С ерия от удари поразиха сърцето на саудитската петролна индустрия в ранните часове на 14 септември. Взривовете в ключовите съоръжения в Абкайк и Хурайс принудиха саудитския петролен гигант „Арамко“ да редуцира доставките на петрол до 5,7 милиона барела дневно – приблизително наполовина от обичайното количество или около 5% от световните доставки. „Арамко“ е най-големият производител на петрол, а Саудитска Арабия доставя 10% от горивото в световен мащаб.
Атаките са толкова мощни, че саудитските власти не дават срок кога ще подновят в пълен капацитет доставките, а световните пазари реагира очаквано с повишение на цената на петрола – на 15 септември тя беше с 18% по-висока, като спадна до 12%, каквато е и при отварянето на пазарите в понеделник сутрин. Някои анализатори определиха ударите като „11 септември в петролния свят“.
Oil prices rose as much as 20 per cent — the most in nearly three decades — when markets reopened following an attack this weekend that slashed Saudi Arabia’s oil production https://t.co/zGyGf1PpA4 pic.twitter.com/ms1zLHkv3g
— Financial Times (@FinancialTimes) September 16, 2019
Не само световните пазари реагираха на събитията. Политическите измерения са още по-мрачни. Първоначално атаките бяха приписани на йеменските бунтовници – т.нар. хуси, подкрепени от Иран и контролиращи северен Йемен и столицата на страната Санаа. Вече няколко години Саудитска Арабия води кампания срещу хусите, но без голям успех. През последните няколко месеца от йеменска територия се увеличиха атаките с дронове по позиции на саудитска територия, включително граждански летища. Някои от дроновете са модифицирани ирански дронове, а Иран не отрича категорично, че подкрепя йеменските бунтовници. Макар и да имаше напрежение в Персийския залив, досега подобна мащабна координирана атака на саудитска територия не е имало
Нападение с последици за глобалната икономика.
От новините от събота стана ясно, че десет дрона са преминали стотици километри от йеменска територия, незабелязани от саудитските сили, за да извършат ударите си. И преди ракети на хусите са били изстрелвани от Йемен срещу петролната инфраструктура в Саудитска Арабия, но последните събития са удар и по самото име на принц Мохамад бин Салман, който има мащабни планове да реформира саудитската икономика. Последиците са мащабни поради факта, че Абкайк е най-важното петролно съоръжение в света, способно да произвежда 7 милиона барела дневно. Това, че тази инфраструктура беше поразена по този начин без дроновете да бъдат засечени, е сериозен удар и провал в сигурността.
Събитията придобиха още по-мрачен оттенък, след като в неделя вечерта се появиха нови данни, че ударите са извършени не само с дронове и не само от йеменска територия. Държавният секретар на САЩ Майк Помпео обвини Техеран за извършването на безпрецедентна атака по световните петролни доставки и добави, че няма доказателства ударите да са нанесени от йеменска територия. Саудитска Арабия все още се въздържа открито да обвини Иран.
Според анализа на данните, в Абкайк са поразени 15 структури предимно в западната и северозападна част на съоръжението, а не от южната страна, както би се очаквалоq ако атаките идват от Йемен, разположен на юг от Саудитска Арабия. В неделя администрацията на Тръмп публикува декласифицирани сателитни снимки, показващи доказателства за нанесени удари с крилати ракети, изстреляни или от иракска, или от иранска територия. Допълнителни данни показват, че освен ракетите са използвани и дронове, но също не от Йемен, както се съобщи по-рано, а от Ирак, където има проирански милиции с подобно въоръжение. Коментатори твърдят, че иракските милиции, подкрепени от Иран биха извършили подобна атака като отмъщение за нанесените от юли насам няколко израелски удари по милиции в Ирак – удари, за които се смята, че Израел е получил подкрепа от саудитското разузнаване.
Иракският премиер Адел Абдул Махди отрече, че неговата страна е била използвана като плацдарм за ударите в Саудитска Арабия. Иран пък призова САЩ да спрат да обвиняват Техеран.
Иранско участие не бива да се изключва напълно,
предвид събитията от това лято, когато няколко танкера бяха атакувани в Персийския залив именно от Иран. Президентът Тръмп призовава за кампания на „максимален натиск“, която да смачка иранската икономика. Тази кампания вероятно е дала нужното оправдание на ирански официални лица да активират серия от нападения из района, включително в Саудитска Арабия. Хардлайнерите в Техеран искат дори повече – те не смятат, че трябва да има ядрена сделка и притискат президента Хасан Рухани да не се поддава на призивите на Тръмп за преговори.
Атаките в Саудитска Арабия са в съзвучие със сегашната иранска стратегия в региона. Тъй като иранците се сблъскват с последиците от петролното ембарго, наложено от Тръмп, те искат да контрират САЩ с регионална ескалация и ядрена дейност.
Досега Иран предимно отрича своето участие в събития като атаките в Персийския залив и Саудитска Арабия. Регионалните опоненти на Техеран, като Обединените арабски емирства дори влязоха в разговори с иранците, тъй като искат намаляване на напрежението, отразяващо се на търговията и икономиката. Обтегнатите отношения между администрацията на Тръмп и европейските съюзници – които се противопоставят на изтеглянето на САЩ от ядреното споразумение с Иран – правят трудна задачата на американския президент да организира по-мащабна кампания и отговор на нарушенията, които Иран извършва. А общата нестабилност на Белия дом подтикна много други правителства да подложат на съмнение по-широките мотиви и стратегия на Тръмп.
След като остана мълчалив през уикенда, Тръмп пусна туит в неделя вечерта, в който твърди, че „има причина да вярваме [САЩ], че знаем виновника“ и че администрацията му чака повече разяснения от саудитците, преди да определи как да продължи. В последващ туит Тръмп изля студена вода върху спекулациите, че той се подготвя за среща с Рухани в кулоарите на ООН.
Saudi Arabia oil supply was attacked. There is reason to believe that we know the culprit, are locked and loaded depending on verification, but are waiting to hear from the Kingdom as to who they believe was the cause of this attack, and under what terms we would proceed!
— Donald J. Trump (@realDonaldTrump) September 15, 2019
Ястреби във Вашингтон, включително в самата партия на Тръмп, не искат да се провежда среща между президента и иранския му колега Хасан Рухани. Подобен натиск има и към иранския президент в Техеран от страна на крайните политици там. Хардлайнери в иранския парламент предупредиха с последици Рухани, ако обмисля среща с Тръмп. Тяхното влияние, както и това на мощната Иранска революционна гвардия, може да е в основата на последните атаки. Не за първи път Гвардията и крайни политици в Иран взимат подобни решения без да се консултират с президента.
Крайните политически фракции както в САЩ, така и в Иран, искат ескалация в Близкия изток. Всяка една атака става по-голяма от предишната и носи риск от военна конфронтация – подобен сблъсък ще засегне държави, разположени далеч извън района на Персийския залив. Вече има данни за движение на военна техника, включително на американски самолетоносачи в Персийския залив и Средиземно море.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
