.  

След като преди три години самата столица беше под обсада на бунтовниците, с помощта на руската армия десетки хиляди опозиционни бойци бяха изтласкани на север в провинция Идлиб. Допълнително стотици хиляди цивилни бяха разселени в същата посока, създавайки по този начин убежище и бастион за противопоставящите на Асад сили. Сега, когато Идлиб се оказва последната им крепост, пред Русия стои изборът между добри отношения с Турция, която има дълбоки интереси в Идлиб или обратното – влошаване на комуникацията с Анкара и заплаха за дългосрочните цели на Кремъл за сметка на стабилизирането на Асад и изпълняването на военния ангажимент, поет от Путин през 2015 г.

Дилемата на Путин до голяма степен е провокирана от турската позиция

В Техеран Ердоган повече от ясно заяви, че не може да прави компромис по отношение на Идлиб. Провинцията граничи с Турция в най-натовареният участък по границата със Сирия, откъдето премина и най-големият бежански поток. През годините Идлиб попадна под турско влияние, а след извършването на турската офанзива срещу кюрдските милиции от ПКК в Африн, Анкара стъпи още по-здраво в Северна Сирия. По силата на сключените с Иран и Русия споразумения за установяване на зони за деескалация, Турция днес има изградени дванадесет наблюдателни бази. Допълнително турската администрация създаде полицейски сили в бунтовническите зони и спонсорира Националната освободителна армия, която воюва срещу екстремистите от Хаят Тахрир ал Шам. Всички тези усилия на Анкара са свързани със стабилизирането на Идлиб, където трябва да бъдат върнати част от сирийските бежанци, намиращи се в Турция.

По този начин целите на Русия и Турция се разминават и скоро могат до достигнат до точка на кипене. За да измести вниманието на световната общност от неразбирателството между Москва и Анкара, Кремъл започна пропагандна война. В поредица от официални съобщения, разпространявани от близките до Путин медии руската администрация предупреждава за възможна химическа атака от страна на бунтовниците, които щели да прехвърлят вината върху Асад. Макар да няма никакви предоставени доказателства за нещо подобно, версията на Кремъл успя да измести фокуса от напрежението с Турция и факта, че офанзивата на Асад е спряла. САЩ се вързаха на номера и отговориха със заплаха за нови удари, ако бъде използвано химическо оръжие и дадоха поводи за про-руските сили да продължат с кампанията.

Междувременно, макар да не се дискутира широко, режимът на

Асад изпитва трудности със започването на офанзивата.

Силите на сирийския президент са превъзхождани числено. В района на Идлиб правителствената армия разполага с около 25 000 войници, включително 5000 души подкрепления, съставени от току-що вкарани в армията младежи и бивши бунтовници, чиято лоялност ще бъде подложена на тест. Срещу себе си Асад има около 100 000 мотивирани бойци, които нямат път за отстъпление и ще се сражават до последно.

За разлика от всички останали офанзиви на правителствените сили, в Идлиб ням да участват про-иранските милиции и частите на ливанската група Хизбулла. Те изиграха решаващата роля в задържането на власт на Асад, но в Северна Сирия ще е различно. За Иран е безсмислено да изпраща сили в една очаквано трудна военна кампания, от която реално няма интерес. Идлиб не представлява цел на Техеран за разлика от Дамаск или Сирийската пустиня, които са ключови за логистиката между Иран и Сирия. За Хизбулла Идлиб също не представлява интерес, тъй като е далеч от границата с Ливан. Ливанската група смята за основна цел да разположи свои сили по границата със Сирия и около Дамаск, което вече се случи.

В Идлиб Асад може да разчита предимно на Русия.

Но руската подкрепа не е гарантирана. През последните месеци и особено след падането на Гута в ръцете на Асад, се появиха неколкократно сигнали за бунтовнически дейност като саботажи и атаки срещу военни официални лица в бившите бунтовнически територии, въпреки че официално тези зони от Сирия би трябвало да са „омиротворени“. При атака в Идлиб се очаква още повече засилване на тази активност, а това е лошо за руските интереси. Москва желае да стабилизира властта в Дамаск и да се изтегли от Сирия възможно по-скоро, а офанзивата в Идлиб ще направи това трудно за постигане.

Междувременно международната общност, и особено Западът, е изпаднала в безтегловност. Последните събития в Сирия се наблюдават от далеч и западните политици предпочитат да не се намесват пряко, а да се ограничат с изявления и предупреждения. Ако вземем пример от други военни кампании на Асад, тези предупреждения не означават нищо на практика.

ООН продължава да настоява за установяване на хуманитарни коридори, а Турция отново предложи съвместна операция – която да включва както руски, така и западни сили – в Идлиб, насочена срещу десетте хиляди бойци, свързани с Ал Кайда. Русия, обаче, отказва.

Syria war: Turkey 'reinforces military posts in Idlib' https://t.co/hi7B0UyiG8

— BBC News (World) (@BBCWorld) September 13, 2018

Местното население в Идлиб не се обвързва с екстремистите. Всъщност, от година насам хората в провинцията протестират постоянно срещу Ал Кайда и в подкрепа на бунтовниците. Последният подобен протест беше миналият петък в няколко селища под контрола на Хаят Тахрир ал Шам. Екстремистите трябваше да стрелят, за да разпръснат множеството, скандиращо срещу тях.

Вероятно Турция, без координация с Русия, ще мобилизира силите си в Идлиб и заедно с бунтовнически милиции ще удари свързаните с Ал Кайда сили, като по този начин ще премахне основната теза на Москва за атака по Идлиб, а именно „борба срещу тероризма“. За Асад обаче, Идлиб е територия, която трябва да бъде завзета на всяка цена. Самосиндикални решения могат да доведат до ескалация, която да има необратими последици. Засега страховете и пресмятането на рисковете са главна движеща сила във вземането на решения сред страните с интереси в Сирия.

Размяна на заплахи, фалшиви новини и тежки преговори преди атаката на Асад в Идлиб

Нова стратегия на Тръмп за Сирия предполага дълготрайно присъствие на САЩ

САЩ: Имаме доказателства, че се подготвя химическа атака в Идлиб

Ердоган: Атака срещу Идлиб би била клане

Русия: САЩ готвят мащабна провокация и удар в Сирия

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram