110

Администрацията на Тръмп ще съжалява, че търси просто решения на териториалните спорове на Балканите, коментира Едуард Джозеп във „Форин полиси“.

„Не ни интересува какво ще стане“ – думите са на Джеймс Бейкър, тогава действащ американски държавен секретар, казани през юни 1991 г., по повод разпадането на Югославия.

„Не изключваме териториалните корекции... Мислим, че трябва да го решат сами“ – това пък заяви Джон Болтън, съветник по националната сигурност в САЩ, по повод течащите в момента преговори за размяна на територии между Сърбия и Косово.

Изявлението на Джеймс Бейкър даде зелена светлина на Слободан Милошевич, за да разгърне пълния арсенал на бивша Югославия срещу отцепилите се Хърватия и Босна и Херцеговина. В резултат на това се стигна до катастрофална поредица от конфликти в региона, продължила десетилетие, която можеше да се избегне почти изцяло.

Изявлението на Джон Болтън сега заплашва да провали последвалите две десетилетия международни усилия за постигане на мир.

Болтън даде зелена светлина на Сърбия и Косово за търговия с територията като начин за завършването на спора между тях.

Размяната на територии има привлекателна логика - Сърбия и Косово са в задънена улица по отношение на независимостта на бившата провинция, като разговорите за нормализация, по опеката на Европейския съюз, не водят до нищо.

Така всякакви възможности за развитие и преговори за влизане в ЕС и НАТО на Сърбия са блокирани.

Проблемът е, че същата съблазнителна логика, да се позволи на неудовлетворените от статуквото да напуснат със земята си една етнически смесена страна, за да се преместят в друга - хомогенна интригува също сърбите в Босна, албанците в Македония и почти всички малцинства в региона.

За съжаление, в случая с Босна, няма правдоподобен начин да се раздели страната, без да се водят войни. Мнозинството бошняци никога няма да се съгласи със загубата на територия.

И дори ако беше възможно да се постигне съгласие за разделянето на Босна, резултатите не са привлекателни.

За разлика от която и да е друга етническа група в региона, религията най-много отличава бошняците от съседите им. Силно повлияни от Турция и съмнителни проповедници от Близкия изток, след разделение Босна може и да не остане светска. Почти със сигурност тя ще бъде без излаз на море, тъй като хърватите ще поискат да се присъединят към Хърватия.

Предвид относително високия процент на привърженици на „Ислямска държава“ в региона и факта, че много от тях са готови да се завърнат, Болтън и други агностици на размяната на територии трябва да разгледат най-вероятния сценарий между Косово и Босна  - спорното, възможно насилствено създаване на поставена на икономически изпитания страна в сърцето на Европа, подложена на ислямистко влияние и вдъхновена от страданието и изоставянето като нейни определящи характеристики.

Верижната реакция на събитията е напълно правдоподобна. Самото обсъждане на териториалния обмен от страна на Болтън и висши европейски официални представители е достатъчно, за да раздразни отдавна измъчвания от мечти лидер на босненските сърби Милорад Додик, който отдавна говори и дори е предприел предварителни стъпки за отцепване.

Всъщност, Додик цитира независимостта на Косово от 2008 г. като причина за придвижване на каузата за разделяне.

Същото важи и в Македония, с допълнително международно усложнение. Значителното албанско малцинство на страната, между една четвърт и една трета от населението, почти поведе война с македонското мнозинство през 2001 г. Албанците от Македония са тясно свързани с роднините си в Косово, като реално за много от тях международната граница не съществува.

Не само че македонците и албанците ще се съревновават за условията - голям брой от последните живеят в столицата Скопие, но дори договореното разделение няма да издържи дълго.

Появата на слаба македонска държава веднага би разпалило конкуренция между България, Гърция и Сърбия за контрол над съседната територия. Подобни събития доведоха до Втората балканска война преди век.

Времето, когато Болтън направи политическото си изявление, буди ирония. Вашингтон акушира скорошния пробив между Гърция и Македония, който всъщност може да разреши вековните напрежения - без да се прибягва до териториално разделение.

Предполагаемата обмяна за Косово се върти около три албански населени места в Южна Сърбия (Прешево, Буяновац и Медведжа) и три или четири общини в северната част на Косово, доминирани от сърби (Липлян, Лепосавич, Зубин Поток и части от Митровица).

Но има една важна разлика между тези две групи градове - много повече сърби, отколкото албанци, ще се почувстват „на погрешната страна“. Относителното мнозинство от сърби, които сега живеят в южните части на Косово – чийто статут вече е маргинализиран – ще бъде изправени пред окончателно изчезване. Незначителната защита, от която се ползват сега, заложен в Конституцията на Косово като цена за независимостта, ще се обезсмисли.

С други думи, сръбският президент Александър Вучич е изправен пред сериозни дилеми при осъществяването на размяна на територии със своя колега от Косово Хашим Тачи - и не само в Косово.

Значителна част от населението в Южна Сърбия е етнически сръбско, включително мнозинството от община Медведжа, която вероятно ще бъде включена в размяната.

Изходът от тази бъркотия трябва да намери Болтън и администрацията на Тръмп, които обаче се застъпват за интересите на САЩ.

Никой не трябва да настоява, че народите на Балканите трябва да се харесват един друг или дори че трябва да живеят един с друг. Но ако лидерите търсят териториално разделение като начин за преодоляване на конфликта, те трябва да го направят по начин, който да не създава още повече проблеми.

Ще бъде ли прекроена границата между Сърбия и Косово

Представителят ни в ЕС: Влизането на Сърбия и Косово в Съюза е взаимосвързано

Сръбската армия в готовност заради Косово

Косово: Няма да разменяме територии със Сърбия

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още любопитно съдържание последвайте страницата ни в Instagram.