Б осненската Република Сръбска предизвика държавните власти и Запада, като гласува в неделя на референдум, забранен от Конституционния съд и порицан от Европейския съюз и САЩ. Организаторите на референдума съобщиха, че
99,8% от гласувалите са подкрепили запазването на Деня на Република Сръбска на 9 януари.
„Днес написахме още една страница от славната си история и заявихме, че сме народ, който се бори за свобода, за своето право, правото, което си извоювахме и което не обижда никого“, заяви пред свои привърженици в Пале край Сараево снощи президентът на Република Сръбска Милорад Додик, който нарече тази част от Босна „държава“, пише белградският вестник „Блиц“.
Вижте как протече изборния ден в Република Сръбска в галерията ни.
Съгласно Дейтънското споразумение, което сложи край на войната в Босна и Херцеговина през 1995 г., Босна и Херцеговина е съставена от две административни части – Хърватско-мюсюлманска федерация и Република Сръбска.
Додик каза, че Сръбска е създадена като „последица от разпадането на Югославия“ и че свободата на сръбския народ е „гарантирана само тогава, когато са имали държава“.
„Затова републиката като държава е важна.
Република Сръбска е държава.
Учил съм в училище, че има три основни критерия, според които нещо може да се нарече държава, а това са: територия, ефективна власт и народ, който иска тази държава. Какво липсва на Република Сръбска? Нищо“, заявява Додик, цитиран от изданието.
Друг сръбски вестник „Вечерне новости“ извежда отговора „да“ на Додик на въпрос ще има ли референдуми за съда и прокуратурата. „Даден бе най-добрият отговор на (председателстващия босненското председателство) Бакир Изетбегович. Би било прилично да мълчи днес, но той вече вдигна шум“, каза още Додик.
Изетбегович заяви още снощи, че референдумът е
израз на ината на Милорад Додик,
когото очаква съдбата на Саддам Хюсеин, Муамар Кадафи и Слободан Милошевич, пише още „Новости“.
На въпрос какво ще стане след референдума, Изетбегович отговори: „Срещнахме един нов инат, който преминава всички граници. Виждахме това през последните две десетилетия от сръбски лидери и видяхме как свършва. Това не е първият ирационален инат. Тези хора дърпат въжето, докато се скъса, и тогава естествено падат по гръб“.
Попитан очаква ли да има санкции за организаторите на референдума, Изетбегович отговори, че реакция не може да няма.
Западни дипломати предупредиха, че референдумът нарушава Дейтънското мирно споразумение, което сложи край на войната, и може да предизвика санкции или обвинения срещу организаторите му.
Гласуването предизвика напрежение и
опасения от подновяване на конфликта,
отбелязват световните агенции. Местните лидери обаче отхвърлиха тази реторика. „Няма да има война, никой няма да унищожи Република Сръбска“, заяви Бакир Изетбегович, представител на мюсюлманите в босненското тричленно председателство. Той смята обаче, че организаторите на референдума ще бъдат съдени.
На 9 ануари през 1992 г. босненските сърби обявиха „Република на сръбския народ“ в състава на Босна и подпалиха кървава война, която отне живота на 100 000 души преди да приключи през 1995 г. Босненските мюсюлмани и хърватите бяха преследвани и почти изцяло прогонени от територията на Република Сръбска.
Босненските сърби празнуват 9 януари като ден на държавността, окачват сръбски знамена и организират публични религиозни церемонии. Мюсюлманите и хърватите, които се завърнаха, гледат на празника като на честване на тяхното прогонване и намек, че районът е само за сърбите.
Конституционният съд на Босна нареди на Република Сръбска да премести празника, но властите в Баня Лука решиха да организират референдум по въпроса.
