Д ве големи ядрени сили са ръба на военен конфликт. Днес отново имаше остра размяна на обвинения и заплахи между Индия и Китай, държавите в които живее повече от една четвърт от населението на света.
Китайци показаха в Русия как се подготвя танк за битка
Напрежението расте: САЩ готвят санкции и срещу Китай
Китай става глобална сила в задния двор на Европа
„Дори ако има само един индийски войник, дори и за един ден, това все още е нарушение на нашия суверенитет и териториална цялост”, заяви Ван Уенли, висш служител в китайското министерство на външните работи.
„Индия има много места, в които граничи с няколко държави, какво ако използваме същото извинение и влезем в региона Калапани между Китай, Индия и Непал или дори в Кашмир между Индия и Пакистан?”, попита Ван и добави, че „Индия сама ще си е виновна”.
Индийският министър на отбраната Арун Джаитли отвърна, че въоръжените сили на страната са достатъчно силни, за да посрещнат всяко предизвикателство пред сигурността и дори подчерта, че от войната с Китай през 1962 г. са извлечени поуки.
Преди това, в края на юли, на парада в чест на 90-ата годишнина от създаването на китайската Народна освободителна армия президентът и партиен лидер Си Цзинпин обяви, че няма да позволи на никого да „откъсне“ дори и един участък от територията на страната.
Напрежението между двете държави расте от началото на юни. Тогава Пекин поиска от индийската страна да бъдат премахнати няколко военни съоръжения по границата на щата Сиким, на платото Доклам (Донг Ланг), за които Китай настоява, че са построени на негова територия.
На 6 юни китайски булдозери премахнаха съоръженията. А на 8 юни се стигна до сблъсък между китайски и индийски военни, който доведе до ранени и от двете страни.
След инцидента индийската армия блокира строителството на път в спорния район, който се изграждаше от китайски инженерни войски.
В отговор външното министерство на Китай направи серия от изявления, в които обвини Индия, че е нахлула на китайска територия. Пекин поиска от Делхи незабавно да изтегли своята армия, за да се възобнови двустранния диалог.
Индия отказа, като заяви, че прехвърлянето на 300 военни, започнало на 18 юни, има за цел да защити нейния близък съюзник Бутан от китайския опит за промяна на статуквото в оспорваната част от Хималаите.
Официалната позиция на Делхи е, че строителните работи в района нарушават баланса на силите и международното право. Според Индия новият път на платото Доклам би позволил на китайската армия лесно да откъсне североизточните индийски щати от останалата част на страната.
Позицията на Китай обаче е, че платото Доклам е негова територия и Делхи трябва да изтегли военните си части.
От съседните държави, Непал вече обяви, че няма да вземе страна в конфликта, а Бутан помоли за връщане на статуквото.
Това не е първият спор между Индия и Китай, при който се стига до въоръжен сблъсък. Но напрежението по дългата 3488 км граница между двете страни рядко е било толкова голямо.
През 1962 г. те стигат до открита война, в която надделява Китай. Загиват няколко хиляди души. Въпреки победата Пекин до ден-днешен претендира за 3500 кв. км територии от индийския граничен щат Арунчал-Прадеш.
Индия на пък смята, че в резултат на войната Китай „незаконно е окупирал“ над 43 000 кв. км от индийския щат Джаму и Кашмир.
След това Делхи подкрепя сепаратистките движения на китайска територия, като това в Тибет. Китай пък помага на Пакистан при войната с Индия през 1965 година.
Вероятно единствената причина Пекин и Делхи да избягват мащабен въоръжен конфликт в момента са ядрените им оръжия.
Индия има 4 атомни подводници и вероятно над 100 ядрени бойни глави, част от които качени на междуконтинентални ракети „Агни-V”.
Китай разполага с повече от 260 ядрени бойни глави, от които около 70 са поставени на междуконтинентални ракети - на наземни установки и в подводници.
PLA flagship newspaper calls for immediate withdrawal of Indian border troops trespassing in China https://t.co/OspuhXtEla pic.twitter.com/DcCeSOWNYo
— China Xinhua News (@XHNews) August 3, 2017
